Сладкишите не понасят минималзима. И все пак, понякога малкото е повече. Разглеждайки провизиите си видях, че са ми останали тартени черупки от тесто за меденки, изпечени преди седмица. Имах и ябълки в изобилие. Представих си ябълков тарт. Реших да задуша ябълките с пресен дафинов лист и малко розов пипер, и ако ми допадне вкусът, да ги ползвам за пълнеж. Резултатът беше изненадващо добър. Пресният дафинов лист, който не е така агресивен като сушения и пиперът само бяха ,,обагрили” вкуса на ябълките, а той се съчета отлично със зимния аромат на тартените черупки. Водена от максимата ,,трябва да остане, за да стигне", бях направила повече от необходимият пълнеж и не ми хрумна нищо друго, освен да го изпека във формички за мъфини. За да им придам плътност, поставих по няколко парчета натрошени бишкоти.

Имах голяма дилема с какво да сервирам сладкиша, но накрая реших, че всяко допълнение би нарушило баланса. И така имах нещо като тарталети, нещо като мъфини, нещо като нищо друго на света.

Как го направих:

Задуших 4 ябълки, нарязани на кубчета, с 3 листенца пресен дафинов лист и няколко зърна розов пипер. Отстраних листата и пюрирах. Пюрето при мен излезе около 550 гр. Добавих 3 яйца, 100 мл. прясно мляко, 100 мл. сладкарска сметана и 100 гр. тръстикова захар. Излях сместа в изпечените тартени форми и в силиконови форми за мъфини. Изпекох на 180 градуса за около 45 минути.