Когато ви кажа, че режисьор на „Хакер” е Майкъл Ман, вие задължително ще се сетите за един филм – мегакултовия „Жега”, в който Робърт Де Ниро и Ал Пачино седят на маса един срещу друг, разделяни от невидимата, но непреодолима линия между Злото и Доброто. Един от големите филми от края на миналия век. Дали „Хакер” ще се превърне в един от големите филми от началото на 21 век? Едва ли, но кой знае. В Холивуд се чудят защо продуцентите го „изстрелват” точно през януари – месеца, известен в американската филмова инустрия като „черната дупка”.

 В „Хакер”, както и в „Жега”, един срещу друг се изправят Добрия и Лошия, а залогът е много възможна кибервойна, която във всеки момент може да изправи света на ръба на ядрен апокалипсис. Героят на Хемсуърт Никълъс е гениален програмист, който като един съвременен Робин Худ „хаква” банки и прочие дяволски институции, но никога не посяга на обикновени хора. В един момент прави няколко грешни хода и попада в затвора, откъдето ФБР го измъкват, за да даде едно рамо в битката срещу друг могъщ хакер, който заплашва световната сигурност. Всъщност не просто да даде едно рамо, ами направо да си я спечели.

Сюжетът обаче не е толкова важен. Филмът ни дава възможност да „вкусим” с очи превъзходното кино на Майкъл Ман. Превъзходно, защото Ман е абсолютен майстор на градските пейзажи, а тук ни представя Шанхай като зашеметяваща неонова джунгла. Сниман от птичи поглед, мегаполисът прилича на гигантска интегрална схема. Казвам ви, Шанхай е също толкова главен герой в „Хакер”, колкото и героят на Крис. Превъзходно е киното на Ман, защото те въвлича в лабиринта на тази история с един дълъг, дълъг начален кадър и се чувстваш леко зашеметен, като Алиса, докато пада в заешката дупка. И пак е превъзходно, заради жестокия монтаж, майсторски градираното високоволтово напрежение (по стария начин – двама души се състезават със стрелките на часовника, тоест – всичко е въпрос на време, всичко е въпрос на скорост) и особената вътрешна динамика, с която се разгръща историята – хем все едно си в някакъв вакуум, хем все едно във всеки момент ще се взривиш. Отлично, отлично, отлично!

Признавам, че не разбрах поне една трета от детайлите във филма, поради собствената си ограничена компютърна грамотност, обаче хич не се считам ощетена. Разбрах все пак, че според Майкъл Ман и сие бъдещето е на кибервойните, киберпрестъпниците и кибергероите. И се питам: Къде е разликата?!