Като много английски хора от шоубизнеса, които са спечелили пари и популярност в родината си, и Хелън Филдинг „бяга“ от време на време на спокойствие в Ел Ей. Героинята й Бриджет Джоунс, която й осигури и парите, и славата, обаче неизменно си остава в Лондон. В новия роман от Бриджет поредицата – „Луда по онова момче“, има една голяма липса. Марк Дарси го няма, загинал е, докато изпълнява хуманитарна мисия в Африка. И ето че Бриджет е на 51, вдовица на Дарси с две деца, с излишък от килограми и недостиг на самочувствие.

Самата Хелън Филдинг е на 56, също с две деца, разведена и докато чака екранизацията на новия си роман, е продуцент на мюзикъл за живота на Бриджет Джоунс. Хелън Филдинг отговаря специално на въпросите на EVA.

Лесно ли беше да се върнете към Бриджет Джоунс? Предишният ви роман за нея излезе преди 14 години.

Не казвах на никого за завръщането на Бриджет, за да не се разколебая. „Луда по онова момче“ започна в дневника ми, който си водя в компютъра, с няколко истории. Едната е от времето, когато бях бременна с дъщеря ми. Знаех как ще я кръстя и в кой точно ден ще се роди. Затова в деня, определен за раждането, пуснах имейл до близки и приятели, за да им кажа, че имам бебе. Но то закъсня, така че трябваше да пратя още един, за да кажа: „Съжалявам, но още нямам бебе“. Накрая бях прекалено засрамена, за да им пиша: „Най-после имам бебе!” Имам много забавни истории с технологии и деца, продължавам да ги събирам и до днес.

Дийпак Чопра, който ни гостува в София, казва, че всеки сезон си има хубавите страни. Кои са хубавите страни на 50-те, на колкото е Бриджет в новия ви роман?

Мисля, че Бриджет не се е променила много. Позитивното е, че тя все още излиза с приятелки, все още прави секс, смее се, прави грешки и се учи от тях. „Голямата изненада” е, че показва на жените, че нямат срок на годност и че животът продължава.

Няма ли протестиращи жени под прозорците ви с плакати: „Защо убихте Дарси“?

Като за начало държа да отбележа, че умира Дарси, а не съм убила Колин Фърт. Колкото до решението, то просто е част от естественото развитие на историята. Мисля, че читателите харесват Дарси толкова много, защото е типичният английски джентълмен и никога не би оставил Бриджет сама с две деца.

В романа до Бриджет отново има мъж, по-точно момче. Защо е луда по него?

Точно в този момент те споделят една почти детска невинност, едни и същи вълнения, малки глупави шеги. Двамата са като две клечки кибрит.

Бриджит Джоунс обича да нарушава правилата. Кое правило нарушихте вие напоследък?

Правило? Хаха, вчера ядох много нездравословни и калорични неща. Всички знаем как се отразява това на телата ни, особено на жените като мен – спазващи режим на хранене.

В едно интервю ви определят като жена с поглед на момиче, което се притеснява по 7 пъти на ден за нещо. Продължавате ли с притесненията?

Мисля, че сега съм по-спокойна. Когато пишех първата книга, бях анонимна – тя започна като неподписана колонка във вестник (в The Independent, където Филдинг по това време работи като журналист – б. р.), но се оказа, че много хора се идентифицират с нея. Сега вече знам, че различни притеснителни неща, описани в книгата, се случват на всички нас.

Книгата ви беше квалифицирана като прекалено феминистка.

Феминистка? В нея има един ред, който ми е любим: „Няма нищо по-непривлекателно за един мъж от идеите на феминизма“. И още един: „Със сигурност не е много нормално да сложиш очила за четене, докато решиш косата на младото си гадже“. Обожавам го. Толкова е ироничен!