Когато е на 28, емигрира в Щатите с 8-годишната си дъщеря Радина (сега адвокат по екологично право в Ню Йорк). Това се случва през 90-а. След 20-годишен престой в Америка се връща в България. Новата й книга „Сексът и комунизмът“ (ИК „Ентусиаст“), която се чете буквално на един дъх, разказва историята на красавицата Лола, на майка й Маруся и баба й Анастасия. Запознайте се с живота в София в края на 70-те – секс, кодтерпин и (забранен) рокендрол. И много соцлицемерие.

Какво му е на секса при комунизма?

Сексът беше отдушник, единственото, което нямаше как да контролират. Позволено забавление, което доста се котираше (смях). Беше разгулно време. Но когато няма свобода, не може да има и любов. Когато не се чувстваш човек, правиш груб, елементарен секс.

Смяташ ли, че сексът сега е толкова по-различен?

Има версия, че малките започват със секса от 12-13-годишни. Аз не съм била тук 20 г. и мога да говоря предимно за Америка. Категорично американците правят много по-малко секс, отколкото са правили през 80-те. СПИН епидемията променя тотално нагласите. Като по-развито общество, те имат много повече съобразяване, уважение, забрани. Младите хора около дъщеря ми, нейните съученици правеха много по-малко секс, отколкото ние сме правили на същата възраст в България.

Миналата година останах без работа и реших, че искам да напиша много забавна книга за девойка, която разказва приключенията си с мъжете. В стил „Сексът и градът“. Казах си – ще е интересно, ако я върна малко в детството. И като я върнах назад, влязох в онова време. Тогава една друга книга, не толкова лека и забавна, започна да се пише сама.

Достатъчо е човек да бръкне в Уикипедия, за да види, че има доста автобиографични моменти в книгата ти. Престоят в Париж, Френската гимназия, ВИТИЗ...

Разбира се, че има. Човек пише за нещата, които познава. Фицджералд, Хемингуей, Уелбек описват онова, което са преживели. Френската гимназия... Изнасилването, с което започва този роман, е истинска история. Ще помоля читателките да имат здрави нерви и да я прочетат.

9 момчета от моя клас и от съседните паралелки изнасилиха моя съученичка. Много свястно момиче, отличничка, не беше някаква купонджийка, напротив. През 1977 или 1978 година. VIII или IX клас сме били. Тези момчета никога не бяха наказани. Не бяха изключени. Момичето изчезна от училище. Разбрахме, че е родила дете и го е оставила за осиновяване. Някой ме попита – защо не си е отгледала детето. Когато на 15 години раждаш дете, без да знаеш от кого е, защото 9 души са били в теб, какво правиш? Ти си дете с дете...

И след това жертвата и изнасилвачите наистина ли се разминаваха по коридорите, както е описано в книгата?

Да, не знам как живеят сега тези хора... Може би са го забравили като всички нас. Аз също го бях забравила. Забутваш го в подсъзнанието си, защото е травматично. Ти си във възраст, когато започваш да осъзнаваш какво е секс и още в първия момент виждаш нещо ужасяващо жестоко, което счупва живота на един човек. Виждаш, че има огромна безпринципност. Тогава осъзнах, че живея много незащитен живот. Независимо кои са баща ти и майка ти. Това момиче също имаше родители, които не бяха напълно случайни хора.

След този случай стана и нещо нелепо с мен. Баща ми беше културен съветник в посолството в Париж. Като се прибрахме в България, си бях донесла много плочи, „Дийп Пърпъл“, „Юрая Хийп“, списания за рок състави. Давах ги на моите съученици. На родителските срещи родители ставаха и обвиняваха майка ми, че развращавам децата им. Видях, че това общество е много лицемерно. Станах много лоша ученичка – както съм го описала в книгата. И ме изключиха заради глупост, заради идеология, а тези момчета, които бяха употребили физическо насилие и бяха пречупили живота на едно момиче, останаха. И когато го осъзнаеш, а все още си полудете и не знаеш какво да правиш, го удряш през просото. Започваш да се саморазрушаваш.