Едно от любимите ми занимания е да се впусна в изследователски пътешествия по магазините за подправки. Тези експедиции ми откриват непознати екзотични плодове,  нови вкусове,  аромати и цветове - та това си е чиста терапия, от която при това се връщам в къщи с невероятни находки.

Преди време в непретенциозно магазинче открих малки топчици, които първоначално взех за стъклени. Оказа се изсушен и леко захаросан кумкуат. Пренесен от Китай, и заради това наричан китайска мандарина, този плод си е харесал само две места в Европа, на които да вирее - Корфу и Сицилия.

На остров Корфу има безброй „кумкуатаджийници”, в които плодът може да бъде опитан като сладко, желе, ликьор, сушен, захаросан, а разсадниците продават малки дръвчета кумкуат. Опитвала съм сладко от този дребен цитрусов плод и си спомням, че имаше богат и донякъде трудно определим тръпчив аромат.

Все едно, разбрах, че с кумкуата имаме какво да си кажем и си взех дузина  захаросани сферички. И направих у дома питие за приятели. Чаша ром с глътка слънце, акостирало на дъното.