Не! това не е килим

Мебелите в Резиденцията са в стил Луи XV, купувани в Истанбул в началото на ХХ в. Около прозорците падат тежки плюшени завеси със златисти ресни и пискюли. От таваните се спускат позлатени кристални полилеи, вазите, с които са декорирани масите и шкафовете, са от кристал Baccarat. На две от масите в залата за приеми на първия етаж има модели на балони Монголфие, изработени от черупка на костенурка, и издължени сребърни съдове за сервиране на розова вода. Картините по стените на цялата Резиденция са на известни турски автори. „Вижте тази – показва ми г-н Гьокче снежен пейзаж на Анкара, – тя е отвъд всичко – и с цветовете си, и с формите. Има нещо изключително в снега. Много го обичам. Почиства всичко и в същото време го облича, за да го стопли и запази. Харесвам и дъжда, защото е тъжен.“

Посочвам килима под краката ни, за който съм убедена, че е персийски. Великолепен! Звукът на стъпките ни потъва. „Не! – възкликва посланикът. – Това не е килим. Това е карпет.“ Оказва се, че на турски има най-малко три думи за килим. Качваме се по масивното дървено стълбище, което води към втория етаж, и г-н Гьокче вади три килима от личната си колекция – два от тях са тъкани с копринени конци. Обяснява ни за различните техники на изработка, шарките. Показва ни много красив авторски килим с изобразена танцуваща жена, изработка на Левни Абдуселил Челеби – турски артист, повлиял изкуството на миниатюрата през ХVІІІ в. Обяснява, че авторските килими винаги са подписани като картини.

Ковчеже за съкровища

След това разглеждаме купи от сребро, изработени за двореца Топкапъ, покривки от кадифе, бродирани с конци от злато и сребро. Показва ни спалните за гости на втория етаж – златна и синя, и третия етаж, в който има зона за забавление с още две стаи за гости, маса за билярд, малък бар, фитнес и сауна. Кръглите прозорчета на една от стаите според г-н Гьокче са направени така, че да се вижда луната по пълнолуние. Тогава върху масата, която е там, падат сребристи снопове лъчи. Едно от най-впечатляващите места в Резиденцията е терасата върху покрива, до която се стига по малка вита стълба. Гледката е много красива, виждат се Витоша, част от Борисовата градина, Софийският университет.

Резиденцията е построена през 1903 г. по поръчка на адвоката и дипломат д-р Харалампи Сърмаджиев, бивш посланик на България в Сърбия и Австро-Унгария, дипломат във Виена в края на XIX в. След смъртта му съпругата му я първо я дава под наем, а после я продава на турското правителство. Архитект на сградата е придворният архитект на княз Фердинанд – австриецът Фридрих Грюнангер, преустроил софийския конак за царски дворец и автор на сградите на Духовната академия, Духовната семинария в София, Синагогата, Централна баня и парка на Военната академия. Резиденцията на Турция е може би най-красивата му творба. В нея са преплетени модерният за началото на ХХ в. сецесион с елементи на имперски барок, късен Ренесанс и рококо. Сградата е приказна и отвътре, и отвън.

Любовна история

Снимаме г-н Гьокче със съпругата му по време на нейното трето идване в България. Ела Гьоркем Гьокче е елегантна, интелигентна, обаятелна жена. Работила е в посолствата на Турция в Париж, Мароко и Тунис, както и в постоянното представителство на ООН в Женева. Не идва често в България, защото работи в турското Министерство на външните работи и се грижи за двегодишната им дъщеричка. Двамата със съпруга й се запознават, работейки от разстояние по една и съща тема. Ела Гьокче е в Анкара, а Сюлейман Гьокче – във Вашингтон.

Пишат си имейли в продължение на година. „Като във Викторианската епоха“ – коментира, смеейки се, посланикът. Харесват се и когато се срещат на живо. Дълго време са приятели, преди Сюлейман да предложи на Ела Гьокче да се оженят – по телефона. Този път той е в Ню Йорк, тя – в Женева. Пръстенът е готов, посланикът лети до Женева и се женят там, в Турското посолство. Организират малка сватба с родители, приятели, колеги и турските посланици от трите посолства на южната ни съседка в Швейцария. Няколко дни изкарват заедно и Сюлейман Гьокче лети обратно за Ню Йорк. Все още дължи меден месец на съпругата си.