Ако „Ярост” беше филм на Клинт Истууд щеше да ни е по-леко. Той е превъзходен актьор и режисьор, но си пада доста патетичен. Щяхме да се нагледаме на дълги кадри с войници на фона на развяващи се знамена, с насълзени от горест и достойнство очи, а някъде отзад ще звучат скръбни духови инструменти и т.н, и т.н. Старомодно? Може би да. Но все пак не се налага да си затваряш очите и да си запушваш ушите. Лично аз така изгледах половината „Ярост”. Поради тази причина не съм напълно сигурна, но ми се стори, че тук поне няма никакъв патос.

Като казах Клинт Истууд обаче се сетих, че всъщност неговият син Скот Истууд участва във филма. А също така и превъзходният по джинси и тишърт, но не и в камуфлажка, Шая Лебьоф.

Действието се развива месец преди края на Втората световна война. Петима танкисти, ръководени от командира си Дон Калър с прякор Уордеди (буквално „татенце на война”) са изпратени на важна и много рискована мисия отвъд вражеската линия в нацистка Германия. Тяхното „врязване” в територията на врага наистина е свирепо и удавено в кръв. Както някой остроумно бе написал: „Филмът е забранен за възрастни над 65 години. Не го показвайте на дядо си!”

Онова, което ще ви направи впечатление в „Ярост” е странният минимализъм, който режисьорът и сценарист Дейвид Айър е проявил що се отнася до специалните ефекти и компютърно генерираната реалност. Той навсякъде разказва, че във филма му няма нито един виртуален танк, всичките са си от стомана и желязо – четири автентични шърмани и един автентичен немски тайгър (нямам никаква представа за какво говоря, но предполагам, че това са марки танкове). Във всеки случай Дейвид Айър очевидно много се гордее, че е снимал истински танкове, защото не пропуска да го спомене в интервютата си.

Отсечен, много суров и съвършен монтаж, пълна липса на патос и онази различна чувствителност, с която модерният човек гледа на войната – ето това са трите най-добри страни на „Ярост”. Извинете, но Брад Пит не е сред тях.