Странен, странящ от известността и въпреки това получил я още с ранните си романи, човек със сложен произход, познат и малко позабравен у нас, новият нобелов лауреат за литература ни върна вярата, че наградата понякога отива при наистина добрите писатели.

„А сигурно ще е по-точно да го наречем Модилиано заради елегантната опростеност на неговия повествователен маниер, заради „малокръвието“ на стила му, дължащо се на нарочна недохраненост с нюанси, и естествено, заради умението да синтезира в „йероглифи“ цели състояния, категории, понятия.“

В предговора към изданието на „Вила „Тъга“ от далечната 1980 г. Вера Ганчева (купих си го преди време от антиквар) сравнява стила на Патрик Модиано с картините на Амедео Модилиани. Същата тъга и красота, същата неуловимост на образите. Тъгата при Модиано може би идва по кръвна линия – като наследство от един баща „без контури“. Патрик Модиано (69) е роден два месеца след края на Втората световна война в семейството на италианец от еврейски произход и белгийска актриса. Детството му е белязано от ранната загуба на брат му, който умира едва 10-годишен.

Петер Енглунд, председател на Шведската академия, определяща Нобеловите награди, го нарича „Марсел Пруст на нашето време“: „Един от изключителните факти, отнасящи се до Модиано, е, разбира се, неговият стил, който е много прецизен. Пише кратки, елегантни изречения. Постоянно се връща към едни и същи теми, най-вече заради това, че са неизчерпаеми.“ А темите на Модиано са: загубата на идентичността, чувството за вина, спомените и забравата.

Модиано е известен със своята нелюбов към публичните изяви. Дори сега няма негова реакция, единствено издателите му от Gallimard предадоха, че са се свързали с него по телефона и той звучал „много щастлив“.

В България са излезли 18 негови романа, последните години с логото на ИК „Делакорт“. „Улица „Тъмните магазинчета“, за която той получава нагладата „Гонкур“ през 1978 г., е издадена от „Христо Г. Данов“ в същата далечна 1980 г. като великолепната „Вила „Тъга“.

Модиано е автор и на детски книги и филмови сценарии. Във филма по негов сценарий „Щастлив път“ от 2003 г. участва Жерар Депардийо. През 2000 и 2012 г. писателят е член на журито в Кан.