Първият филм, който се разпространява в България „на две писти” – в кината и чрез интернет платформа – се нарича „Френска приказка”, режисьор е Аньес Жауи и от днес можете да го гледате в Дома на киното и онлайн на www.netcinema.bg. Бъдещето, казват, е именно в този модел на киноразпространение и в този смисъл бъдещето вече е тук. Аз лично засега май все пак ще предпочета добрия стар киносалон.

Когато гледам френски филм – нов, стар, все едно – задължително пожелавам да правя това, което правят героите във филма. Как само пушат в едър план! Или ядат препечени филийки с масло! Или дори начина, по който носят пуловери! Да полудееш! Прелъстителна, направо престъпна елегантност струи от всеки кадър и въобще не можеш да й се противопоставиш. Във „Френска приказка” нещата стоят по абсолютно същия начин. В една от сцените семейство вечеря и майката казва на дъщеря си „Изяж си морковите!”. И ти виждаш, че те ядат най-обикновена салата от настъргани моркови като си я поливат със зехтин. Разбира се, има и вино. Два-три пръста в чашата, не повече. И най-обикновена кана с вода. И хлебчета. Всъщност храната няма нищо общо с действието и никой не акцентира върху нея. Само че след като свърши филма ти като зомбиран си правиш съвсем същата салата от моркови, поливаш я със зехтин и дори с огромно неудобство от самия себе си си наливаш вода в кана. Не че досега не си могъл да го направиш. И си казваш: Добре, но пак не е като във филма.

След това виждаш главната героиня във филма – 24-годишната Лаура, която никога не се е влюбвала и чака сещате се какво. Голямата любов на бял кон, разбира се. Лаура е облечена в съвсем нормално, почти лятна пола на дребни цветчета. Обута е с плътни чорапогащи, боти (защото във филма е студено) и един такъв пуловер. Небрежен. Актрисата в ролята на Лаура, Агат Боницер, не е неземна красавица. Косата й пада като тази на Шарлот Гинзбург, носът й е малко особен, забелязваш обаче, че има съвършен римски профил. И когато филмът свърши, ти – отново като зомбирана – започваш да търсиш като луда в гардероба си подобна пола, подобен пуловер и подобни боти. Намираш. И пак не е същото. Дори с морковите и каната вода постигна по-голяма достоверност.

Това е положението с филма „Френска приказка”, уважаеми читатели. Иска ти се да влезеш в него, да носиш барети, да ядеш захаросани ябълки на клечка като луд и така нататък. Пък дори ако трябва и Голямата любов да чакаш. И около теб да са точно тези хора, всеки от които живее в собствената си приказка.

Между другото, оператор на филма е българинът Любомир Бакшев, който е снимал и „Два дни в Ню Йорк” с Джули Делпи и предпоследния филм на Фолкер Шльондорф „Calm At Sea”.