Преди да се срещна с Жоро, изчела удивителната му визитка на йога, лидер по терапия на смеха, по свободно танцуване и интуитивно пеене, запален откривател на енергийните места по света и у нас, човек вещ в аюрведата, и на инструктор по различни духовни практики, например пълно мълчание, си представях един смътен и леко плашещ образ, нещо като Иван Рилски във Великата Рилска пустиня...

„Hе, времето на тези неща е отминало – смее се Жоро. – Човек се оттегля от големия град, за да набере вътрешна сила, за да може да е полезен и на себе си, и на хората около себе си. Животът в града, скоростта, с която живеем, ти взема от енергията. И имаш нужда да се оттеглиш, за да се заредиш с енергия. Това не е нито отшелничество, нито бягство. Използвам всеки момент да бъда някъде в България или по места със силна енергетика с идеята да работя върху себе си. И започнах да се връщам в София не с „ооох, София“, заобичах града и разбрах, че човек е добре там, където е добре сърцето му. Изградих дом около себе си и вече навсякъде, където се намирам, се чувствам у дома си.“

Жоро е толкова лъчезарен и заразително весел, че е способен да изпее дори на служителка на банка доста подскокливата Песен за клетката: „Всяка малка клетка от моето тяло е жива и щастлива и се чувства добре... ех, че кеф, колко ми е кеф, всяка малка клетка се чувства добре.“ Защото жената му изглеждала прекалено сериозна.

Майката на Жоро е от Нагорни Карабах, баща му е българин от Пловдив. Той е роден в Грозни, Чечня. Родителите му се запознават там, докато баща му работи като строител. „Изтокът е в кръвта ми и в съдбата ми“ – казва Жоро. Интересът му се доразгаря и от индийските приказки, които му чете майка му. Онези, с червената корица и омагьосващите илюстрации на Ризато. Първите няколко години живее в Грозни, после в България. Още тримесечен е качен в самолет и „оттогава не съм се спрял“. Майка му умира млада, а на 15 години той се разболява от странна кожна болест. Лекарите не могат да я диагностицират, една от версиите е, че е заразен със стафилококи в родилния дом. Обикаля доктори, знахари, пие какво ли не, слагат му магнитни обръчи по тялото...

После открива самолечебните методи, очистващите процедури на емоционалното и менталното тяло, работата с психиката, променя начина си на мислене и хранене. И се излекува. От това изпитание излиза, че преди да поеме по пътя на духовното развитие, човек трябва да се отремонтира, да стане „здрав и балансиран съд, в който божествената енергия ще се излее“.

На 12 години попада на една от първите йога ваканции в България на Седемте рилски езера. На 15 се запознава с учението на Дънов. Смъртта на майка му задълбочава интереса му към фината природа на нещата. Следва тюркология в Софийския университет.

Преди 7 години отива в Индия – страната на детските му мечти. Оттогава всяка зима е там, бил е в най-известните ашрами в Южна Индия. Щатът Керала е едно от любимите му места на планетата – заради тропическата екзотика и древните ритуали. Керала е опазила аюрведа през вековете, а по границата й с Тамил Наду е царството на подправките и чая, което снабдява целия свят с куркума, кардамон и кориандър. В Керала е и неговият любим учител – аюрведа майсторът Шибу Куриакосе.

Eфектът парен чук

Готиното при Жоро е, че върху лицето му няма да видите онази маска на фундаменталистка сериозност, която мнозина „просветлени“ си налагат. Той е лек като слънчев лъч, паднал върху рамото ти, шегува се със себе си. Ето как описва посещението си в Гоа през миналата година: „Първото нещо, което ме посрещна в Гоа, беше „парният чук“ чилам, чилум или както и там да се произнася.

Това е керамична лула като тръба, на чийто край се слага смесицата от обгорен тютюн и чарас – най-доброкачественият индийски хеш**. Приготвянето за напушването е цял ритуал. Още от автогарата, след препускане с мотор из пътищата на Гоа, пристигнахме в квартирата на сестра ми и там опитах за първи път да пуша чилум. След като си дръпнах няколко пъти, вече бях в един съвсем различен филм и след като ефектът на „парен чук“ ми се поразмина, гигантично напушен, продължих опознавателната си разходка.“ (Можете да прочетете суперзабавните му пътеписи на www.roxolan.org.)

Жоро е наясно и с „индийските мистификации“, имитацията на духовност и просветление, от която в Индия се правят сериозни пари. „Ведическата астрология е изключително прекрасна и точна наука, но в Индия може да попаднеш на злокобни шарлатани. Човек трябва много да се пази от облечени в оранжево хора. Те ей сега ще ти направят нещо, дето ще ти освободи кармата и ще ти се случи чудо на чудесата, а след това чуваш таксата 500 евро.

И ако не дадеш, какви неща те чакат... ще ти опадат зъбите.“ Едно от местата с най-голяма концентрация на шарлатани е градче в Южна Индия, в щата Тамил Наду – Вивайкуил. Пътят дотам е като вибромасаж, а шансът да те измамят, гледайки ти на ръка или правейки ти хороскоп, е почти 100-процентов.