Методът Сакрална архитектура е много разпространен във Франция и Русия. Отскоро се преподава и у нас – в София, Пловдив и Бургас. През юли излиза биографията на неговата създателка, френската балерина от руски произход Натали Дроен (ИК „Жануа`98“)
Благодарение на интересния си живот тя стига до дълбоки прозрения за жената и женското тяло и след 65-годишна възраст след края на балетната си кариера успява да излекува травмите си от годините неумолимо натоварване и да оздрави тялото си. Опитът й е концентриран в упражненията Сакрална архитектура на тялото. Натали умира през 2013 г. на 89-годишна възраст. Отива си здрава, в съвършена форма и с тяло, на което могат да завидят много 18-годишни.
Откривателка на сакралната архитектура за България е Жана Иванова от ИК „Жануа`98“
Жана, какво е сакрална архитектура?
Това е система от движения, някои от които напомнят на класическия балет, съчетани с дихателна техника, житейска философия, която в духа на православната традиция разглежда тялото като храм на душата. Също е и концепция за женствеността. Всичко това е обединено от френската балерина Натали Дроен. Била е на сцена от 13-годишна, родила е седем деца, имала е 18 внуци, омъжена е за граф, с когото цял живот си говори на „вие“. Преподавала е балет на Бриджит Бардо преди френската легенда да се занимава с кино. Била е и на сватбата й с Роже Вадим.
Как научи за тази система?
При едно идване през 2009 г. на Даша Ларина, психолог и преподавател в курсовете на Норбеков, които правим вече 11-а година, забелязах, че е различна – беше се подмладила, тялото й изглеждаше стегнато, подредено и някакси преструктурирано. Самата тя излъчваше мекота, спокойствие и хармония. Разказа ми за срещата си с Натали и ми изпрати материали. Веднага поисках да поканя французойката в България. Свързах се с нея, но тя ми отговори, че вече не пътува. Впоследствие отидох на семинар за малка група в къщата й във Франция. А в България направихме обучение за първи път през ноември 2011-а.
Какво се случва на семинарите?
Учим се да заобичаме и да разберем телата си. Съществува определено правилно физиологично положение на тялото, което му дава възможност да изпълнява духовното си предназначение, помага на всяка малка негова частичка да диша свободно и естествено. Движенията в сакралната архитектура позволяват да се намери именно тази природна правилност. Изчистваме телата си чрез дълбоко дишане и движение, премахваме умората, освобождаваме пренапрегнатите от стреса мускули. Работим върху ефективно коригиране на осанката, правим упражнения за укрепване на гръбначния стълб, за възвръщане на подвижността на ставите и мекотата на връзките, за нормализиране на теглото и кръвното. Системата се нарича сакрална архитектура на тялото, защото работи за възстановяването му не само с физически упражнения, но и духовно, към дишането прибавяме и молитва. Стремежът е да изведем организма си на ниво саморегулация.
Би ли разказала малко за символиката на тялото?
В сакралната архитектура тялото се разглежда като кръст. По вертикала е гръбначният стълб със седемте чакри. Краката са опори. Левият ни свързва с предците по майчина линия, десният – с тези по бащина. Осмисляме ръцете като криле, които дават възможност да твориш, обгръщаш, създаваш. Движим лопатките, за да освободим напрежението, да позволим на диханието да влезе. Тялото се описва от 12 хоризонтали. Една от тях – първата – е тази на стъпалата, където се учим, че правилното разпределение на тежестта е върху възглавничките. По всяка вертикала се правят отделни упражнения, за да се изправи тялото и преподреди. Има един поклон, при изправянето от който прешлен по прешлен се изглажда вертикалата, връзката с Божественото. И още – според Натали в тялото има, условно казано, три двойки уши. И трите имат формата на ембрион като зародиш на ново чуване и осъзнаване. Едните са стъпалата, които се свързват със земната енергия, другите са бъбреците, които обработват информацията в тялото. Много е важно човек да освободи кръста си, за да може бъбреците да заемат своето място и да чистят правилно тялото. И ушите на главата, които ни свързват със света.
Какво е специфично в дишането?
Това, че вдишваш и издишваш нагоре. Така самото дишане подрежда тялото ти в противовес на гравитацията. Според Натали Дроен в думата „възраст“, или возрасть на руски, се съдържа идеята за израстването. Старостта не е задължителна. Ако до 40 си се занимавал със себе си, със семейството си, след това започват други години, в които с натрупаното знание можеш да започнеш да даваш на обществото. Центърът на тялото на жената е в пъпа. Натали уподобява корема на чаша, в която се ражда животът, там се раждат идеите. Там си ти самата. Там е дълбочината на жената.
