Сиена Милър най-сетне засвети със собствена светлина. Всички, които се съмняваха, че тя е нещо повече от най-добре облечената млада актриса и любовница на сърцеразбивача Джуд Лоу, днес признават, че са сбъркали. Сиена получи главната роля във филма „Фабрично момиче", който нашумя на запад. Нейната героиня е трагично загиналата муза на Анди Уорхол - Еди Седжуик. За ролята, впрочем, първо е била избрана Кейти Холмс, която се е отказала, убедена от Том Круз да не участва в „съмнителни проекти" (след успеха на филма Кейти се е почувствала излъгана и това е възможната причина за раздялата им). Но продуцентите на филма сега благославят късмета си да изберат Сиена. Тя толкова старателно се е подготвила за ролята, че дори е прослушвала магнетофонни записи с разговори на Уорхол и Седжуик, за да възпроизведе специфичния й тембър и език.

Коя е Еди Седжуик, име, което модните дизайнери често споменаваха през миналия сезон като източник на вдъхновение? Талантите й се броят на пръстите на едната ръка, пък и от гледна точка на днешните критерии какво толкова е постигнала? Няколко снимки за списания, участие в няколко ъндърграунд ленти, не изискващи особено актьорско майсторство, стотици купони и накрая - смърт от предозиране на наркотици на 28? Еди Седжуик обаче е нещо повече от това. Късо подстриганото русо момиче е Бунтарката, символа на революционен за духа но Америка период - 60-те години на миналия век. Тя е една от музите на Анди Уорхол и неговото знаменито студио „Фабрика", любовница на Боб Дилан и любимка на Даян Вриланд, легендарната главна редакторка на Вог, която не пропускала да спомене по повод на Еди, че „наркоманите имат съвършена кожа".

Бъдещата муза на бунтарите е родена през 1943 г. в Санта Барбара, Калифорния. Когато в ранчото на Седжуик откриват нефт, аристократичната фамилия става и неимоверно богата. Бащата на Еди, Франсис, страда от маниакално-депресивна психоза и когато се жени за Елис Делано де Форест, неговият психиатър настоява да не създава деца.

Франсис и Елис обаче се изхитрили да родят цели осем деца. Еди е предпоследната. На 19 години заболява от анорексия и я затварят в психиатрична клиника. Там забременява и прави аборт. Две години по-късно баба й, която я обожава, й оставя своя апартамент в Ню Йорк с 14 стаи и купчина пари. Еди се премества в Голямата ябълка и устройва луди надбягвания със сивия си Мерцедес, докато го разбва на парчета. А след това купува нова лимузина.

Приятел я завежда във „Фабриката" на Уорхол и двамата се влюбват мигновено един в друг. Еди прекарва цялото си време във студиото, а вечер двамата с Анди се превръщат в кралската двойка на Манхатън - със сребърните си ризи и еднакво подстриганите обезцветени коси. Тя нарича себе си „Мисис Уорхол", а той я снима във филмите си „Винил", „Кухня", „Момичето от Челси"... Съюзът на богатата блондинка и феноменалния чешки интелектуалец става квинтесенция на новата поп култура и символ на поп-арта. Ако сега модните среди късат договорите с манекенките, когато ги сгащят с бял прашец, тогава наркотичната зависимост се е смятала за признак на „бохемски дух". А Седжуик наистина е била модна икона с черните си плътни чорапи, късите черни рокли и бялата перхидролена коса, с дългите обеци и силно гримираните опушени очи. Тя е играла ролята на фатална жена и не случайно Лу Рийд специално за нея пише песента „Фатална жена". Това е подаръкът на Анди Уорхол за нея. Еди обаче вече е влюбена в друг - музиканта Боб Дилан. Годината е 1966. Дилан пише за нея песните Just Like a Woman и Leopard - Skin Pill Box Hat и й обещава, че ще я направи голяма филмова и музикална звезда. Еди съобщава на Анди, че го напуска - публично и много зрелищно, с огромен скандал в един ню йоркски ресторант. Разривът е съпроводен със слуховете, че настъпва краят на „Фабриката", защото студиото е съществувало само благодарение на парите на Седжуик. Но на практика става обратното - настъпва началото на края на самата Еди. Тя е постоянно на кокаин и хероин, наследството й е разпродадено, а когато заспива с цигара и изгаря квартирата си, остава на улицата. В болницата се борят за живота й - тя е с тежки изгаряния и съвсем изтощен организъм. От Боб се прехвърля на друг любовник и когато той я изгонва, спи по улиците с всеки непознат само за една доза. Често я виждат във „Фабриката" да проси пари от Уорхол, който всъщност я запознава с хероина. Все по-често попада в клиники за наркомани. Вече едва говори, не може да познае дори брат си и го бърка с любовника си. В една от клиниките се запознава с друг пациент - Майкъл Поуст - и се жени за него през 1971 г. Само няколко месеца по-късно Еди се появява на модно ревю свежа и в пълен блясък, позира пред камерите и раздава обещаващи усмивки. Уви, това е последният път, когато я виждат жива. Същата вечер тя приема обичайната доза приспивателно от мъжа си, а на сутринта я намират мъртва. На 28 години. Уорхол не присъства на погребението й. А оттогава го наричат и „Ангела на смъртта".

Сега, когато гледаме фотографията на тази слаба (цял живот страдала от анорексия), винаги облечена в черно девойка, с плътен грим, е трудно да повярваме, че е била модна икона, party-godess и муза на поп-арта. Нейният талант е бил ефимерен, но изключително важен - да вдъхва живот у другите, вкус към живота, да излъчва някаква собствена светлина, която ги вдъхновява. Днес много момичета обичат живота, нощните купони, наркотиците и бунтарското поведение, но много малко могат да повлияят на света така, както го направи момичето от „Фабриката".