Защо Миуча Прада се усмихва пестеливо?

През 2004 година Wall Street Journal причисли Миуча Прада към 30-те най-влиятелни жени в Европа.

03 February 2005

Има хора, които се обличат елегантно, има хора, които се обличат скъпо, а има и такива, които се обличат модно. Последните носят дрехи от Прада. Ако Прада предлага карета в духа на 70-те, всички говорят, че духът на 70-те се е върнал. Ако създаде ток на обувка във вид на гилза от червило, всички говорят, че сюрреализмът в модата се е върнал. През юни Миуча Прада се яви на церемонията по връчването на Международната награда на Американската асоциация на модните дизайнери с брилятна лента, завързана около главата, възпроизвеждаща формата на диадемите на римските матрони.
Критиците незабавно оповестиха на целия свят, че се ражда нова мода в украшенията за коса. Диадемата на Миуча обаче е украсена с истински диаманти от 19 век. А останалото й облекло е тъмносин кашмирен пуловер с дълги ръкави и кремава плисирана пола със златни ананаси. Прада създава тенденции, макар че самата тя се стреми да не попада в тенденцията. "Тенденцията - това е ротация, замяна на привичното, доскучало на всички. Нищо повече.", твърди дизайнерката. Именно свободомислието и отричането на каноните издигна тази жена, която никога в живота си не е рисувала, нито е правила ескизи за мода, на един от световните върхове на модата.
През 2004 година Wall Street Journal причисли Миуча Прада към 30-те най-влиятелни жени в Европа. Според списание Forbes нейното състояние се оценява на 1,4 милиарда долара. За разлика от колегите си в бранша тя не запазва и първия ред на своите дефилета за холивудски знаменитости - те сами идват. Наистина, не винаги е било така.

наследницата
Неголямата семейна фирма за производство на дамски чанти и багажни принадлежности е основана през 1913 г. от дядото Марио Прада. Бизнесът се развива успешно, докато през 1970 семейството се оказва на ръба на банкрута. Внучката Миуча, родена през 1949 г., въобще и не мисли до този момент да продължи семейната традиция. Тя учи политология в Миланския университет, едновременно с това усвоява актьорско майсторство в театър "Пиколо". В началото на 1970 цялата европейска бохема изповядва ултралеви възгледи, затова не е чудно, че ярката феминистка и комунистка Миуча Прада се озовава в центъра на италианското движение за правата на жените.
На тази почва е и запознанството й с бъдещия й съпруг и съратник в бизнеса Патрицио Бертели, по това време собственик на малка компания за производство на кожена галантерия. През 1978 Патрицио и Миуча подписват договор за съвместно производство на продукция с марката Prada и за създаването за тази цел на обединение. Семейният съюз е сключен почти десетилетие по-късно. ("Ако не бях го срещнала, щях да се предам под натиска на обстоятелствата.", - признава жената. "Служебният роман Миуча е многогодишно изпитание на верността", - шегува се мъжът.)
Дори на върха на славата си, Прада остава една и съща: грозновато лице, без грим, но с магнетичен, умен поглед, дълги, гладко сресани коси на път. Никакви усмивки в стил Донатела Версаче.

раждането на марката
Своята първа колекция от раници от водонепромокаема материя Pocone Миуча създава веднага след като завършва университета през 1970 г., но наследява мястото на ръководител на семейния бизнес чак през 1979. Пет години по-късно Миуча извежда марката в ранг на култова, предлагайки за първи път линия от чанти и раници от черен найлон, от който в италианската армия шиели парашутите.
Тяхната необичайност се състои в отсъствието на явен лейбъл (малкият металически триъгълник още не е в сметката) и в елегантния дизайн при повишена износоустойчивост. Може би това би минало незабелязано, но след като черните найлонови торбички стават неизменни спътници на законодателите на модата като Джери Хол и Мари Хелуин, те веднага добиват статус на необходим аксесоар в гардероба на супермоделите и модните редактори.
През 1988 след чантите и обувките следва създаването на епохална женска колекция pret-a-porter за сезона есен-зима 1988/1989. Критиците посрещат новата линия на нож, определяйки я като абсолютно неприемлива. Дрехата Prada наистина се откроява на фона на крещящия разкош през 80-те с чистата си линия и елегантния си минимализъм, разбираеми само за посветените. Но както често се случва, на първите дефилета с манекенките се разплащат с дрехите, които те демонстрират на подиума. Девойките бързо оценили простотата и удобството на леко разкроените поли, кашмирените пуловери без ръкави, островърхите обувки на нисък ток. А с такива поклоннички като Линда Еванджелиста и Наоми Кембъл колекцията била просто обречена на успех.
На съветите да добави към моделите поне мъничко сексуалност Миуча отговаря: "Моите млади помощнички винаги се обличат на работа много провокативно - те са така загрижени за своята привлекателност в очите на мъжете, че през цялото време си остават сами. Аз им казвам, че колкото повече сексуалност има в облеклото, толкова по-малко е сексът в живота. Това е толкова очевидно!" Затова пък в истинските подбуди на дизайнерката се ориентирал колегата й Лоурънс Стил, изразил се, че Прада не жадува да завоюва тялото на жената, на нея й е нужен мозъкът.

триумфът

Зашеметяващият успех на основната линия провокирал появата през 1992 на втора младежка линия дрехи - Miu Miu, свързан с детския прякор на самата Миуча. "Млада, трендова и правилна" марка, при това още по-евтина, Miu Miu трябвало да удовлетворява потребностите на клиентките от всекидневни дрехи, като в същото време основната линия Prada добива все повече репутацията на "концептуално разкошна". Колекцията е инспирирана от личния гардероб на Миуча - прости удобни дрехи в духа на хипарските 70 години. Образът на млада гражданка с оттенък на непринуденост. Сега дизайнерката признава: "Когато губя за създаването на дрехи Miu Miu твърде много време, те се получават твърде изтънчени. Това е неправилно. Затова се старая да ги правя бързо и залагам на интуицията."
На същата вълна през 1993 е пусната мъжка линия pret-a-porter, а Миуча е избрана за дизайнер на годината в Америка. И накрая - лавандуловата рокля на Ума Търман при връчването на Оскарите през 1995 г., появила се на корицата на Women's Wear Daily "VA VA VAV UMA"! (Из разговор на червения подиум. Сигърни Уивър: "Аз много обичам нещата Prada, но нима те шият вечерни рокли?" Ума Търман: "По принцип не. Но тази я ушиха!") Миуча Прада коментира своя успех сред холивудските звезди странно: "Какво всички тези актриси обличат при връчването на наградите на академията за кино? В техните рокли няма и помен от индивидуалност.
Това изглежда така, сякаш жената изведнъж се е изплашила да покаже своята женственост. И как в такъв случай тя може да бъде сексуална? Погледнете ги, например Никол Кидман. Да, тя е прекрасна. Но сексуалността й е нулева." (Дали Кидман е знаела за тази присъда?) На следващата година тя се опитва да повтори успеха на Ума Търман в пурпурна туника с кройка ампир от Prada и предизвиква само хладните отзиви на журналистите.)

умората на метала
В средата на 90-те Миуча експериментира с прозрачен латекс и "хартиен" полиамид, украсява дрехите с филмови ленти и парчета огледало. При това трябва да се отбележи, че тази жена никога не е учила за дизайнер. Бидейки художествен директор на огромна компания, тя собственоръчно не е нарисувала в живота си нито един ескиз, казват, че даже не е пристъпвала прага на огромната суперсъвременна фабрика, която групировката Prada построява в околностите на Флоренция.
Всичко това правят цял сонм помощници, които прекрасно превеждат обясненията на шефката на езика на кроенето и шиенето. И заедно с това Миуча винаги настоява нейните изисквания да се спазват и може да поиска да се преправи вече готова колекция, ако нещо не й харесва. Тя не иска да напусне управлението, затова много рядко подписва лицензионни договори, предпочитайки лично да контролира качеството.
Пускайки през 1997 линията Prada Sport, а след нея и линия бельо, слънчеви очила, правейки през 90-те редица сделки по сливането и поглъщането на водещи европейски модни къщи, Миуча Прада се уморява от собственоръчно създадения минимализъм. "Сега се налага марката да се обнови изцяло. Нужно е да се намери правилното съчетание на разкош, фантазия и декоративност със съвременността. Класическото облекло е своеобразно повторение на миналото с неговите тежки конструкции.
Да се осъвременят старите рокли е много сложно, защото трябва да се използват по-леки материи и да се държи сметка как човек се движи или седи. Това е като женитба! - смее се Миуча. - Сега работя над създаването на принципно нови вечерни тоалети и много ме вдъхновяват новите технологии. По-рано имаше само памук и коприна, а сега съществуват безкрайни комбинации от материали, които могат да задържат топлината или да охлаждат, като при това изглеждат великолепно."

душа и тяло
"Аз даже развих своеобразен комплекс, че се занимавам с нещо толкова глупаво, като модата. Това е моя персонална драма, разбира се. Всеки, който ми харесва, ненавижда модата и я смята за губене на време. Но защо тогава хиляди хора се тълпят в магазина, търсейки призната марка? Аз зная какво е дрехата - не най-важното в живота, аз не преправям обществото. Аз просто се стремя да върша своята работа максимално добре." И тя я върши. Неслучайно на наградите на Асоциацията на американските дизайнери Прада се появява в пищна пола и семпъл пуловер.
Най-много харесвам комбинацията от поли и палта. Жените погрешно смятат, че акцентът трябва да е върху горната част на тялото." Но Прада затова е Прада, за да изненадва. На последните дефилета на модата в Милано, тя показа суперженствени топове - бюстиета, пуловери, блузи. " На всичко гледам по новому- на миналото, на отношенията между мъжете и жените, на бъдещето. Искам да се върна към най-простите неща- радост, удоволствие, достойнство.
" Възможно ли е Прада да се развежда с мъжа си, с когото фактически са разделени? Или замисля нова, убиствено добра колекция в пищния, бохемски стил на ренесанса? За ценители тя прави ограничени ревюта, на които кани не повече от 100 души. На едно такова ревю тя показа дрехи, обсипани със златни люспи, камъни Сваровски, потънали в органза, кадифе и дантели.
Дали се развежда или не, за нея няма промяна. Тя е единствената дизайнерка в света, заедно с Дона Карън, която учее да носи възрастта си с достойнство и да не се напъва да я крие. " Нека да ни се появяват бръчки, това означава, че накрая сме се научили как да получим удоволствие от живота.", усмихва се пестеливо гениалната италианка.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР