До 25 май във VIVACOM Art Hall може да се видят 40 негови творби. Изложбата Work е част от платформата „Майстори на фотографията“ на фондациите „Мусиз“ и „Америка за България“. Бен Ритър работи за New York Times, New Yorker, Vogue, Rolling Stone и Playboy. Правил е портрети на Джон Леджънд, Фърги, Кортни Лав, Клоуи Севини и още много звезди; реклами за Levi’s, Mini Cooper, Diesel, Garnier и Estee Lauder. Стилът му е разпознаваем, алтернативен и изразителен. През деня се занимава с комерсиална фотография, нощем снима колоритните си приятели.

В интервю казваш, че си привлечен от красиви хора, които правят грозни неща. Какво имаш предвид?

Хората са ми интересни в спонтанността си, не когато позират. Например кадър на момиче, което дооблизва сладко от буркан. Езикът й е залепнал на буркана, сладкото се стича по бузите й. И тя е красива. Мисля, че хората трябва да са спонтанни, без да се притесняват да изглеждат странни или грозни. Например можеш да си свалиш фланелката на парти и да изглеждаш супер. Не за да впечатлиш момчетата, а по-скоро да се чувстваш свободна.

Какво е твоето определение за красотата?

Тя е свързана с доверието. Снимах за списание Jacques модели с нетрадиционни тела. Една от тях беше толкова спокойна с тялото си, че бях привлечен от нея. Всички харесват класическата красота, но красотата е нещо много по-дълбоко и не всеки може да я покаже. Чувството за хумор е красиво – да можеш да ме разсмееш искрено. Мисля, че хуморът е най-великото нещо на света.
Подготвяш ли се преди да снимаш известна личност и как? Първо разглеждам фотографиите й до момента, за да не повтарям. После чета. Може да открия нещо, което ни свързва. Не е задължително да си говорим, но защо да не съм подготвен? Понякога малките неща обръщат хода на събитията.

Зависи. Някои са много земни и нормални хора, други предпочитат да общуват само с мениджърите си. С повечето звезди съм имал малко време и съм се старал да го уплътня максимално. Просто ги насочвам как да застават. Имам и случаи като този с музиканта Пери Фарел – в малко студио, той прави тай чи движения, танцува. Говори с мен за фотография, идва да погледне в камерата, беше забавно.
Работил си с Фърги. Разкажи повече за нея. През 2006 г. снимах за Сънданс, имах 20 минути с Фърги. Тя се появи в доста небрежен вид. Косата й изглеждаше сякаш току-що е излязла изпод душа. Носеше грозен пуловер. Не вървеше да кажа: „Дай да сменим това.“ Не говореше много, но беше пълна с енергия. Нямаше нужда от указания. Личеше си, че е позирала милиони пъти. Беше забавна.

Коя е най-вълнуващата ти среща?

С Кортни Лав. (Въздиша някак особено.) Нали знаеш, има един израз „Дано никога не срещаш идолите си!“ Не е истина. Аз много харесвам Кортни и я снимах, докато правеше пробен грим и искаше да види как ще й стои. Два часа работихме заедно и тя (въздиша)... е доста твърдоглава. Странна, гръмогласна, интересна и отнесена. Искаше да снимам през коляното й в огледалото или в косата й. Снимки, които никога не бих публикувал. Но аз съм й огромен фен.

Какво мислиш за селфитата?

С тях се забавляват хора, които се вълнуват от себе си. Има елемент на нарцисизъм. Да си направиш едно е ок, но да ги правиш всеки ден... Аз не си правя селфита. Не мисля, че някой го е грижа. Кой би искал да ги види?

Имаш ли приятели папараци?

Не. Не вярвам който и да било фотограф да ги счита за част от нас. Те нахлуват в личното пространство на звездите със своите апарати и са по-лоши от някой, който ще мушне айфона си в лицето на известен човек.

Как би се описал?

Млад съм, забавлявам се, много съм благодарен на възможностите, които получавам, и ги ценя. Щастлив съм, късметлия, забавен, шумен. Понякога директен, но се старая да не наранявам хората. Работя здраво и наистина ме е грижа за това, което правя, както и за приятелите ми, за семейството ми. Старая се да балансирам между хубавите и не съвсем хубавите неща в живота ми. И да подхождам позитивно.