Задълбочен, органичен, странен и много въздействащ. Блестящ! Какво направи след успеха този път? Взе статуетката и се извини на гостите на афтърпартито с думите: „С Камила (жена му – б.а.) няма да останем дълго. Искам да се приберем вкъщи и да си направим още едно бебе.“

Преди 18 години, когато прави пробива си в Холивуд с филма по романа на Джон Гришам „Време за убиване“, два дни след премиерата Матю Макконъхи отлита за Перу с една раница на гърба. Катери Мачу Пикчу, плува по Амазонка и в продължение на 19 дни мълчи. Пътува навън и навътре в себе си. Изкачва се към новото си аз, укротява мислите си за славата.

Предстои му да се научи да й бъде приятел. И ако ролята му от 1996 г. го изстрелва нагоре, тази в „Клубът на купувачите от Далас“ свали красивата му маска, показа дълбочините на таланта му и му донесе „Оскар“ и Златен глобус. В „Клубът на купувачите“ (бройте този филм за задължителен!), за чиято реализация е събирал средства, във „Вълкът от Уолстрийт“ и в сериала на HBO „Истински детектив“ Матю е абсолютно различен...

По евангелието от Матей

Веднъж момченце в детската градина го нарекло Мат. „Никога не позволявай това – казала майка му, била учителка. – Ти се казваш Матю!“ „И оттогава не съм допускал никой да се обръща към мен с друго име – поглежда хитро Макконъхи и лявата му трапчинка „цъфва“, – защото мама не дава.“ Кръстен е на един от четиримата апостоли евангелисти – Матей, и вярва в Господ, в доброто и в потенциала си. Фамилията му е ирландска. „Дали в мен има нещо от тази поетична и много свързана с историята страна? Ирландците са твърди копелета. Бил съм в Дъблин, знам оттам.

Истината е, че каквито и да са ти корените (а тези на Макконъхи, освен ирландски, са и английски, шведски и немски), когато си от Тексас като мен, това изтрива всичко останало. И тексасците са корави, но и диви, нищо не може да им се опре. Опитай да ни наложиш някакви правила и сме те изхвърлили веднага от града. При нас няма тайно ръкостискане, но където и да се срещнат тексасци по света, между тях има специално братско отношение.“

Вътрешният глас

Макконъхи е най-малкият от трима братя. Най-големият Майкъл (също актьор) е със 17 години по-голям, а другият, Пат – със 7. Тримата са много близки помежду си и се чуват често. Баща им е собственик на бензиностанция и бивш играч в отбор по американски футбол. Едва след смъртта му през 1992 г. Матю разбира, че родителите му са се развеждали и събирали няколко пъти. Дотогава е смятал, че майка му пътува в продължителни командировки. Още в училище е избран за най-красив ученик в годишника на гимназията. Когато завършва, има нужда да избяга някъде за известно време и заминава за Австралия по програма за образователен обмен. Мие чинии, чисти птичи тор. И както сам разказва, след година се връща освежен.

Мисли да кандидатства право, но малко преди изпитите му попада една важна за живота му книга – „Най-великият продавач на света“ на Ог Мандино. „Разказваше историята на един продавач на кораби. Успехът му се дължеше на това, че е последвал интуицията си и е работил върху собствения си потенциал. Тази книга промени начина ми на мислене и ми даде смелост да осъществя мечтата си и да кандидатствам във филмовото училище.“

Какво стана с момичето?

Първият му професионален ангажимент е в реклама на бира. Следват студентски филми – в някои от които участва, а други – режисира, и още реклами. „Взимах по 1500 долара оттук-оттам. Първите ми 1600 долара, пак за реклама на бира, за мен бяха толкова много пари!“ Негов състудент работи на бара в един хотел. Матю води там момиче, с което излиза по онова време. Докато си говорят с нея, състудентът му прошепва, кимвайки към другия край на бара: „Онзи в дъното е Дон Филипс – филмов продуцент.“ Матю става, приближава се и директно пита за работа като асистент на продукция. Не е ясно какво става с момичето, с което е дошъл, но след обилно количество водка продуцентът казва на Макконъхи, че има друга идея за него. „За да станеш звезда – обяснява Филипс, – трябва да си òправен, да имаш талант и момичетата да искат да си легнат с теб. Докато говорех с това момче, си дадох сметка, че той ги има и трите. И в същото време е естествено готин и скромен.“

Колко хиляди?

Скоро след това Дон предлага Матю на режисьора Ричард Линклейтър за неговия следващ проект – филма Dazed and Confused („Объркани и непокорни“, 1993). Линклейтър приема, при условие че Матю си пусне по-дълга коса и мустаци. Намира го за твърде красив. Във филма участва и Мила Йовович, между другото. Героят на Макконъхи трябва да се появи три пъти по сценарий, но Линклейтър го окуражава да импровизира. Репликите му порастват на 300 реда. „Дотогава не смеех да пожелая да бъда истински актьор. В този ми първи сериозен работен ангажимент аз толкова много се забавлявах, че се чувствах виновен, все едно правя нещо несериозно, вместо да уча. После баща ми почина и осъзнах, че вече не съм момче и е време да поема повече отговорности. Завърших и заминах за Холивуд. Работих като асистент на продукции. Появиха се и актьорски предложения. През 1994 г. за Angels in the Outfield получих 48 000 долара. За ролята си просто трябваше да играя бейзбол. Направо се видях в пари!“

Ако попитате 100 души

„Ако през 1996 г. в петъка преди да излезе филмът „Време за убиване“ бяхте показали снимката ми на 100 души и ги бяхте попитали дали знаят кой съм, 99 от тях щяха да отговорят: „Не!“. Седмица по-късно, през уикенда след премиерата, вървях по една улица в Лос Анджелис и забелязах, че всички ме зяпат. Следващият ми спомен е как се чекирам на летището. Единственият начин да си съхраня психиката и здравето беше да си грабна раницата и да замина за Перу. Имах нужда от време да осъзная какво се е случило.“