Солокитаристите умеят да провокират хор от усещания у една жена“ – пише Памела де Бар в първата си книга I’m With the Band: Confessions of a Groupie.
През 1969 г. групата GTO’s издава албума Permanent Damage. Песните са с доста провoкативни заглавия като The Captain’s Fat Theresa Shoes, Do Me In Once and I’ll Cry, Do Me in Twice And I’ll Know Better (Опъни ме веднъж и ще плача, опъни ме два пъти и ще се науча). Месец след излизането на албума Запа разпуска групата, защото някои от момичетата са задържани за притежание на дрога. Но вече са известни. И Памела попада

В прегръдките на Господ-рок!

„Една вечер с Мис Мърси от GTO’s бяхме в малък клуб в Топанга Кениън. Rolling Stones излязоха на сцената и „срутиха“ покрива с тяхната енергия. Между песните Мик Джагър се приближи до мен, целуна ми ръка и попита Мис Мърси: „Коя е красивата ти приятелка?“ След концерта се оказахме в лимузината на Stones, Мик ме целуваше по устните и ме покани на свещи в хотелската му спалня. Мечтаех си от 14-годишна това да ми се случи. Но бях вярна на моя кадифен принц – Джими Пейдж. Въпреки че Мик ми се присмя и ми каза, че Джими няма да ми бъде верен, аз се отказах от мечтата си. Връзката ни с Пейдж беше изключителна и ставаше все по-дълбока и луда, и дива, и фантастична, и романтична – пише Памела, – но кое трае вечно?

Бях опустошена, когато разбрах, че се заглежда по друга. Осъзнах, че никога няма да бъде истински мой. Благодаря на Исус, че Богът на рока ми беше хвърлил око. Оказа се, че съм нарисувала доста точно анатомичната му гордост в часа по рисуване. Скоро се оказах в прегръдките на Мик. Беше декември 1969.“ Според Памела историята между нея и Джагър се развива между Лондон и Ел Ей. Когато в биографията си Кийт Ричардс пише как Мериан Фейтфул споделила, че хич не се е забавлявала с Мик в леглото, защото (пенисът) му бил много тънък, Памела де Бар веднага дава изявление: „Смея да оспоря казаното от г-н Ричардс за размера на достойнството на солиста на Rolling Stones. Искам да кажа, че във всякакъв смисъл съм била напълно удовлетворена. Не е тънък, кукли (така се обръща Памела към фенките и групитата). Можете да се доверите на най-известното групи.“

Аз съм от групата

Франк Запа има сериозна роля в живота на Памела. Дава й сцена заедно с GTO’s, прави я актриса – кани я във филма си „200 мотела“. Благодарение на този филм Памела е поканена да участва и в няколко реклами и в сапунената опера Search For Tomorrow (1974). На финала на актьорската си кариера продължава да се грижи за децата на Запа. А той я насърчава да води дневника си, който е започнала още в гимназията. През 1977 Памела се жени за солиста на Power Station Майкъл де Бар, който е и британски актьор, син на маркиз. Двамата с Памела имат син – Никълъс Дийн де Бар. Развеждат се през 1991 заради честите изневери на Майкъл.

През 1987 Памела издава книгата „Аз съм от групата – изповед на едно групи“. После пише още три книги: „Вземи малко от сърцето ми“, 1993, „В дъното на рока: мрачни моменти от музикалния Вавилон“ и „П – книга на рокендрола“. Пише за Cosmopolitan, The New York Times, Rolling Stone. Интервюира музиканти, участва в телевизионни предавания. Води курсове за творческо писане. Прави документалния филм „Да прекараме нощта заедно: задкулисните тайни на музите на рока и супергрупитата“. В него включва интервюта с тайната любовница на Елвис – Тура Сатана, японско-американска стриптийзьорка, която разказва, че е научила Краля на рока не само на най-различни видове секс, но и как да танцува. Даже настоява, че Елвис й е предложил да се оженят и й подарил пръстен с диамант 3 карата, който тя все още носи на пръста си.

Groupie Couture

На 40 години Памела се снима за Playboy, после се справя с рак на гърдата, минава през лъчетерапия. Сега се храни здравословно, спортува, практикува кундалини йога, тича и от 35 години е вегетарианка. Мисли позитивно и е оптимистка. През 2013 създаде своя линия дрехи Groupie Couture. Тя вдъхновява героинята Пени Лейн, играна от Кейт Хъдзън във филма „Почти известни“ от 2000 г. Освен това вдъхновява и филма „Рок завинаги“ със Сюзън Сарандън и Голди Хоун.

„За сегашните момичета не е толкова лесно – твърди Памела. – След убийството на Джон Ленън се промени поведението на целия рок свят. Всички звезди започнаха да подозират, че щом искаш да им вземеш автограф, може би искаш да ги убиеш. И достъпът зад кулисите беше забранен. Тогава рок мъжете започнаха да се замесват с жени музикантки, модели, актриси. Никол Кидман, Рене Зелуегър, Гуинет Полтроу, особено Уинона Райдър – всичките са групита. Всички те са обичали музиканти. Аз всъщност дълбоко вярвам в рок потенциала на всеки мъж. У всяка жена е закодиран талантът да го вдъхнови и да го отключи, да накара мъжа да си играе с нея така, както Елвис си играеше с микрофона.“