Памела е на 65, на гърба й е татуиран Исус, на врата й – цитат от Джеймс Дийн, а миналото й е пълно с наркотици, секс, рокендрол и най-яките мъже от музикалната сцена на 60-те и 70-те.

Сред трофеите в леглото й са Мик Джагър, Джим Морисън и Джими Пейдж. Пътувала е на турнета с Led Zeppelin, живяла в грях с Дон Джонсън; била е приятелка с Робърт Плант, Грам Парсънс и Франк Запа, отказала на Елвис да си легне с него.

 „Имах късмета да съм на точното място в точното време с добър външен вид и добър вкус“ – обяснява тя. – Още преди да се появи думата „групи“, знаех, че ще бъда такава – мечтаех да съм с момчетата, които създават музика, да ходя на турнета, да пътувам в самолетите, на задните седалки на лимузините, да купонясвам на партитата им. Исках да съм на сцената заедно с Zeppelin, Stones, The Who, The Doors. Беше вълшебно време!“ Руса, синеока, слаба, с мил поглед на дете на цветята, чувствителна и сладка, Памела е най-известното групи. Тя е весела и безгрижна, най-опитващата и най-опитваната млада жена на 60-те и 70-те.

„Групито не е курва!“

Макар всеобщото мнение за фенките, преследващи музикални идоли, да е различно, Де Бар обяснява: „Ние всъщност искахме да бъдем близо до музиката, до талантите, които я създават, да сме част от този невероятен музикален блясък, който огряваше света. И това беше любов. Групитата не просто се чукаха със звездите – настоява Памела. – Ние вдъхновявахме момчетата, и те – нас. Те ни обичаха заради смелостта ни да стигнем до тях. Обгрижвахме ги, носехме дрехите им, показвахме им най-готините ресторанти. Аз уших каубойска риза на Джими Пейдж. Научих Алис Купър да се гримира. И винаги съм спазвала неписания код на честта на групитата – никога не бих тръгнала след човек от групата, когото моя приятелка харесва. Никога не съм прелюбодействала, не съм била с женен мъж и не съм очаквала от тези мъже да се женят за мен.“

Чук-чук на вратата на Мик!

Памела де Бар е запалена по Бийтълс и Елвис Пресли от дете. Най-големите й мечти са да срещне Пол Макартни и Мик Джагър на живо. В гимназията в час по рисуване получава задача да изобрази обект, в който да подчертае едновременно цветовете и текстурата. Най-ярката й фантазия е свързана с пениса на Мик и тя рисува именно него. Получава шестица. По това време някъде нейна приятелка я запознава с приятел на Франк Запа. Той пък я представя на момчетата от Rolling Stones. Групата е на турне. Отседнали са в хотел Амбасадор.

Памела и приятелката й прекарват чудесно в стаята на двама от тях – Чарли и Били, – слушайки джаз и блус. Памела набира кураж, излиза, намира вратата на Мик и чука. „Какво стана ли? – разказва. – Вратата се отвори рязко и моят обект на желанието изскочи гол. А аз избягах с писъци. Бях достатъчно голяма, за да знам какво искам да направя с него, но твърде млада, за да знам как.“ Благодарение на приятелството си с двамата музиканти от Stones Памела попада в един от най-популярните тогава лосанджелиски барове – Sunset Strip. Там става близка с групата The Byrds и няколко други банди и започва да прекарва времето си с тях.

Морисън ме целуна влажно и каза, че ще ме чака

Всичко все пак започва от един концерт на The Doors. Хората са полудели да видят този велик, горещ и невероятен певец от новата група The Doors. Памела го гледа от първия ред. „Джим Морисън толкова беше изгубил контрол, че плашеше хората. Изплаши и мен и това ми хареса.“ Един следобед, докато е сама в къщата на своя приятелка, чува позната музика – парчето The End. Изненадана е – The Doors все още не са записали албума си. Излиза. На вратата на съседната къща вижда голия гръб на млад мъж с кожени панталони – Джим Морисън.

Години по-късно Де Бар и Морисън ще изкарат своята дива нощ. В Холивуд след един концерт на The Doors. Памела си спомня: „Главата ми лежеше на коленете му, Джим ме наричаше „скъпа“. Беше като сладък сън, превърнал се в реалност. Когато си тръгнах на сутринта от онзи малък мотел, Джим ми каза да мина да го видя на следващия ден. Целуна ме влажно и ме погледна нежно и проникващо като от снимка в списание.“ На следващата нощ Памела отива отново в мотела, но Джим го няма.
 
Опитът Хендрикс

Това е друга история. „Бях на 17, когато срещнах онзи къдрокос фотограф в Ел Ей. Той снимаше всякакви шантави хипита. Спря ме и ме попита дали искам да участвам в кратък филм с нова банда, която идвала от Англия следващата седмица. Аз познавах разни английски групи и веднага развълнувано попитах за коя става въпрос. „The Jimi Hendrix Experience – каза той, – много са големи в Англия и са бая луди. Ще танцуваш на една песен „Foxy Lady.“ Съгласих се. Снимахме в огромна кръгла стая, изрисувана с ярки психеделични цветове в голяма кооперация в Холивуд. На влизане нервно спрях на вратата, гледайки как някакви хора се мотаят вътре, за да подготвят декора. И тогава един мъж, който очевидно беше звездата, ми каза: „Ела тук, малката.“ Изведнъж пред мен се оказа Хендрикс – мъжът, който завинаги щеше да промени света на музиката и свиренето на китара.

Нещо в мен завибрира и си глътнах граматиката. Той ме гледаше гладно – все едно бях купа с най-вкусните плодове и сладки. Тогава моят приятел фотографът Алън Дейвио се притече на помощ. Представи ме на Джими, на барабаниста Мич Мичъл и на басиста Ноел Рединг. После ме качи на висок бял пиедестал и там танцувах лудо цял ден, докато снимаха първото рок видео в историята. След години Алън получи „Оскар“ за работата си със Стивън Спилбърг, а пък от онова видео започна връзката ми с басиста Ноел Рединг. Съжалявам, че не казах „Да“ на прекрасния огнен Джими Хендрикс, но Ноел беше чудесен учител, първият ми учител.“ Първите трима любовници на Памела са басисти – силни, мълчаливи мъже, вглъбени, дълбоки, с лека усмивка, с която я вадят от тялото й. Де Бар все още пази писмата на Ноел Рединг от Jimi Hendrix Experience и помни дъха му на ментова паста за зъби. Баскитаристите според Памела са неуморни, можеш да крещиш за милост, но те продължават мълчаливо с леката си усмивка.

Have a good time all the time

Покрай познанствата си в Sunset Strip става гледачка на децата на Франк Запа. Франк се превръща в неин ментор. Хрумва му да направи група от фенки, които да подгряват концертите му. Така се ражда GTO’s (Girls Together Outrageously – скандалните заедно момичета). Де Бар става Мис Памела и заедно с Мис Мърси и Мис Кристин купонясват на сцената на всеки концерт на Запа и неговата група Mother’s Of Invention. Нямат особени вокални възможности, нито пък свирят на някакъв музикален инструмент.

По-скоро излизат на сцената, за да правят шоу. Философията им е: have a good time all the time (забавлявай се непрекъснато). Нямат и задръжки. „Бяхме толкова свободни! Можех спокойно да кажа „Сандра, имаш най-хубавите цици на света!“, без това да е хомо. Просто го мислех. Знаете какво е да нямаш приятел, но да имаш приятелка, която да държи ръцете ти, да те целува, да казва хубави неща за теб. Толкова е важно. Все още мисля така. Тези от нас, които бяха искрени, истински, хипи, деца на цветята, никога не минаха границите.“

„Никой не го е правил по-добре“

– пее в едно парче певицата Карли Саймън. Казват, че имала предвид Памела де Бар, по-точно умението й да прави орална любов. „Не съм преследвала рокаджиите. Те сами идваха при мен и предлагаха да се запознаем“ – споделя Де Бар. Джими Пейдж например я приклещва на дансинга в един клуб. „Избягвах да го гледам в очите. Но той ме хвана натясно, взе ми телефона. Една вечер се обади и настоя да се видим след концерта му. Не можах да устоя на сладкия му британски акцент. Чувах как диша дълбоко от другата страна на слушалката. Zeppelin нахлуха в живота ми, въпреки че си бях обещала да стоя надалеч от тях заради скандалната им репутация. Бяха четирима, но аз бях само с Джими. Обиколихме страната по време на турнето им. Джими беше музикален магьосник. Безстрашен и екстремен, ухаеше божествено. Обичах да гледам как красивите му ръце се разхождат по мен.