Най ме е яд знаете ли за какво? За това, че все едно не ни стигат ролите, които човечеството ни е вменило откак свят светува – дъщери, майки, съпруги, любовници, работещи момичета, но към всичко това сега се прибавят и някакви нови, съвременни. Да си милф. Да си майка, която някакъв 20-годишен с бръмбари в главата да пожелае да чука. Ужасна работа. И една известна българска актриса, много красива жена, дори се гордееше с това, че я определили като „най-готиния столичен милф“. Ами и ние сме си виновни значи. Щото се кефим да покриваме нечии неясни критерии. Утре някой болен зелен мозък ще измисли примерно понятието Мултиоргазмена Майка на Шефска Позиция Която Си Пада По Садо-мазо. И тогава кво правим, а?! Падаме си да ни лепят етикети и да живеем по правилата на тези етикети. А иначе се правим на много независими и прочие. Сега положението е точно такова, каквото е било и по Шекспирово време, че и доста преди това:

... а ний на тез мъже сме
крехки самки
и трябва да сме волни...
в техни рамки.

Волни в техни рамки. Не е ли така? Шекспир го е казал преди четири века. Закъснял феминизъм, съвсем демоде, знам, но ме ядосаха всички неща, които изчетох за милфовете и за хората. Кога ще започнем да си живеем живота? Сами сме си виновни, защото сме амбициозни и суетни до небето, цинични сме една към друга, язвителни. Състезателни кобилки, на които някой е заложил и те тичат ли, тичат.

Никакъв милф не съм аз и никога няма да бъда. Защото никога няма да си подчиня живота на едното чукане с 20+ - годишен, в което чукане да демонстрирам съвършеното за годините си тяло. И да пукна, ако лъжа, но въобще не ме интересува дали някой е по-млад от мен с 20, 10, 5 години или е колкото мен, или е с 20 по-голям. Или ме кефи, или не. И винаги е било така. Не знам колко трябва да си изперкала или амбициозна, че да си подчиниш живота на това да си „фитнат“ и във форумите да разправят колко стегната п...а си. И въобще много патешко ми звучи това „фитнат“. Никога няма да се лиша от времето си за свещено мотаене, леност и губене на време, за да ходя на степ аеробика или при някакви диетолози, или на фитнес или на каквото и да е друго. А искам да ви кажа, че със спорт веднъж седмично истински милф не се става. Със спорт веднъж седмично (и то в добрите седмици) просто поддържаш тонус и се молиш на гена си. Той от своя страна те предава постепенно, разбира се.

Не знам защо се развълнувах толкова от тази на пръв поглед напълно невинна и глуповата тема. Може би защото имам чувството, че понеже много носим, още повече ни товарят. Предлагам този път да не се връзваме. Колко само извъртяно е това – хем майка, хем за чукане! Някак си включва и двата проблема на жените – мисълта, че раждането на дете ще ни направи не-секси, и мисълта, че опитите ни да останем секси ще ни побъркат. И всъщност наистина ни побъркват, не виждате ли? Така че всъщност темата въобще не е невинна.

Аз поне точно на тази писта няма да бягам. Отказвам се. Само последно – един във форумите пишеше как след като забие милфка, се чувства като джедай. И за да се чувства той като джедай, аз трябва да стана пълна шестица! Друг път, приятелю! Само с живо месо. Ама трябва и да ти стиска.