Италианките обичат Фабио Воло, съдейки по тиражите на книгите му – в Италия те неизменно стават бестселъри. Ако прочетете излeзлия му на български роман „Първите утринни лъчи” (ИК „Колибри”), ще разберете защо. Главната героиня Елена е приспана в монотонната люлка на един брак, който не й дава нищо освен комфорта на навика. Съпругът й е силно почтен и още по-силно скучен, поне за нея, мъж, с когото ходят всяка неделя на гости при майка му. Майката е същински апокалипсис - не само обвинява снаха си, че не глади ризите на мъжа си и не го храни, но и редовно купува на синчето си слипове „от най-качествен памук”. Което направо си е най-тежкият от седемте смъртни гряха на свекървите.

И тогава се появява пълната противоположност на съпруга, тайнствен и доминантен мъж, който буквално подлудява Елена със страстта си – тя е привлечена от него като метал от магнит (по израза на Фабио Воло от друга негова книга „Чакам те цял живот”). Двамата започват сексуална връзка с правила, наложени от него. Какъвто и да е краят на връзката, благодарение на нея Елена се преоткрива като жена. И разбира, че досегашният й любовен живот прилича на зле закопчана риза.

Нажежените до червено сцени в леглото – въпреки че любовниците съвсем не се ограничават само с него, са доста по-зряло описани от тези в софтпорно хита „50 нюанса сиво”. Все пак Фабио Воло не е изчервяваща се англосаксонка със BDSM фантазии, а италианец, шоумен, тв и радио водещ, актьор, партнирал си с Моника Белучи и автор на поредица успешни романи. „Първите утринни лъчи” е първата му книга, в която главен герой е жена – Елена е психологически вярно изграден образ, която се влюбва типично по женски и си плаща цената. Но както се казва – всяко зло за добро.