"Понякога ми се е искало да има кой да тропне с юмрук по масата и да каже: Абе, ти, къде се намираш!"

Владина Цекова, 42 г., телевизионен продуцент, син Христо на 17 г., разведена от 10 г.:

Когато се разведох, синът ми беше на 7 г. и като че ли започнахме да живеем отново. С бившия ми съпруг продадохме семейния апартамент. С тези пари плюс заем купих друго жилище с ателие. Първата зима живяхме в ателието, защото ремонтирах апартамента. После продадох ателието, за да обзаведа новия ни дом: нямахме хладилник, печка, нищо, карахме на един тостер. Но пък много се сплотихме с Христо. Той изживя развода мълчаливо. Пролича по това, че си развали дисциплината и ме викаха в училище. Не се паникьосах, непрекъснато му говорех. Например вечер сядаме да гледаме филм, в него се случва нещо подобно и казвам: Ето, мамо, виждаш, че не сме сами. Така ще живеем по-спокойно. Ще правим, каквото си искаме: ако искаме, ще ходим на кино, ще си готвим и т.н. В общи линии, той бързо се стабилизира и прие нещата философски. Уверява ме, че баща му не му липсва, но явно подсъзнателно му липсва мъжкото присъствие и всячески се опитва да си го набави чрез контакти с мъже: роднини, колеги, наши общи приятели. Когато брат ми си идва от Германия, Христо се лепва за него като гербова марка. Обича да си говорят си за какво ли не - за футбол, за филми и т.н.

От малък расте като възрастен. Може би аз съм го научила, защото съм споделяла с него абсолютно всичко, включително и какво се случва с една жена по време на месечен цикъл. Или как се ражда детето. Като поотрасна, много сме си говорили за СПИН, за секс, за момичета. Главно го съветвам, че трябва да търси добрия човек и да внимава момичето да бъде чисто - за мен това е много важно. Когато стигам, да речем, до мастурбацията, използвам случки, примерно като тази с Дими от Биг Брадър. Защото знам, че не мога да го обясня на сина ми от позицията на мъж. Но Христо избягва подобни разговори в детайли. А когато от време на време, ако отива на купон или вкъщи идват приятелчета, се опитвам да му напомня примерно за презервативи, ми казва: "Знам, мамо, вече съм голям." Чувства се възмъжал, сигурно защото усеща, че е мъжът до мен. Започна да се бръсне преди 2 или 3 г. Не ме е питал, не съм му показвала. Подарих му хубави бръсначки и това е. Само се съветва с какво да се маже, когато му е излязла пъпка. Отворен е за такива неща. В живота му вече има момичета. Не ми казва дали правят секс, но това все пак са дискретни неща, негова лична територия. Уважавам това. Обект на разговорите ни по-скоро са взаимоотношенията със съучениците му, с учителите му и т.н. От баба ми знам, че ако си научиш детето на милосърдие, все едно че си го научил на всичко. След това резултатите в контактите му ще дойдат от само себе си.

Не се страхувам, че като го възпитава само жена, ще стане с по-мек характер. Напротив, мъжкар е. Случвало се е да се заканя да не му говоря ден или два, но на втория час му проговарям. Тогава той казва: "Мамо, много неправилно ме възпитаваш." Понякога ми се е искало и така - сама съм си плакала, не пред него, да има някой, който да тропне с юмрук по масата и да каже: Абе, ти къде се намираш, примерно, да закъсняваш или да получиш двойка! Да се чуе мъжка дума. И някак си, много е лошо да го казвам, виждам как се превръщам в жената мъж, защото съм и майка, и татко.

От 2-3 години, когато го виждам по-възмъжал, по-самостоятелно мислещ, отстояващ желанията си, капризите си, ако щете, го оставих да си живее с неговите момчешки мечти и да прави неща, които обича. Той се увлича по футбол. В това отношение често му правя изненади. Наскоро например му купих синьо сърце, на което пише: Аз съм левскар. Или пък като срещна на служебен коктейл известен футболист, когото знам, че Христо обича, го моля да му звънне по моя джиесем и лично да го поздрави. Правила съм го и с международни звезди. Събирам му автографи, вземам го с мен, когато знам, че отивам на място, където ще има футболисти. Имаме колекция от снимки с най-известните от тях. Точно когато нямахме много пари, дадох 60 лв. за знаме на Левски. Сърцето ме заболя, обаче го направих. А когато сядаме пред телевизора да гледаме мач на националния отбор, си имаме ритуал. Обличаме се с фланелки на България, слагаме шалове, рисуваме си лицата, ядем пуканки и викаме. Заведох го даже в Португалия на евпропейското първенство. Искам да живее така, че да си сбъдва мечтите.

Той също ме разбира. Знае, че мечтаех да видя Индия, и ме накара да отида. Прощава ми, когато понякога нямам време да готвя, защото съм уморена от работа. За да изкупя вината си, в събота и неделя му правя любимите топли мекици и палачинки и му ги поднасям в кревата. Не знам, може би така замествам липсата на мъжа до мен, когото да поглезя.

"Страхотният срив невероятно ни сближи"

Румяна Таралежкова, 45 г., зъболекар, син Александър, 16 г. разведена от 2 години

Със Сашо изживяхме страхотен срив, когато семейството ни се разпадна, защото и за двама ни стана внезапно и неочаквано. Бракът ми беше на 15 г., но вкъщи не е имало скандали, синът ми израсна свободен и щастлив, като малък въобще не плачеше. Не плака и при развода, но усещах, че е много разстроен. Веднага след това го изпратих за два месеца при моя приятелка в Америка, за да му отвлека вниманието с нови емоции. Мисля, че помогна.

Представях си, че и след раздялата, когато става дума за сина ни, ще продължим да решаваме двамата с баща му. Не се получава. Трябва да мине време, за да можем да седнем и да говорим ей така, без болка. След като схемата на семейството ни абсолютно се промени, със Сашо трябваше да намерим път един към друг. В момента това правим: учим се да живеем двамата. И уж аз трябва да съм водещата, а всъщност той ме учи на много неща. Когато бях силно наранена и неадекватна, реагираше страхотно: "И двамата сте ми родители, но аз съм избрал да съм при теб. Всичко е наред, нали сме заедно?" Докато си намеря равновесието, имах до себе си все едно голям мъж.

Когато останахме сами, новото беше, че аз трябваше да налагам някои правила. Веднъж забраних на Сашо да излезе след 10. Той ми се обиди. Очевидно трябваше да се стиковаме в новите роли. Сега, когато излиза, винаги се обажда къде е и кога ще се прибере. Тази грижа за мен се появи у него след развода. Трябваше също да си разпределим домакинството. Сашо писа безброй правила, закачваше ги на хладилника, но видяхме, че така не става. Приех, че като тийнейджър не може да участва наравно с мен в домашните задължения. Обаче е отговорен и се старае да ми помага.

Истината е, че никога нищо не съм му се налагала. Само го съветвам. Примерно да се запише в организацията Младежки червен кръст. Или в училищния драмсъстав. И на двете места тръгна с големи резерви, после се запали, интересно му е. Опитвам се животът му да бъде пълен с различни неща, за да може да избере това, което наистина му харесва най-много. Има и един друг момент. Точно в тази възраст той иска да се утвърди и ако може, да срине авторитетите около себе си. И аз се оставям да бъда срината. Смятам, че това е начинът: да го оставя да се докаже, а не да му се противопоставям. Той достатъчно ми показва колко много държи на мен, колко ме обича.

Малко след развода Сашо се раздели с приятелката си. Опитах се да му говоря, но той отказа. Реших, че е по-добре да не настоявам. Сега отново е с това момиче. Не го питам дали правят секс, но ми показва, че нещата са му ясни. Мисля, че съм му дала фактологията. И разчитам, че я е разбрал. Трябваше да помисля и за мъжко присътвие в живота му. Баща му го е научил на много неща, докато бяхме заедно, но ситуацията се промени. Надявам се това да му е някакъв опит, че нещата невинаги стават така, както ги искаме или както си мислим, че ще станат. Намерих му учител по рисуване мъж, за да може освен да учи и да се допит ва до него за каквото и да било. Не смятам, че ще може да замени баща му, но поне малко ще компенсира липсата му.

Плюсовете? Бях погълната от семейството, в което на първо място беше съпругът ми. Ако не беше разводът, никога нямаше да имаме такава страхотна връзка със сина ми. Защото ние вече сме стигнали до една приятна фаза на съвместното ни общуване. Минахме през момент, в който напълно отрече моя вкус и ми забрани да му купувам дрехи. Сега се допитва до мен и ме кани да отидем заедно в магазина. Аз също му показвам какво съм си купила. Мисля, че ако в живота ми се появи нов мъж, Сашо няма да има нищо против. Обича да съм заобиколена от хора, да не се чувствам потисната. Започнах отново да каня гости. И той с удоволствие стои с нас, пали камината, чувства се домакин. Имаме си и чисто наши дни. Говорим си, ходим на концерт - на чалга. Не я обичам и му казвам, обаче седя и слушам. Той пък започна да идва с мен на тай-чи, макар че отначало ми се смееше, когато играех вкъщи. Чета книги за фън шуй и пожела да разместим някои мебели според правилата му. Доста отслабнах, Сашо порасна и си сменихме визиите. Сега ме гали по главата и ми казва: "О, малката ми майка!"

Ако бях съвсем сама, не знам как щях да се справя с това, което ме сполетя. Приятелите бяха около мен, но всеки се върти в неговото си кръгче - семейство, деца и т.н. Не може да искаме винаги, когато ни е зле, другите да дойдат и да ни съчувстват с дни и нощи. Но пък ние със Сашо си имаме нашето кръгче. Казах му: Не мисли, че ще се хвана за теб и ще живея твоя живот. Свободен си да правиш, каквото решиш. Неговият избор е да е около мен. Голяма ми е опора и радост.