Няколко часа преди Нова година с две приятелки пиехме коктейли във Флокафе. После всяка щеше да се прибере и да празнува у дома. Няма как, говорихме си за плановете за новата година. Оказа се, че и трите искаме да се разделим с мъжете си. Никой не спомена драматичната дума развод. Просто раздяла. След Нова година едната ми се обади и каза: Ужас, представяш ли си, мъжът ми игра сам хоро в кухнята в 12. Идеше ми да го удуша. Аз ли не разбирам.

Някъде в началото на януари чух Алена да казва, че тази година е изключително подходяща за разводи. Много лесно щяло да става. Това ако не е година за мен!

И ето ме сега, лежа в леглото до мъжа си. Той спи, а аз се чувствам като парясница. Знам какво означава думата – жена, изоставена от мъжа си, но на мен ми звучи като дума за жена, която пие мартини в 11 сутринта, която не се натъква на чорапи с различна давност по пода и най-вече като жена, свободна от мъже. По-точно от един конкретен мъж – моя, който спи и съвсем не подозира, че съм парясница. Не подозира, че той вече не е моят мъж и аз не съм неговата жена. Предстои да му го кажа, но точно сега не ми е до това. Защото направих най-глупавото нещо, което може да направи една кандидат-парясница. Влюбих се в друг мъж. Някакъв емоционален от трън, та на глог. Ако има наръчник за парясници, в него под правило номер едно трябва да фигурира: не се влюбвай веднага. Нали твърдеше, че всичко е заради свободата?! Правило номер две ще е: ако все пак усетиш, че се влюбваш, вземи си една студена вана за охлаждане на страстите. По-добре настинала, отколкото глупава. И правило номер три: ако горните правила не подействат, започни да тренираш събиране на чорапи от пода.

Разбира се, тези правила са порядъчно тъпи. Но вие да знаете по-умни? Отворете коя да е книга с „29 ключа към щастието” или „63 начина да станете красиви”, и върху вас ще се изсипе ниагарски водопад от простотии. Така че, моля, не обиждайте моите три скромни правила за парясници.
И така. Отвъртях по друг мъж. Ако трябва да представя в съда доказателства за вината му, ще кажа, че човекът беше от онези серийни разбивачи на сърца, които те влюбват в себе си, докато си мигнала три пъти. А ако трябва да бъда честна, не знам дали на този му беше много трудно. Направо лесно си му беше. След като си бил дълго в един брак и не си изневерявал, а моят случай е точно такъв, излизаш в цивилизацията смешно беззащитен.

Като охлюв без черупка си и какъв е тогава проблемът на първото нещо с клюн да те клъвне. Никакъв. Сама си го изпросила. Мога по този случай да се самономинирам за наградите „Дарвин”. Ако сте забравили – те се раздават всяка година на хора, които са направили услуга на генетичния фонд на човечеството, загивайки по особено нелеп начин. Моят случай много ми прилича на злощастието с цирковия акробат Од. В цирк в град в Северен Тайланд той скочил от трамплин, но го направил не както трябва и отлетял встрани, където чакал реда си да излезе на арената хипопотамът Хилда. Хилда била обучена да лови летящи предмети с уста и затова просто глътнала злощастния Од. Е, моята история не е ли същата? Тъкмо бях решила да направя скок извън брака и попаднах в устата на Хилда. Може пък това да е възмездието за желанието ми да пия мартини по никое време и да нямам нищо общо с чорапи, различни от моите. Подобна фатална тъпотия се случила на мъж от Бон, който искал да ограби музей. Охраната обаче го погнала, той хукнал да бяга и завивайки рязко на един ъгъл, се нанизал на меча на статуя, наречена „Оръжие на правосъдието”.

Така или иначе с другия мъж всичко приключи. Месецът на възход беше последван от месец на депресия, в който ревях като бебе, на което лоши хора са му взели биберона. Депресията обаче си има и хубава страна – отслабнах и се възнаградих с най-тесните дънки Levi’s, които успях да намеря. И ето ме сега, нанизана на меча на правосъдието, лежа в леглото до мъжа си и му се усмихвам любезно, докато той спи. Доста е добър в това да спи сам, защото двамата не го правим заедно поне от половин година. Друга моя приятелка в подобни отношения ми казваше: „Моят не ме е закачал от година и половина. Не го знам как се оправя. А и не ме интересува.” Мен също. Нищо в този мъж не ме интересува…

Миналата седмица бях на психодрама. Това е едно от малкото свестни неща, които съм правила напоследък – че се записах на психодрама. Страшно интересно ми е, хората разказват проблемите си, после ги разиграваме като на театър и това е най-прекрасният театър, който съм гледала, защото е истински, и понякога дори плача от това, което си казваме там. И аз разказах за мъжа си, който искам да напусна, и за влюбването си и че се надявам то да ми послужи като емоционален ритник да се изнеса от къщи. Тогава едно от момичетата в групата ме погледна и каза: „Защо ще го правиш заради друг мъж, направи го заради себе си.“ И това „заради себе си” някак много ми влезе в главата и си го повтарям, и знам, че трябва да си търся квартира.

Бракът ме е направил толкова мързелива, защото – нали: квартира, печка, пералня, добре че поне лаптопът е мой. Една приятелка, тя е страхотна, реши, че иска да се раздели с мъжа си, месец по-късно вече боядисваше стените на новото си жилище, но това е, защото е страхотна, а аз – не. И все пак мисля, че ще го направя, защото толкова ми се пие мартини в 11 сутрин, без да чувам: стига с твоите глупости. Не, миличък, стига с твоите глупости, защото това е нещото, което искам да направя за себе си. Поглеждам към него и виждам, че се усмихва насън. Може би защото сънува, че и той прави нещо за себе си. Това би могло да бъде и хепиенд, не мислите ли?