Съвсем прясно заглавие в афиша на театъра е постановката на младия режисьор Петър Денчев по пиесата на Алексей Слаповски. Препоръчвам ви я от сърце, защото не е самоцелно актуална, забавна е, но те жегва в сърцето и защото има няколко грабващи актьорски изпълнения – Ирини Жамбонас и Весела Бабинова на първо място, както и актьорът в главната роля Петър Калчев, разбира се, макар че той го играеше малко „жертва на обстоятелствата“ и беше предвидим. Добър, но предвидим. Хареса ми и Владимир Зомбори и не защото се разхожда полугол или защото си показва задника. Задници сме виждали всякакви. Дори не бих казала, че ме впечатли кой знае колко като органичност или с актьорската си техника. Не го познавам Зомбори и това е първата роля, в която го гледам, но момчето излъчва енергия и умее да играе с тялото си, не е умозрителен, та ми хрумна да се обърна към кастинг директорите и режисьорите на „Под прикритие“ (дано да четат сайта на EVA, ха!) и да им предложа да го поканят в отбора си. Някак ми се струва, че ще си паснат. Съвсем сериозно. Но да се върнем на „Заминавам“. Пиесата е за един мъж на средна възраст (а това е истинска човешка категория), който решава да се махне от живота си. Да зареже всичко и всички около себе си и да замине. Къде? Не става ясно. Може би в Москва, за която копнеят и героините от Чеховата пиеса „Три сестри“, може би в Америка, за която копнеят всички от Източна Европа и Русия в края на 20 в. Всъщност дори няма значение къде. И тръгва да се сбогува – с любовниците си, майка си, приятелите си. И все заминава, заминава, заминава и... не заминава. Все го оплитат някакви мрежи, някакви невидими стени се издигат пред него и той остава тук, тук, тук. Няма измъкване. Не знам дали сте гледали филмите на Никита Михалков. В много от тях непрекъснато се чува звука на пътуващ влак някъде далеч. И неговите герои все искат да заминат. Нещо в постановката ми напомни много силно и за Чехов, и за Михалков.

Спектакълът ще ви достави истинско удоволствие, обещавам. Все пак репликата „заминавам“ е слогана на последните 20-ина години и в България. А Ирини Жамбонас (Маргарита от култовия филм на прехода „Маргарит и Маргарита“ на Николай Волев) е страхотна с дразнещия си монотонен тембър. В един момент ми се прииска да видя дали няма ключ на гърба, с който периодично да се самонавива, за да продължи да „работи“.

Следващите дати, на които можете да гледате "Заминавам" са: 28 февруари, 13 и 26 март.