Само на 45 минути разстояние от Източната гара в Париж е град Реймс

Сърцето на провинция Шампан, с нейните меки хълмове, покрити с лозя и градчета, красиви като дантела. В реймската катедрала Нотр дам, един от шедьоврите на готиката, са короновани повечето от френските крале. И няма как да е иначе, защото коронацията и реките от шампанско са две понятия, които вървят заедно повече от двеста години. Град, в който шумът и суетата на Париж са непознати, а слънчевите съботни следобеди събират жителите му в ресторантчета на открито на чаша шампанско и розови бисквити или на импровизирани сергии в центъра, на които се продават домашно правен гъши пастет, сирена, мед, вино. От кокетните сладкарнички ухае на карамел, шоколад, ванилия и прясно изпечени сладкиши, в центъра се носи музика от старинна,  изрисувана с приказни герои въртележка.

Реймс се гордее и с историята на отделни фамилии, все свързани с тънкия занаят на шампанското. За едната от тях - историята на вдовицата Клико, се знае доста, но малко хора познават историята на фамилията Рьодерер. Луи Рьодерер е бил официален “доставчик” на руския императорски двор. Самият император Александър II е дал идеята шампанското, което френската къща му е пращала, да бъде в кристални бутилки. Специално нает майстор фламандец прави кристалната бутилка и ето така се появява шедьовърът “Кристал” - шампанско, което се прави само от много добри реколти, отлежава пет години и половина и  което никога и никъде не се появява случайно на масата.

До революцията шампанско «Кристал» са пили единствено в руския кралски двор наследникът на АлександърІІ - Александър III, и Николай, последният от клана Романови. В най-добрите времена къщата Рьодерер е изпращала за Русия цели 666 000 бутилки шампанско. Днес “Кристал” е шампанско, ненадминато по финес, елегантност и изтънчен вкус. Струва ми се, че Ив Сен Лоран дълго се е вдъхновявал точно от“Кристал”  и неговият дискретен, но недвусмислено омагьосващ аромат, за да създаде своя прочут парфюм “Шампан” (впоследствие забранен заради незаконно използване на наименованието. Да уточним още нещо: шампанско е само пенливото вино от областта Шампан, всичко останало е просто... пенливо вино.

Вдъхновен от тази история, както и от великолепното шампанско с етикет Louis Roederer, екипът на EVA реши да заснеме фамилната къща, може би най-красивата къща в Реймс, и да разкаже удивителната история на едно семейство, изграждана от поколение на поколение. В центъра на тази история стои една невероятна жена - Камий Орли Рьодерер. Прабабата на днешния президент на компанията мосю Фредерик Рузо, която наследява семейния бизнес от починалия си съпруг точно както Никол Клико наследява избите от своя. И точно като вдовицата Клико Камий вдига на крака винената къща и за 40 години управление я прави една от най-силните в бранша. Днес обаче Veuve Cliquot е собственост на концерна LVMH, а Louis Roederer е независима семейна компания – една от малкото в света от този мащаб.

Къщата, която ви показваме сега, е обзаведена от сина на Камий Рьодерер, но е построена преди сто години. Любопитно е, че архитектът й е бил част от фамилията Клико. И още нещо: една ограда от висок жив плет я дели от фамилната къща на вдовицата Клико.

Камий, която мразела зеления цвят

Със сигурност, ако Камий Рьодерер се е огънала пред трудностите, или е решила да продаде лозята и избите, днес компанията нямаше да съществува като семейна. Тя е била на 34 години, когато загива мъжът й. Вероятно защото е бил облечен в зелено в този последен за него ден, Камий ненавижда зеления цвят. С едно изключение – цвета на младите лозя. Леон, съпругът й, известен ловец, спортсмен и благотворител, си отива във време, критично за производителите на шампанско. Годината е 1932-а. Русия отдавна не съществува, а Съветският съюз буржоазно шампанско не пие. Америка преживява годините на сухия режим и доставките на френско шампанско секват. Светът още не е излязъл от голямата депресия, започнала с кризата през 1929 година.

Камий наследява фамилния бизнес, основан в далечната 1776  г., в най-тежкия момент – колапс, не само заради обстоятелствата, а и поради факта, че е основан на философията да се пренебрегва количеството за сметка на качеството, което е ненадминато. Затова и предците на Камий са купували лозя, и то най-добрите, а не просто грозде за производство на шампанско, което е било по-изгодно и лесно. “Вземете само най-доброто (от узрялото грозде), останалото изхвърлете” - този бизнес модел са следвали в продължение на двеста години работниците във фамилната компания. Той важи и до днес.
Камий запретва ръкави и отива най-напред в лозята, при берачите. След това прекарва месеци в избите. Тя е смятала, че ако един мъж иска да управлява подобен бизнес, трябва да започне като работник в избите. И го е приложила към сина си, а по-късно го е пратила да следва енология, за да поеме мениджърската позиция. В спомените на нейния правнук г-н Рузо Камий Орли Рьодерер е била горда и властна, истински генерал. Но очевидно и с добър търговски нюх. Цели 40 години тя управлява с желязна ръка компанията и по-важното – подготвя своя син и внук да я разширят. Следната история е много показателна за нрава й.

За разлика от Никол Клико, която е запомнена мърмореща, в домашни дрехи и с неизменното боне на главата, Камий обича светския живот. От черно-белите фотографии ни гледа красива млада жена със силни черти и елегантна рокля, украсена с перли. Освен за лозята и за голямата къща Камий се е грижела и за семейната конюшня от породисти коне. Един от конете й започнал изненадващо да печели състезания в Америка. Научила за този успех, Камий веднага опаковала багажа си заедно с няколко десетки каси шампанско и заминала за Америка – за да отпразнува победата, събирайки светския елит, разбира се, на чаша от най-доброто й шампанско. Така постепенно отношенията с Америка – т.е пазарът - се възстановили. А през 1965-а един от конете й става известен в цял свят с победите си.

Къщата

Къщата, в която тя не е живяла, но е посрещала партньори, клиенти и светски особи и която ви показваме, носи този особен дух на разточителство, разтворен в строга самодисциплина, на гордост без предразсъдъци, която извира не просто от потекло, а от съзнанието за една добре свършена работа, на перфекционизъм, който не потиска, а подсказва за любов и внимание към всеки детайл. В нея ден след ден се е наслоявал веселият и свободен дух на една голяма френска фамилия – така както във всяка къща се наслоява специфичен аромат.
Почти мога да си представя коледния обяд - в същата тази трапезария, в която е подредена масата за снимките. Блестящи бели чинии от най-фин порцелан със семейния герб, излъскани сребърни прибори и колосани ленени салфетки в сребърни пръстени, чаши за шампанско с монограм LR, изящни сребърни свещници и огън в камината, разпален – познайте от какво – от коренищата на стари лози. Мога да се закълна, че ароматът на този огън е мек и ухаещ на вино. 

А от кристалните чаши се носи аромат на мед, захаросан лимон, круша, череши, шоколад, карамел, ягоди, бадеми, смокини - със сигурност фамилията е изпращала годината с Cristal Rose Vintage. Cristal Brut vintage пък е малко по-рафинирано като аромат - там се усещат и нотки на грейпфрут, ванилия, пипер, глог...
Салоните на долния етаж, без трапезарията, са три, всеки от тях различно обзаведен и декориран. Тук гостите са получавали чаша шампанско, хапки с гъши пастет или сладкиши  от безупречно облечена прислуга и загрижено са обсъждали времето и реколтата. На децата не е било позволено да играят на този етаж.

Затова пък горните два етажа са тяхното царство - библиотеката с безброй томове - Луи Рьодерер ІІ е бил запален библиофил, притежател на редки екземпляри книги, както и на картини - част от колекцията от картини е подарена на музеи във Франция, има и безброй долапи, старинни секретери, скринове, пълни с тайни, огромни железни легла срещу френските прозорци към градината.
Градината впрочем не е голяма, но е грижливо поддържана като ландшафт и от нея се вижда не само покривът на вдовицата Клико, както казахме, а и покривът на сградата, която е офис на компанията Рьодерер и фамилна изба.

Шепот в избата

От избите на семейната компания днес тръгват 2,9 милиона бутилки за повече от 80 страни в света. Днес Русия отново пие шампанско, и то доста разточително, с кралски замах. А Европа се предаде на този толкова изтънчен френски номер - да се отбелязват и усмивките, и сълзите с чаша шампанско в ръка.
Разгледахме тези безкрайни мистични лабиринти, в които са подредени уханни дъбови бъчви под специално осветление, направено по поръчка и единствено за къщата Луи Рьодерер. Видяхме линии и машини, които са такива, каквито са били преди 50-60 години. Да, днес има по-бързи и по съвършени, но фамилията смята, че с тях не може да се контролира 100 процента качеството. Научихме  как се маха утайката на шампанското, така че да бъде наистина кристално чисто. Бутилките се поставят под наклон с гърлото надолу и за тях се грижат ръчно работници, които трябва да ги обръщат, без да ги разклащат - един добър обръщач може да обгрижи до 20 000 бутилки на ден! Целта е  утайката да тръгне като малко облаче към тапата. Когато стигне до нея, температурата се намалява, утайката почти замръзва. Тогава се вади тапата, след това ръчно се маха и утайката и светкавично се запушва.

Но пътят на шампанското започва много преди това. Още в лозята, където от двеста години насам правилата за работа са едни и същи - само най-доброто грозде! За да се получи неповторимият аромат на шампанското, се прави букет от различни сортове, те пък се отглеждат в различни лозя по долината. Гроздето от тях е с цената на златото и както ни казаха местни хора, тук никой от 30 години насам не продава лозя.  В продължение на десет дни, докато се чака гроздето да узрее напълно, целият мениджърски състав е в лозята - опитва сорт по сорт и разчита изцяло на проверения си вкус. Гроздето се избира без компромиси - дори едно зелено зърно не може да се промъкне. Виното остава в бъчвите до Коледа, а след това се претака в нови бъчви и се избистря. Любопитно е, че за претакането се избира само ясно и сухо време. След това се дегустира и започва смесването. 

Бутилките престояват от две до пет години в складовете - някои от тях избухват и се пръскат. Любопитно е също, че най-много бутилки избухват по времето, когато лозите цъфтят и наливат цвят – през юни и септември.
Да, не французите са измислили поговорката “Лозето не ще молитва, а мотика”, а ние, но пък французите я прилагат на практика с невероятна прецизност, докато ние, изглежда, залагаме на молитвата.
Много ръчна работа изисква всяка бутилка шампанско - от брането и оглеждането на всяко зърно през редовното “въртене” на бутилките в избата до момента, в който се залепва етикетът. Но тази специална любов към всеки един детайл от раждането на шампанското прави толкова специален и неговия вкус, и неговият дух. Точно както в модата ръчната работа, най-скъпите материи, креативността на дизайнера и ексклузивността определят принадлежността на един продукт към висшата мода, така и при шампанското има haute couture и  Louis Roederer  определено принадлежи към нея.