Италианецът Симоне Кастели, който от 90-те години на миналия век е избрал България за втора родина, с усмивка нарича себе си „алхимик“, макар по образование да е биолог. Това ренесансово понятие му отива. Обича да смесва по „тайнствени рецептури“ декоративни стилове, старинни занаятчийски практики и естествени материали, за да съ-твори магията на красивото.
И твърди, че истинският лукс днес е да живееш без химия и синтетика, да се храниш с органични продукти и да обгръщаш тялото си с фините материи на коприната, памука и лена.

Когато влезеш в семейния софийски апартамент, отвсякъде се разнася цитрусово ухание. Напразно ще търсиш купа с лимони, обелени портокалови корички или ароматизатори. Ухае дървото – ореховият масив на паркета и стените, тип боазери в стил Луи ХIV. Един малък Версай, в който бароковата вътрешна архитектура омагьосва с релефите, а играта на сенки и светлини създава усещане за кралски пространства. Всичко в интериора на апартамента е проектирано от Симоне и обзаведено с качествените продукти на фабриката му „Иглика“ в България, от която още в 90-те години излизат паркетите за елитни домове в Париж и Милано, както и за аристократични вили на езерото Комо.

Симоне Кастели е пленен от силата и красотата на дървото и се отдава на изучаване на реставраторски техники, на архитектурни и декоративни стилове. Може да говори с часове за видовете дървета и техните свойства, за сушенето и нарязването, за шлайфането и правенето на форми на ръка. „Алхимичен“ и съответно таен е обаче последният щрих – обработката с пчелен восък и етерични масла от лимони и портокали, която позволява на дървото да диша и да остарява с благородна патина. Всичко в дома е третирано по този начин, без синтетични лакове и байцове, които според Симоне са крайно нездравословни. „Това е забравеното старо, съществувало от векове – казва Симоне. – Но сега все повече се цени след бума на индустриалната химия, защото създава по-добро качество на живот.“ И допълва през смях, че когато е дошъл през 1990 г., в България всичко е било „суперлуксозно“, защото наистина е било био – и сиренето, и зеленчуците, и пилетата, отглеждани с царевица, както и продуктите за освежаване на дома – от паркетина до гасената вар.

Стените в дома му не са с латекс (той запечатва), а със старинна италианска замазка, смес от гасена вар и зехтин, за да бъдат по-фини и гладки. Мебелите са в естествена кожа, а тъканите са от чист памук, лен и коприна. Културата на италианската провинция среща пищната френска естетика на Версай. Кристалните полилеи са истински антикварни образци. Създават усещане за тържественост и лукс и в общата атмосфера на дома се вписват изключително хармонично. 

Седнали сме, екипът на EVA, около тежката орехова маса, ухаеща на лимон, под кристалния полилей и опитваме приготвената от Симоне пред очите ни италианска паста. Макароните са „ал денте“, разбира се, „а не както тук ги обичате, разварени като лепило“, шегува се Симоне. Овкусени са с приготвен от него доматен сос с чесън, настърган пармезан и пресен босилек, откъснат току-що от саксия на балкона, където се отглеждат и ароматни подправки. За финал доливаме по няколко капки студено пресован тоскански зехтин. Ммм!
Културата „био“ естествено продължава и в начина на хранене на семейството. Симоне ни обяснява колко е претенциозен италианецът въобще към храната, „направо маниак“, и че трудно ще бъде видян в Макдоналдс. И допълва, че начинът на мислене се превръща в навик на живот – от обзавеждането до дрехите и храната.