Валентино: Моите кучета са по-важни от колекциите ми

Ирина Иванова 14 октомври 2008

Неговите пет мопса са навсякъде с него, имат запазени места в личния му самолет и хора, които им мият зъбите...

Втора Бел Епок сякаш си отива с Валентино – това е усещането, което човек получава от невероятния филм „Валентино: Последният император“ на Марк Турно, посветен на 45-годишния творчески  юбилей на дизайнера и превърнал се в събитието на 65-ия венециански филмов фестивал. Всъщност видяхме още една прекрасна „смърт“ във Венеция. „Смърт“ на висшата мода (haute couture), на големите модни империи, както и на целия  бляскав, аристократичен, префинен свят на дизайнера. Всичко това като че ли потъва пред очите ти и е толкова красиво и носталгично да наблюдаваш това потъване точно във Венеция. Едва ли би могло да се избере по-подходящо място за премиерата на филма от стария славен град, приличащ на гигантски сал. Но както се казва - рanta rei. Всичко се променя.

Самият Валентино бе на премиерата, придружен от Джанкарло Джамети – неговия най-близък човек и негова сянка, съдружник, любовник и мениджър на марката Valentino. Между другото, на въпроса „Какво е да си винаги в сянката на толкова знаменит човек?“ Джамети неизменно отговаря с една дума: щастие. Дизайнерът отговори на няколко въпроса специално за EVA, спечелен от факта, че списанието е българско, модно и изглежда в неговите очи „чудесно”, а и от това, че е много близък с принцеса Росарио Надал, съпруга на принц Кирил и снаха на Симеон Сакскобурготски, която във филма е официално представена като „принцеса на България“.

Сеньор Гаравани, аз съм от България. От филма разбрах, че сте много близък с...

Да, с Росарио. Тя е българска принцеса, знам това. Тя е наш клиент и е човек, до когото се допитвам за някои неща. Има рядко усещане за стил и вкус от висша класа.

От филма стана ясно, че не ви е било много приятно камерата на Мат Турно (режисьора на филма – б.р.) да ви следва навсякъде.

Не е точно така. Просто понякога се дразнех от това око, което върви подире ми. Но киното има и винаги е имало огромно влияние върху мен и моята работа. Дори бих казал, че без киното Валентино не би съществувал. Бях пленен като малък от красавиците от екрана по онова време – Лана Търнър, Джуди Гарланд, и си казах: Искам да правя дрехи за жени. За тези жени. Майка ми казваше: само мечтаеш, мечтаеш, мечтаеш... и все за глупости (смее се). Така че за мен е много важно да правя дрехи за кинозвезди.

Имало ли е случай някоя звезда, облечена от вас, да ви разочарова?

Не знам как смятате, че ще отговоря на този въпрос, би било изключително неделикатно от моя страна. Ще ви кажа от коя бях най-приятно изненадан – от Джулия Робъртс, която облече моя рокля за церемонията по връчването на „Оскар“-ите и взе наградата за женска роля за „Ерин Брокович“. Изглеждаше невероятно. 

Много се смях на онази част от филма, в която показаха как на едно парти във ваша чест журналисти питат Джоан Колинс каква, според нея, е разликата между висок стил и пълен боклук. Тя каза: „И представа си нямам.“

Била е искрена. И представа си няма. Шегувам се, Джоан ми е приятелка. Всъщност всички жени искат само едно – да бъдат красиви. Това е, което жените искат. Да бъдат красиви.

Защо Сузи Менкес (легендарен моден редактор на International Herald Tribune – б.р.) прегърна Ана Уинтур и я нарече „наше творение“?

Не, не сте разбрали правилно. Тя искаше да каже на Ана, че тази грандиозна изложба на мои дрехи, която се състоя в Колизеума, както и целият спектакъл са всъщност наше, общо творение. И това е така, защото работихме и със стилисти на Vogue.

Маестро Гаравани, кое е последното нещо, което правите по някоя ваша творба?

Имате предвид дреха, която съм измислил и която е вече готова, ушита? Поглеждам я в огледалото. Откривам разлика между това, което виждат очите ми, и изображението в огледалото. Затова накрая винаги поглеждам роклята в него.

Какво мислите за вашата наследничка Алесандра Факинети?

Талантлива... Днес е много по-важно за един дизайнер да е добър мениджър, отколкото да е велик творец. Аз не мога да бъда мениджър. Джамети може. Аз задавам въпросите за пари, той отговаря. Самият аз винаги съм искал да правя само едно – дрехи за жени. Пък и знаете ли, вече приключих дори с това. След мен и потоп, както се казва. Понякога си мисля, че моите кучета са много по-важни от колекциите ми. Тук Валентино Гаравани се усмихна за „стоп“, кимна и се отправи към изхода на залата за пресконференции. А от филма става ясно, че дизайнерът никак не преувеличава, що се отнася до кучетата  – неговите пет прекрасни мопса са навсякъде с него, имат си места в самолета му и редовно им мият зъбите. А понякога маестрото дори им окачва диамантени обици на ушите. Но Валентино може да си го позволи. За него митичният бос на ФИАТ, вече покойният Джани Аниели, казва: „Никой в Европа не води този живот, който води Валентино. Дори и аз.“

Филмът

Режисьорът Мат Турно, който всъщност е специален кореспондент на Vanity Fair, тъй като филмът е  „поръчан“ от списанието,  следва по петите Валентино и Джамети в продължение на почти две години, като разполага с ексклузивен, безпрецедентен достъп до всяко кътче от света на дизайнера. Той е с него на частните партита в замъка му, близо до Париж, построен през 17 век и принадлежал на финансовия министър на Луи XIII, разхожда се сред гостите му – Гуинет Полтроу, Лиз Хърли, Джоан Колинс, Кейт Мос. С него е на яхтата му  The T.M. Blue One, в манхатънския му апартамент, в  имението му в Лондон, построено през 19 в., където са изложени пет оригинални платна на късния Пикасо. С него е в римската му къща – историческата Вила Апия Антика, и, естествено, го придружава в Швейцария (където дизайнерът има зимна хижа), докато кара ски, неизменно следван от частната си лифт-кабина, защото „той не обича да чака“. Виждаме работното му ателие, където храбри шивачки със златни ръце творят чудеса. Истината е, че при Валентино всичко се прави на ръка. Джамети разказва, че през всичките 45 години са купили една-единствена шевна машина, която така и никой не е използвал. Гледаме пробите на роклите – истински спектакъл и много забавен.

Сред целия работен хаос отнякъде изплува безплътна, дългокрака, безкомпромисно съвършена манекенка, асистентите на дизайнера буквално „разливат“ върху тялото й поредната безкомпромисно съвършена рокля и самият дизайнер, облечен безкомпромисно елегантно, започва да спори с шивачките и конструкторките дали плисетата трябва да са пет или шест и как точно да са групирани. След като се разбират, Джамети се намесва, като предлага точно обратното на решението му, двамата се скарват, шивачките се объркват, правят това, което Джамети е казал, и после двамата пак се скарват. Валентино и Джамети разказват за запознанството си, за връзката и за любовта си. Филмът показва първата им съвместна снимка, на която двамата са на по трийсетина години и проследява много отблизо настоящите им отношения. Включително и вълнуващата церемония, при която връчват на дизайнера Орденът на почетния легион и той произнася кратка реч, в която благодари на всички, без Джамети. А после го поглежда, разплаква се и му благодари специално и отделно, че „през всичките тези години остана на моя страна“. Всъщност филмът е посветен не толкова на Валентино, колкото на това странно партньорство, както и изобщо на света на модата.

В него участват всички главни герои в модния бизнес днес – Лагерфелд, Армани, Донатела Версаче, Сузи Менкес, Ана Уинтур. Показват се роклите, които маестрото е създал за Джаки Кенеди (той е автор на целия й гардероб), за Марела Аниели, съпругата на Джани Аниели, за Одри Хепбърн, Лиз Тейлър, кралица Рания... През цялото време звучи култовата музика на Нино Рота от „Сладък живот“ на Фелини, а  фон на цялото действие е Рим – градът, в който Валентино започва кариерата си и в който се завърна едва преди няколко месеца с грандиозно ревю, с което се сбогува с модата. Защо си тръгва? Не защото е на 75 години, а както казва самият той - защото „искам да си тръгна от партито, докато все още е в разгара си“.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР