В съзвездието Орел, от което идвам, жените носят течен метал вместо дрехи...

Пророк или луд гений? Неговите критици още търсят отговора на този въпрос, Въпреки че понякога това е едно и също. И още: мистик, който на 7 години предприема астрално пътешествие според автобиографията му, архитект, дадаист, комунист, астролог, дъновист, писател, вегетарианец, моделиер, парфюмерист... Във всички случаи без него философията и модата на 20-и век не биха били това, което са. А той има просто обяснение: „Опитах се в един затворен свят да отворя широко вратите и прозорците.”

И той ги отвори: създаде дрехи от метал и метални елементи, от хартия и пластмаса, от метално жарсе, от винил и метални нишки, пръв озвучи ревютата си и използва чернокожи модели, създаде своя теория за света, в която обедини хиндуистки вярвания с прозренията на Петър Дънов и модерната логика на творец от 20-и век, написа книги, влезе в умове и сърца и продължава оттам да тревожи преситения до заспиване свят.

Приготвям се в парижкия си хотел за интервю с една колкото мистична, толкова и емблематична за модата личност – Пако Рабан. Обличам сив костюм с много широк панталон и копринена риза, слагам любимите си дребни бижута. Поглеждам се в огледалото. Ако имам среща с инвестиционен директор, сигурно ще видя как в очите му проблясва студено одобрение. Но Пако Рабан? Дали не съм сбъркала с дрехите си. Дали не трябваше да се облека специално за него? По-интересно, по-артистично.

Докато таксито си пробива път през невъзможния Париж, вече горчиво съжалявям за избора си. Спираме в покрайнините на града пред нещо като огромен склад. Подавам златната покана, на която виси златно ключе. Поводът за интервюто е новият парфюм на Пако Рабан One Million. Очаква ни ефектна презентация. Складът е превърнат от прожекторите и декора във виртуално пространство. В него проблясват само рокли от метал, които отразяват светлината. Неговите уникални, извънземни рокли за модерни амазонки, направени през различни години на миналия век. Носи се странен, свеж и едновременно с това опияняващ аромат.  Вероятно новият парфюм?

Пако Рабан приключва поредното интервю и се надига да ме посрещне в специалната стаичка за интервюта. Тялото му е натежало, графитеносивата ленена риза с маоистка якичка подчертава снежнобелите му коси. Чертите на лицето му  са силни и красиви, въпреки че е на 74, а очите му, прозрачни, бистри и леко налудничави, ме гледат проницателно. Очи на мъдрец, на пророк, на мъж, който пътешества в духовен свят. Поднасям за автограф книгата му “Траектория”, издадена през 1993 г. на български. Той се радва, но погледът му презрително и за секунди оценява бизнес дрехите ми. (Ах, как ми се искаше да съм се облякла по-фриволно...)

Мосю Рабан, за мен е изключителна чест, че се съгласихте за 45-минутно интервю. Имам  много въпроси, така че започвам направо.
Какво бихте променил в живота си, ако имахте магическата сила да го направите?

Нищо. Така Господ е поискал да бъде. С всичките си несъвършенства – това е моят живот. Ако бях светец, щях да съм много отег-чен. Бих направил всичко по същия начин.

Кой е най-яркият и мистичен спомен от детството Ви?

Нямам щастлив спомен от детството си. Бях на 4, когато започна гражданската война в Испания. Бяхме принудени да бягаме непрекъснато, а границата през Пиринеите трябваше да минем пеша. Спомням си тъмнината, в която бягахме към границата, за да се спасим. Снега. Германските войници. Стигнахме бежански лагер във Франция, след това се спасихме в Бретан, криейки се от Гестапо. Спомням си снега и звука от бомбите. Бях на 16, когато се смях за пръв път в живота си. Преди това просто оцелявах. Така че нямам щастливи спомени. (Разсмива се изненадващо силно.)

Родил съм се с памет от предишните си прераждания, те са кодът към сегашния ми живот. Детето, преди да се роди, живее във вода в утробата на майката. Когато се ражда, шокът е толкова голям, че то губи спомените си. Първото му усещане е за изгаряне с кислород при първата глътка въздух. Когато се родих със спомена за предишния си живот, кислородът не ме изгори. Знаех кой съм и защо съм на земята. За мен раждането беше естествен процес. Не разбирам защо хората не са запазили тази памет.

Но другите хора нямат спомени от предишните си животи? Вие как имате?!

Това не е мой проблем, това е проблем на другите (гръмогласно се смее).

Вие сте следвал архитектура. Как увлечението по нея се превърна в увлечение по модата?

Има един велик архитект Льо Корбюзие, който казва, че всичко е архитектура, дори дръжките на вратите. Модата за мен е архитектура. Женското тяло е архитектура. Всяко нещо, което мислиш, проектираш, конструираш, е архитектура. Така че архитектурата ми даде основата.

Журналистите писаха, че вие сте сложил началото на скандалите в модата, но също така и на нейното бъдеще. Съгласен ли сте с това?

Не, за Бога. Аз никога не съм правил мода от бъдещето, защото не знам какво е бъдещето. Разбирам само настоящето. Просто другите правят остаряла мода. Мнооого ми е смешно като пишат как съм изпреварил времето. Не, аз създавах модата на момента. Техниките, с които създавах моите дрехи, вече съществуваха. Материалите, с които ги създавах, съществуваха. Аз не исках да правя едно и също нещо години наред, например панделки като Валентино.

През 60-те журналистите почнаха да пишат, че създавам модата на бъдещето. Казах: „Не, аз създавам модата на днешния ден! Просто вашият дух е закъснял с 50 години.”

Отново се смеем, припомням му, че Шанел го е наричала „металургът” и това много го забавлява.

Кажете ми, моля Ви, каква е връзката между металните дрехи, които създадохте тогава, и надигащия се феминизъм?

За хиндуистите ние сме в ерата на Кали юга (тъмната епоха, според хиндуистките вярвания. Епоха на насилие, конфликти, геноцид, глад. Хиндуистите обаче също я наричат „железният век”, вероятно това има предвид Пако Рабан. А може би и двете). Всичко, което убива, е от  метал. Архитектурата е метал. Изкуството е метал. Аз видях света металически. Исках да направя модата в хармония с този свят. Видях какво правят приятелите ми модни дизайнери и скулптори – Пруве, Сезар, който правеше фигури от метал, картини от метал. Така че всичко е от метал. Исках да направя нещата хармонично и с материала на днешния свят. Правех и неща с хартия и пластмаса. Опитах се да бъда модерен.

Нямате отношение към феминизма?

Не. Амазонките, дори облечени в метал, са много женствени. В света, от който идвам, съзвездието Орел, жените носят течен метал вместо дрехи (отново се смее гръмогласно, не мога да разбера дали ме пързаля, дали просто се забавлява, но очите му светят дяволито като на дете). Казах Ви, имам спомени от предишните си животи.

Днешните жени? Не, защо да ги съжалявам?

През 1976 г. направихте рокля от хартия, която не гори...

Това беше експеримент. Аз исках да експериментирам с различни материи, в един затворен свят се опитах да отворя вратите и прозорците.

Сигурно така сте стигнал и до идеята да използвате музика за ревютата си, Вие сте първият, нали? 

Да. Аз също пръв взех за ревютата си освен бели, и черни, и жълти момичета от планетата Земя. Знаете ли, аз обичах да ходя на ревюта на други експериментатори. Диор и Баленсиага показваха по 300 модела в много малки помещения. Беше много задушно. Веднъж, оглеждайки публиката на едно ревю, видях един от модните журналисти да спи. Не само да спи, а и да хърка. (Имитира шумно хъркане и се смее.) Затова реших да използвам силна и ритмична музика на моите ревюта, за да не заспиват журналистите.Ха-ха-ха! А журналистите пак ме обявиха за новатор!

Има ли материал, с който сте искал да експериментирате, а не сте успял?

Още не е създаден. Все още не.

Провокацията въпрос на възраст ли е, привилегия на младостта ли е?

Провокацията – това са другите. Пикасо беше провокатор до края на живота си. Не е въпрос на възраст. А Валентино никога не е бил провокатор, никога. Правеше хубави, но банални дрехи през целия си живот. (Господи, как ми се искаше да облека други дрехи! – б.а) Според мене нямаше никакъв интерес към материята и архитектурата. Такава е и американската мода. Вижте американските актриси, които излизат за Оскарите, направо е отчайващо. Носят ужасни дрехи, които прабабите им са носили. Къде е куражът да бъдеш човек на своето време? За мен това е чудовищно, един творец трябва да защитава своето време. Той, творецът, никога не е провокатор. Провокацията идва от отрицанието на другите. Другите ме провокират, не аз тях.

Имате страхотно чувство за хумор.

Не, така си е, както ви казвам. Знам, че идвате от България, познавам тази страна на дребния комунистически буржоа-чудовище, което съществуваше в цяла Източна Европа. Дребнобуржоазния дух в мебелировката и модата в целия бивш СССР – консервативно, еснафско, с дантелката върху фотьойла например. О, не, не, какво говорите! Не се шегувам. Да продължим за провокацията. Нещо, което съм виждал и в България, и в бившия Съветски съюз. Красиви жени, но облечени ужасно. Ако отидете в къщите им – покривчици, кич, онова дребнобуржоазно мислене. Аз бях ужасен.

Но тези ужасни неща не са ви накарали да се отвърнете от комунизма?

Аз бях комсомолец! През 1950-а бях в Кремъл, срещал съм се със Сталин.

В сегашния си живот, нали?

Наживо.

Кога за последен път сте ходил в бившия Съветски съюз?

Миналата година откриха моя изложба в Москва. А сега през август ще ходя пак. Путин  ще ми връчва наградата “Мъж на годината”. Много обичам Москва, и София е хубав град.

С България също Ви свързват много неща.

Да, знаете, че изпитвам голямо уважение към вашата страна заради един гений – Петър Дънов. Познавам негов последовател, тук в Париж – Иванов. Изключителен човек (все пак май има предвид Дънов, не Иванов – б.а.). Прочел съм всичките му книги. България е прекрасна страна, прекрасни хора. Пътувал съм в Родопите. Изумителна природа! Изумителни национални костюми. И музиката, фолклорните гласове.

Искам да Ви върна тук, в Западна Европа, в модата. Съществува ли още висша мода?

Не. Тя същестуваше през 60-те години, когато започнах да правя мода. Тогава имаше 30 дизайнери. Сега са само трима – Шанел (Карл Лагерфелд), Готие, Лакроа. Останалите са прет-а-порте или арабски дрехи – много пищни, шарени, като в Ливан – арабска мода за арабски хареми. Дрехите, които представят, са твърде много бродирани, пищни, вулгарни. Най-хубавата рокля откутюр е една черна рокля на Баленсиага – без нито един детайл, нито един шев – нищо, но с една фантастична линия, просто – откутюр.

Да. В началото не го харесвах, но сега го харесвам все повече и повече. Малцина са като него... Балмен също, работеше при мене преди – много прост, много красив.

Вие сте създал костюмите за Джейн Фонда в знаменития й филм „Барбарела”, 1968 г. (Онези футуристични костюми, които много допринесоха за славата на актрисата.) Защо не продължихте да работите в киното?

Защото не плащаха добре. Трябваше за един филм да направиш 50 дрехи. Аз имах в ателието си само 10 души. А те – продуцентите, искат дрехите безплатно. От какво да се издържам? Не се нуждаех от реклама. Затова не продължих с киното. Правех нещо само от време на време, и то ако ми беше интересно.

Правят ли се изобщо пари във висшата мода?

Не, не и не! Вземете Коко Шанел. Тя създаде костюма без ревери тип Шанел. Цял свят го носеше, носи и сега. Имаше “Шанел № 5”, имаше и знаменитите си чанти, които и сега цял свят купува. А умря в хотел, нямаше нито една къща. Не си отиде богата.

Пари правят италианците – Версаче, Армани, Кавали, но не от

висша мода. Нямат аксесоари, продават малко дрехи на звездите и си купуват огромни имения в Америка, цели сгради в Париж. С какви пари? Това са прани пари, които миришат на кокаин. Всички италианци – Гучи, Валентино, Армани – всичко това е дрога, дрога, дрога. Знаете какво се случва, когато се опитат да спрат. Застрелват ги. (Посочва с пръст челото си и имитира изстрел.След това обаче не се смее.) Дизайнерите нямат пари. Във Франция държавата ви взема 70% от доходите. Май вместо да правя парфюми, трябваше да пера пари от кокаин. Този, който иска да прави изкуство в модата, няма нищо, няма имения зад Океана, няма бутици на няколко етажа.

Това, което казвате за италианците, едва ли важи за Прада.

Прада няма пари. Има големи финансови проблеми. Прада е в групата на пучистите (може би има предвид руските пучисти-бунтовници, може би – компанията собственик на парфюмите Прада и Пако Рабан, която се произнася „Пуч”), не пере кокаин и е честна. Тя е комунистка като мен.

„Работа, работа, работа”, казва тук Пако Рабан на руски, с ударение върху о-то разбира се. (Този път аз се разсмивам без да се сдържам. Боже, наистина е много забавен!)

Вие какво имате, колко сте богат?

Аз имам достатъчно средства да живея добре, но нямам собственост, живея под наем и карам малка кола. Притежавам една малка рибарска хижа, превърната във вила в Бретан, там си почивам. Но нямам пари.

Казвал сте, че общество, което няма мечти, е обречено. Какви мечти има модерното общество?

Мечтите са необходими на човека, необходими са, за да живеем. Обществото без мода е в застой. Афганистан, Иран, целият мюсюлмански свят – нямат мода, нямат цивилизация – средновековие. Няма мечти, а без мечти едно общество умира. Модерното общество няма мода, само техника... Вижте модата в СССР – при комунизма руските жени бяха ужасни. Но обществото промени жените. И днес руските жени са... о-о-о! (изразява възхищение), прекрасни са, раздвижени...

Възрастта тежък товар ли е?

Не. Фантастично е. Защото всяко нещо намира мястото си. Да остаряваш е прекрасно и човек трябва да остарява с радост – за да не остарява видимо. Като Буда. Прекрасно е, когато си щастлив. Да остаряваш е пътешествие.

Вие имате теория за преражданията. Можете ли да отгатнете по чертите на лицето колко прераждания е имал един човек?

Когато един човек се връща към живот, той вече носи генетичния код на родителите си. Но дори две деца, родени в един и същи момент, са различни. Защо? Защото те не идват от една и съща епоха. Когато гледаш чертите – очите, ушите и ръцете, ти виждаш всички предишни животи на човека. Откъде идва. Като погледнете оттук (показва главата си), виждате аурата на човека. Очертават се лица. Трябва да разбудите чакрите си. Можеш да събудиш в себе си тази способност да разпознаваш предишните животи.

Когато гледате моето лице, какво виждате?

Аз нямам кристална топка!

Вие получихте ли отговор на въпросите откъде идваме, кои сме ние, къде отиваме, въпроси, които винаги очевидно сте си задавал?

Много е просто, очевидно е! В Библията се казва: „Почукай, и ще ти се отвори!”, „Питай, и ще ти се открие”. Когато човек медитира дълбоко, не просто така – това е 40-сантиметрово пътуване. Когато сте си изпразнили ума и сте събрали себе си в чакрата на сърцето – твърдия диск на компютъра, господарите на светлината слизат като огнени стълбове и ви говорят. И ви казват – тук сме заради вас, за да ви отговорим. Когато направите една крачка към тях, те правят десет към вас. Стига да питате. Но страхът е характерен за човека. Страхът да промениш поведението си. Страхът от неизвестното. Страхът да станеш различен. Мене никога не ме е било страх. Не знам какво е страх. Никога. Това е Бог, светът на славата, Ин и Ян – светът на светлината и светът на материята, а ние сме по средата. Напълно сме защитени. 

Напълно защитени? Мислите ли, че човек може да унищожи природата?

Не. Природата ще унищожи човека. Човек е закрилян от четири стихии – земя, въздух, вода, огън.Те са създадени от Божеството, за да защитят човека. Човекът замърсява земята с пестициди. Замърсява водата, като я трови. Отравя въздуха с токсични газове. Замърси и огъня с атомната бомба. Четирите стихии ще си отмъстят. Написах това през 1990 година в книгата „Краят на времената”.  Това е естественият закон. Писано е: „Ще пожънеш това, което си посял”. Това е справедливостта, това е правдата.

Тоест, човекът ще се самоунищожи?

Ама какво е човекът! Има толкова много галактики.

Истина ли е, че френското правителство ви е предлагало френски паспорт, но Вие сте отказал?

Аз съм се родил испанец, ще си умра испанец. Няма да се променя. Баща ми беше от Малага, а майка ми – баскийка от Сан Себастиан. Аз съм идеалният испанец – от севера и юга – от Андалусия и Баския.

Кой от вашите аромати ви е любим – първият или последният?

Трудно е да отговоря. Харесвам най-много първия – Calandre, и последния – One Million. Първия и последния – другите са само етапи. Трудно е да определя кой от тях ми е любим.

Кой от ароматите от детството ви е любим?

Детството ми премина в Бретан, западната част на Франция.Там има много бурен вятър. Морето е бурно и вятърът носи неговия мирис. Тази остра миризма на йод, която ви замайва главата – това е любимият ми мирис. Всички миризми на детството ми – това е Бретан.

Вероятно там е и вашето убежище, във вашата вила, там ли медитирате?

Имам малка рибарска къщичка в Бретан, сред скалите, точно пред морето. Но няма нужда да ходя дотам, за да медитирам. Не ходя на църква, за да се моля. Правя го, където искам, докато закусвам, докато рисувам, докато ходя. Моля се безспир. Моля се и медитирам хиляда пъти на ден – нямам нужда за това от Бретан, мога и в Париж. Когато имате съзнание за самия себе си, чакрата на сърцето е много гореща. Вие сте в центъра на света. Когато придобиете това съзнание, че сте в центъра на вашия свят, всичко става тихо. Там, където сте, сте щастлив.

Затова нямам нужда от Бретан. Можете да сте щастливи и в метрото, в колата. Първия път, когато видях Бога, точно играех футбол. Бях на двайсет години. Втория път бях в едно такси, което току-що беше спряло на площад Конкорд. Започнах да медитирам и чух глас: „Искаш ли пак да ме видиш?” – „Да!”. И тогава нещо просветна високо в небето – огромна огнена спирала. И гласът каза: „Можеш да си ме представиш ето така.” Първия път беше като огромно слънце, втория – като огнена спирала. Третия път се случи в движеща се кола. Беше огромно поле от перли, като блестящи топчета, и чух: „Вие,  хората, обитавате всеки по една перла. Това е вашето пространство във времето. Вие, хората, сте толкова глупави. Аз съм Вечността. Аз строя световете от началото до края на времената. И ще продължа да строя светове.” Така че глупаците, които смятат, че Бог е създал Адам и Ева,  не Го познават. Да твори безспир, това е Неговата функция. Има толкова пространства и времена, галактики, слънца, планети...Това е Неговото дело, Неговата радост, Неговият смях.

Сътворението е един огромен изблик на смях.

Работите ли върху нова книга?

Да.

А сюжетът й е?

Езотерично криминале. Когато човек отвори една врата, той отключва толкова много явления.

Никога ли няма да правите повече мода?

Засега не. Имам много работа в областта на дизайна, рисуването, проектирането на предмети, мебели. Трябва да направя дизайна на една бутилка за водка „Сибир”. Току що завърших дизайна на една бутилка уиски за „Clan Campbell”. С толкова много неща се занимавам, не ми стига времето да работя. Нямам много време.

Щастлив ли сте?

Не съм нещастен.

Благодаря Ви много за това интервю.

Спасибо.