Лапландия звучи като място, където Коледа никога не свършва. Вярно е, че тук е домът на дядо Коледа – той живее точно на Полярния кръг, в подножието на планината Корватунтури, но слава Богу, не е единственото интересно нещо, което може да се види.

Всяка година в Лаинио, на 200 км северно от Полярния кръг, се строи леден хотел, www.snowvillage.fi. Аз имах късмета да видя деветия поред, отворен на 10 декември 2009 г. Той ще работи до 15 април и ако побързате, има шанс да прокарате пръсти по стените му, преди да се е разтопил. Тогава 1500-те тона сняг и 300-те тона лед, от които е направен, ще сменят агрегатното си състояние и ще станат водни потоци. Амин.

Така и не разбрах какво е да спиш в хотела, защото не спах в него, пък и не знам как точно заспиваш при температура между минус два и минус пет в 30-те му прекрасни стаи, достойни за Ледената кралица. Или за Северина – момичето от сняг. Преспиването на човек в двойна стая излиза 120 евро като след това ти дават диплом за прекарана в иглу нощ. (Ако през нощта се смръзнеш, можеш да притичаш до някоя от резервните топли стаи на хотела и там да си доспиш. Другият вариант е да се спасиш в сауната. Все пак сме в родината на сауните!) Прозорците са от лед и през тях през деня светлината се процежда по особено магически начин. Най-красиви са обаче стаите нощем, когато се включват разноцветните светлини. А тук нощта е дълга – в сърцевината на зимата се стъмва в 2 и половина следобед и съмва в 10 сутринта.

В хотела има огромен полукръгъл леден бар, дълъг 30 метра, леден и топъл ресторант, в които се предлагат лапландски специалитети. Направен е и леден параклис за сключване на бракове. Поради тази причина наоколо се навъртат разни ексцентрични младоженци. Вероятно когато любовта е прекалено гореща, се нуждае от малко охлаждане.

Край Лаинио ври и кипи от възможности. Може да наемете сноумобил за дълга разходка в преминаващата в тундра тайга, да се снимате с ледените фигури на дядо Коледа (той живее в Лапландия, но на самия Полярен кръг), на огромно хъски и на бяла мечка. Аз се возих в шейна, теглена от 16 хъскита. Водачът беше женско куче, което наложи изводът, че и тук, толкова на Север, пак ние трябва да ги водим. Хъскитата могат да теглят шейна със скорост малко над 20 км/ч. На техния фон шейната, в която беше впрегнат северният елен Пекка – типично за Финландия мъжко име, вървеше доста по-бавно. Пекка нямаше рога, защото украсата на мъжките опада през декември, но пак беше, а вероятно и ще бъде, най-красивият елен, който ме е теглил през живота ми. Бял, 300-килограмов, расов.

Вместо в Ледения хотел, спах на 30-ина км оттам, в съвсем новия четиризвезден хотел “Панорама” в Леви. Това е най-големият ски-курорт във Финландия. Разполага с 27 лифта, 45 писти и 230 км трасета за ски бягане. Пистите са подходящи за начинаещи и средно добри скиори, но има и 4 черни – за майсторите. Курортът предлага 2 сноупарка, халфпайп и най-вече – тук е най-хубавото, сезон от близо 8 месеца. Точно така – тук може да карате ски от средата на октомври чак до ранния юни. И това на 170 км от Полярния кръг. Не е ли приключение! Късият ден не бива да ви плаши, защото пистите са осветени и от самолета изглеждат като разпиляна из пустошта блестяща огърлица.

И едно много важно уточнение. Лапландия на дядо Коледа е част от Финландия. По-точно - областта заема близо една трета от територията на Финландия и е изключително рядко населена – едва 2,1 души на квадратен километър. Тя е родината на саамите – тукашните ескимоси, които са останали едва 7000 души. Понеже по-голяма част от Лапландия се намира северно от Полярния кръг, човек очаква да бъде нападнат от особено зъл студ. Истината е, че през февруари – най-студения тукашен месец, средната месечна температура е -12 градуса. Е, не е жега или Малдиви някакви, но не е и минус 40. Аз бях в началото на февруари и през деня беше минус 10, а през нощта – минус 15. Колкото в София като тръгвах.

Интересното е, че Финландия е горе-долу на същата географска ширина като Гренландия или Северен Сибир. По-мекият й в сравнение климат обаче се дължи на влиянието на Гълфстрийм.

Как стигнах: До Лапландия стигнахме с три полета: София-Франкфурт, Франкфурт-Хелзинки, Хелзинки-Китила, на 150 км северно от Кръга. Летището в Китила е малко, хубаво и от самолета до него притичваш по снега. Оттам до Леви се прави автобусен трансфер.

Какво си купих: От Лапландия като сувенир купих сушено еленско месо – около 80 евро килото, пушена сьомга, едно плюшено хъски и чаша с мумитролите – героите на невероятната Туве Янсон. Чашата е на фирма Arabia, която е с култов статут във финландския дизайн. Навремето Хемингуей притежавал почти пълна колекция със съдове на Arabia в къщата си в Кей Уест. Яд ме е и досега, че не успях да намеря CD с Angelit – това са две ескимоски, които пеят традиционна музика в съпровод на специални барабани от китова кожа. Традиционен сувенир е и водка “Финландия”, която се прави с най-чиста ледникова вода. Купете си от вкусовете, които в България не се внасят: Finlandia Tangerine, Redberries, Blackcurrant или Wildberries. Други известни финландски марки, освен Nokia естествено, са козметиката Lumene – има я у нас, и спортният бранд Napapiiri – много яки, дори италианците са развили култ към тях.

P.S. Мои домакини във Финландия бяха хората от чудесния екип на водка “Финландия”.