В един и същи ден направихме една грешка и едно откритие. Грешката беше Александруполис, откритието – Кавала. Бяхме тръгнали рано сутринта от София и към 2 ч. вече бяхме на хълмовете над Кавала. Валеше дъжд и решихме да продължим към Александруполис, евентуално да спим там. Стигнахме го след час и половина каране в дъжд, а в самия град ни застигна истински потоп. От прозореца на колата Александруполис ни се видя скучен и доста провинциален. Минахме покрай единствената му забележителност – фара, построен през 1877 г. Махнахме с ръка и обърнахме отново към Кавала.

Спряхме на пристанището. Дъждът беше спрял като по поръчка. От една от близките кръчми излезе викач – българин, който ни обясни къде да си търсим хотел. Доста обикаляхме по стръмните улици, докато накрая се върнахме близо до пристанището. В първия хотел, в който попитаха, ни казаха, че нямат свободни стаи. Беше Първи май и Кавала беше пълен с български туристи. На Erithrou Stavrou Avenue 32 в хотел Oceanis късметът ни се усмихна във вид на двойна стая за 68 евро. Овехтелият килим във фоайето трябваше да ни подготви за съмнителния лукс на стаите, но не бяхме в позиция да избираме. Пък и за една нощ… Хвърлихме багажа и тръгнахме да се разхождаме из града.

Първо седнахме да вечеряме точно в кръчмата с българина. Около нас масите бяха пълни с други българи, менюто беше написано на български. Но по смешен начин: нушки вместо чушки и “пържени тиквицки”. Според приятелите, с които бяхме, това си било чист търговски трик – да ти стане мило и смешно едновременно. Ядохме невероятно хубава рибена супа, плътна като крем супа, гръцката салата също беше отлична, после: пресни сардини, калмари и октопод. За десерт имаше кадаиф, правен на място.

Тръгнахме към стария квартал Панагия по “главната” му улица Пулиду, която върви нагоре към родната къща и паметника на Мохамед Али паша. Въпросният паша е бил вицекрал на Египет, докато Египет е част от Османската империя. Роден е в Кавала и някъде през 20-те години на 19-и век подарил на родния си град едно страхотно нещо – голям имарет, странноприемница за религиозни поклонници (любима дума на съставителите на кръстословици), който от 2004 г. е превърнат в хотел. Но какъв, боже мой. Част е от веригата “Исторически хотели на Европа”. Стилът на сградата се определя като уникален образец на отомански барок, близо стоте му кубета са покрити с олово, има хамам, приказен басейн във вътрешния двор, обграден с колонада, отоманска градина (www.imaret.com). Цените за нощувка в него започват от 245 евро.

Имаретът е на същата тази улица Пулиду, която е пълна с кафенета и малки кръчми. Панагия е много жив квартал, по супер тесните му улици вървят минита и скутери, яко спирачки по надолнището. Отвсякъде се спускат стълби, които водят до малки веранди и дворчета, пълни с цветя, масички за сутрешно кафе, котки, пейки, паркинги за по една кола, всичко това изключително живописно. Напомни ни Велико Търново, там има подобни стълби, но тук са повече и всичко е някак по-цветно. Изобилие от детайли – врати с чукчета, красиви балкони, каменни резби, надвисващи над улицата сгради, железни решетки, тук-там красиво рушащи се къщи за декадентски разкош, може да се снима до припадък. Цветя, дръвчета с мандарини, жасминови храсти. Уханията на Кавала са отделно нещо – беломорският въздух се диша леко, а с него идват нотките зеленина, неопределимият мирис на море и много жасмин. Жасминът е основният аромат в Панагия. Направо се надрусахме с миризмата му и отидохме да сънуваме щастливи сънища.

На сутринта без всякакво колебание се върнахме на Пулиду. Минахме преди това покрай пристанището, където бяха наизлезли рибари да продават сутрешния си улов. Някои диплеха мрежите в лодките си, други се прозяваха срещу слънцето, от яхтите се вееха знамена и проснати да се сушат дрехи. Чайките озвучаваха недвусмислено морската гледка.

Тръгнахме към цитаделата на Кавала. Построена е през 15-и век и е мястото за панорамни снимки на града. Вход – 2 евро. Снимахме пристанището през зъберите с чувството, че ние сме откривателите на невероятната гледка. Естествено, че не беше вярно – разбрахме го после от интернет, който беше пълен със снимки точно от това място и точно по този начин. Все едно.

Влязохме да пием гръцко кафе – знаете, това е турското кафе на бабите ни, в кафене Брики (изписва се Mпрiki). На всеки сервират отделно джезве и локум на клечка, заедно с чаша вода. Тъй като кафенето е на високото, точно встрани на паметника на почитаемия Мохамед Али с много извитата му сабя или ятаган (?) и църквата “Успение Богородично”, и има тераса, хубавата гледка към града е гарантирана. Кафенето е с оголени каменни стени, столове като от гостната на същите тези баби, изглежда старинно и супер модерно едновременно, препоръчваме го.

После обядвахме пак край пристанището. Напазарувахме сувенири, предимно калорични от сладкарски магазин, както и цветя за садене от пазара за цветя край пристанището. За следващо идване си оставихме да разгледаме по-добре акведукта Камарес, построен от Сюлейман Великолепни.

Тръгнахме към Филипи, това е на 10-ина километра от Кавала, до селото Кринидес. Вход 3 евро. Филипи е древен град, наречен на основателя си Филип Македонски. Разкопките са на доста голяма площ, гърците – както им е обичай, са се захванали и строят, вдигнали са някои колони, арки. Възстановен е амфитеатърът. Най-много ни харесаха две огромни колони, останали от християнска базилика. Във Филипи християнството е донесено от самия апостол Павел.

На запад след Кринидес, по пътя Кавала-Драма, са единствените кални бани в Гърция. Там в два басейна – мъжки и женски, лежат накаляни едни голи хора и изглеждат доволни. Но и това го оставихме за следващия път.

На идване бяхме минали през Драма (влязохме откъм Гоце Делчев през пункта Илинден-Ексохи), излязохме през Серес и Промахон-Кулата. Разстоянието София-Кавала е 320 км и това се оказа една сравнително близка и много живописна дестинация. Добра е за снимки, хапване, пиене на рецина, умерен шопинг и малко щастие.