Вкусната Италия

Житейската философия на италианците е изкристализирала в израза il culto de benessere: да пазиш най-доброто за себе си, съчетавайки здравия стомах на селянина с изтънченото небце на кардинала.

Маргарита Спасова 26 April 2007

Житейската философия на италианците е изкристализирала в израза il culto de benessere: да пазиш най-доброто за себе си, съчетавайки здравия стомах на селянина с изтънченото небце на кардинала. А пиенето на вино е цяло изкуство, което има за цел да направи още по-приятна храната и разговора. И тъй като всяка област на Ботуша се гордее с местните си специалитети, самобитни и уникални като хората, които я населяват, да направим една обезоръжаващо вкусна обиколка на la bella Italia. Ако сте на екскурзия по тези места, наблегнете именно на местните специалитети, за да обогатите и вкусовите си възприятия, и гастрономическата си култура.

Рим и петата четвъртина

Казват, че истинското сърце на Рим е старият месарски квартал Тестачио. Векове наред безчет животни били водени тук на заколение, като хубавото месо отивало на трапезите на благородниците и на кардиналите във Ватикана. Обикновените хора трябвало да се задоволяват с каквото остане - така наречената quinto quarto, "петата четвъртина" на животното: вътрешности, глава, крака и опашка. От това произлязла една малка гилдия готвачи, специализирана в приготвянето на тези „отпадъци". Кулинарната изобретателност на римляните била толкова голяма, че скоро дори кардиналите и благородниците охотно започнали да похапват ястия като coda alla vaccinara, волска опашка, задушена в доматен сос, и caratella d'abbaccio - сърце, бял дроб и далак от новородено агне, задушени с лук и бяло вино. Ако се озовете в Рим, непременно опитайте тези ястия в някоя от местните тратории - какъв по-истински начин да вкусите този плътен, тъмен, наситен, кървав град с цялата му люта история? Обикновеният римлянин, ценител на dolce vita, обича храната си толкова страстно, че колкото и да е богат, едва ли някога ще прекрачи прага на някой от многото ресторанти със звезди от Мишлен във Вечния град.

Тоскана и девствеността... за зехтин ли говорим?

Ако имате щастието да поназнайвате италиански, не се учудвайте, ако дочуете нещо подобно в Тоскана: "Лучия иска да е девствена като се оженим, като майка си. Затова трябваше да спрем да правим секс до годежа." Подобно очевидно нелогично изявление не предизвиква никакво учудване сред италианците. В страна, където фанатично ревностният католицизъм е останал само едно поколение назад, всички познават поне толкова степени на девственост при девойката, колкото има и при зехтина. А той се дели на екстрадевствен (първо студено пресоване), свръхфин девствен (второ пресоване), екстрафин девствен и така надолу до още десетина и повече степени на девственост и почти девственост, преди накрая да се достигне до толкова неописуем разврат, че го именуват просто "чист" и съответно годен само за износ и за сипване в кандилата.

Неапол и Маргарита

Според една история през 1889 година Маргарита Савойска, съпруга на италианския крал Умберто I, си почивала в лятната резиденция Капосимонте край Неапол и пожелала да опита пица - храната на неаполитанските бедняци. И тъй като придворният готвач никога не си бил цапал ръцете с подобни ерзаци, повикали Рафаело Еспозито, собственик на най-добрата пицария в града. Той поднесъл на Нейно Величество три пици, две традиционни и една импровизирана в чест на случая. Нея Рафаело гарнирал с червени домати, босилек и моцарела, цветовете на италианския флаг. Не щеш ли, кралицата харесала точно тази пица, а предприемчивият италианец тутакси нарекъл творението си "Маргарита". Неаполитанците твърдят, че градът им е люлката на бързото хранене с пици, понички или дори с печено прасенце - направо на улицата.

Торино и еспресото

Сигурно сте чували всякакви митове и легенди за божественото италианско еспресо - меко и вкусно, силно и ароматно, покрито с каймак. Никъде другаде по света кафето не може да се сравнява с този шедьовър на кафеджийското изкуство. Каква ли е тайната? Ами първо, машината. Истинският италиански barista (кафеджия) признава само една марка - голямата блестяща "Гаджия" - "Харли Дейвидсън" на кафе машините. Второ, късото италианско еспресо, което си е чист адреналин, е само част от емоцията. Защото истинските италианци пият ristretto. Едно ristretto се прави със същото количество смляно кафе като нормалното еспресо, но водата е наполовина. Уникалният му вкус не понася захар, а само глътка минерална вода и миниатюрен, поръсен с пудра захар кроасан cornetto. И не забравяйте: всеки италианец знае, че пиенето на кафе, седнал на маса, е вредно за храносмилането, поради което се наказва с тройно по-висока цена отколкото това на бара!

Сицилия и десертите

Някога арабски емират, а по-късно столица на нормандско кралство, Палермо бил екзотичната перла на Европа. Тук кухнята и архитектурата представляват магична плетеница от арабско-нормандски влияния с византийски привкус. Така е и с кулинарията - аншоа, цитруси, маслини, каперси, мента, шафран, чили, чесън, вино и мед се съчетават с даровете на земята и морето, раждайки невъобразима пищност. Десертите са неописуемо творение на кулинарното изящество на арабите и унесената сръчност на монахините - пасти, курабии, марципанови вкуснотии, захаросани плодове, шербети и плодови сладоледи. Да не забравяме и прочутото по цял свят сладко вино Марсала. Което ще ви подсети за една дълбоко философска италианска поговорка: Anni, amori e bicchieri di vino, non se contano mai - Годините, любовниците и чашите вино не трябва да се броят.

[[photo:1124]]

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР