Живях доста време в Генуа и когато се върнах тук, установих, че разликата между това какъв дом избираш и как го обитаваш е много голяма. В Генуа бяхме сред тесни и малки улички, без светлина, а тук си избрахме нов дом, окъпан в зеленина и слънце.
Природата, която влиза в дома, е като жива картина и съперничи на многобройните картини, които пренесохме от италианския ни дом. Сега обаче ми липсва шумът на италианския град. Ти свикваш с него, хората си вървят по улицата, говорят, някой плаче, друг се смее, трети говори по телефона, а когато е на италиански, звучи много хубаво.
В България жилищата са различни – посетихме много стари и много нови къщи и апартаменти. Старите обикновено имат нужда от основен ремонт, а новите са мънички. Намерихме среден вариант, да не е тясно и ниско, да е обширно, защото посрещаме много гости. Изключително ме радва градината, в която играе синът ми Джорджи, и камината, пред която ще прекарваме зимните вечери.
Къщата ми е като серията керамични чаши във формата на сърце, която наричам SM – „нито големи, нито малки“. Възприемам керамичните съдове по мой дизайн като персонажи, защото в моята работа всеки обект си има име. Някои си имат своя съдба – в ателието, ако лесно се чупят, ги наричаме самоубийци. Някои са по-цветни, а други – по-обрани. Всеки съд съществува по различен начин и се появява в своето време. Сега съм на вълна винтидж и се интересувам от различни образи. Ето, имаме вкъщи оригинален манекен от ранните години на миналия век. Лелята на Марио, която сега е на 77 години, е била шеф на модно сватбено ателие и ни го подари, но се засмя, че го ползваме за декор. За нея е бил инструмент за работа.
Будилниците над камината нямат имена. Те са безименни, събирани от антиквариати, купувани от магазини или донесени от Генуа. В живота ми имаше преломен момент, когато загубих цялата си история като материални неща. Останах без снимки, без нищо и оттогава развих лека мания да колекционирам будилници. Но вече се отървах – те останаха безименни спътници на отминал живот. Сега цялата къща е пълна с играчките на сина ми и всяка от тях – естествено – си има име.
