Той е най-големият филмов композитор на XX век, награден е с „Оскар“ за цялостно творчество, Кавалер е на Ордена на Почетния легион, наградите му са неизброими. Композира от 5-годишен – вече цели 80 години (сега е на 85). И твърди, че всеки ден става в 4, за да работи. Прави революция във филмовата музика. За първите филми – в които си партнира с бившия си съученик Серджо Леоне, – понеже нямат пари за оркестър, Енио включва изстрели, гласове, сицилиански традиционни инструменти, тромпети, нови електрически китари „Фендер“, тропот и цвилене на коне, скърцане на спирачки, всичко, което му попадне. И това се превръща в запазената му марка. За цели 500 филма! А режисьорът Серджо Леоне – в съвършената му работна половинка. Въпреки работата си с много американски режисьори отказва да научи английски, да живее в Холивуд и да приеме предлаганата му там вила. Не може да понесе мисълта да се „затвори“ в град, където композиторите са се превърнали в производители на музика, правят я на синтезатори и я възлагат на аранжори за обработка.

Маестро, създал сте толкова много и прекрасна музика. Доволен ли сте от себе си? Чувствате ли се достатъчно продуктивен?
Ако обърнете внимание на това, което е композирал Бах, и колко много е написал Моцарт за 33 години, направо ще ви се сторя безработен в сравнение с тях. Мисля си понякога за почивка, но все тая година не е подходяща и следващата също. И не мога да се уморя да правя музика. Това е единственото, което умея.

Определят двама ви със Серджо Леоне като един от най-големите творчески тандеми. Моя близка веднъж възкликна, че в работата ви все едно имате общо сърце. Били сте и съученици в началното училище. Бяхте ли приятели? Правили ли сте пакости заедно?

Пакости? Неее. Бяхме съученици за една година, после Серджо се премести в друго училище. Не се бяхме виждали много дълго – двадесет ли, не помня колко години – и продуцентът на първия ни съвместен филм ни представи един на друг. А след това станахме много близки. И ние двамата, и семейно. Серджо е огромен режисьор, малко подценяван, защото направи много уестърни. Но и само „Имало едно време на Запад“ е достатъчен да покаже колко бе талантлив.

Как се роди музиката за този филм?

Както всяка друга, която съм писал. Докато седях, мислех, търсех как да изобразя идеите на режисьора.

С кои съвременни режисьори бихте искал да работите?

Не съм аз този, който ги търси или мисли за тях. Нямам нужда и от препоръки. Работил съм с мнозина. Веднъж един известен режисьор изслуша музиката, която бях написал за неговия филм. Беше доста дисонантна, да я наречем съвременна, и ми каза: „Слушай, я ми пусни пак оня момент, в който все едно оркестърът си настройва инструментите.“ В съвременната музика не можеш да разбереш дали оркестърът си настройва инструментите, или музиката е такава. Много ми хареса това, което Куентин Тарантино направи в „Джанго без окови“. Уважавам го и се радвам, че във филма е включил и моя музика. Приемам го като знак за артистично братство. Той ми предложи да напиша саундтрака на „Гадни копилета“, но щях да разполагам само с два месеца за работа преди да започна саундтрака на „Баария“

на Джузепе Торнаторе и не беше възможно. „Джанго“ е направен много добре като филм, но кръвта в него, макар и добре заснета, ми се струва в повече. Все пак изпитвам голям респект към Тарантино.
Къде обикновено композирате вашата музика?
В студиото си. Композирам на пиано и си записвам както е нормално и традиционно – на ръка, върху хартия. Компютърът те прави зависим, създава мързеливи навици. Той ражда минимализма, кара те да повтаряш и музиката се получава примитивна. Имам нужда да пиша музика така, както са го правили големите в миналото.

Какъв тип музика ви харесва да слушате?

Ходя на концерти в Санта Чечилия (Консерваторията в Рим, която маестро Мориконе е завършил – б. р.) и това са концертите, които ми харесват. Харесва ми да слушам музиката на големите от миналото. Харесвам и някои съвременни неща.
Дали сте емоционален човек, или по-скоро владеете емоциите си?
Не бих се определил като емоционален. По-скоро съм студен и преценяващ, не съм лесен, взискателен съм към себе си. Към другите съм много сантиментален.

Защо предпочетохте да останете да живеете в Рим и къде отивате, когато искате да избягате от Вечния град?
Аз повече обичам да си стоя вкъщи. Моята къща е моят свят. В момента пътувам, защото ще изнасям концерти. И вече съм обиколил света. Но да се върна вкъщи винаги е голяма радост. Когато изнасям концерти, посещавам галерии, музеи в града, в който съм. Самият Рим е музей на велико изкуство още от древността.
Как се роди вашата любов към музиката и каква музика се слушаше във вашето семейство, когато бяхте малък?
Любовта ми се роди малко по малко, докато слушах музика. Докато се учех да композирам, любовта ми стана много силна. У нас родителите ми слушаха италианска опера.
Вярно ли е, че започвате работа в пет сутринта?
Не, започвам в четири, защото имам много работа. Първо, за да се настроя, леко попрочитам вестници и започвам да работя към осем и половина. Сутринта е най-красивият, най-свежият момент за работа. Но ставам в четири часа. Не пия кафе, а чай, закусвам. Работя толкова часове, колкото е необходимо, за да си свърша работата. Не ги пестя. Когато мога да си го позволя, следобед си почивам.
Случвало ли ви се е да нямате вдъхновение и какво правите тогава?
Вдъхновението не съществува. Просто сядам сам и мисля, и мисля, и работя.
Когато свърша някой проект – саундтрак на филм или друго, винаги се тревожа дали ще мога да композирам отново. Винаги се чувствам все едно никога няма да мога да го правя повече в живота си, даже и когато спра за много кратко време. Сякаш моят пламък на съзиданието може да угасне. И това ме кара да си мисля за великите певци като Павароти например. Дали той не се е будел с притеснението дали тази сутрин гласът му ще бъде още същият.
Имате ли поне един свободен ден през седмицата?
Да! Със сигурност.
Какво правите тогава? Обичате ли да ходите на кино?
Да, обаче ходя да гледам само филми, за които съм се информирал от новините и за които ми се струва, че са хубави. Не гледам всичко. Нямам любими жанрове. Когато подозирам, че един филм ще бъде хубав, отивам да го гледам.
Трите най-важни неща за италианеца били мама, футболът и любовта, в този ред. Дали за вас е така?
Ами да – и мама, и футболът, и любовта са важни. Бих добавил семейството и съпругата. (Мориконе има четири деца – б. р.) Те всъщност са най-важни. На мач не съм ходил от много време. И за да съм честен, трябва да ви кажа, че предпочитам да си стоя вкъщи. Имам огромен телевизор и на него мога да гледам головете в цялата им красота. Някога ходех със Серджо Леоне на стадиона и си спомням делириума да търсиш къде да паркираш, ентусиазма, феновете, опашките. Спомням си първия мач, на който отидох с баща ми. Беше на стадион Тестачо. Бях на метри от Гуидо Мазети, когато вкара топката в мрежата... Играеха „Рома“ и „Ювентус“ и бихме с 1:0. Чудо!