Ако не поемем контрол над живота си, той ни контролира

„Списъкът на живота“ е дебют за авторката, но романът е преведен в 17 страни, откупено е и правото да бъде филмиран. Лори Нелсън Шпилман адресира книгата си към „всяко момиче или жена, за които думата „мечта“ е глагол, а не съществително“. Защото героинята й Брет на 34 години се оказва заставена от завещанието на майка си да осъществи непостигнатите цели, които е записала на листче, когато е била на 14. При това за не повече от година. Залогът е висок – дял от огромното наследство на фамилната компания. Брет се впуска в преследване на собствените си позабравени цели, стига до разтърсващи истини за себе си и своите близки, влюбва се – което всъщност е било една от тийнейджърските й мечти.
Лори Нелсън Шпилман ексклузивно за EVA споделя своя личен житейски и писателски опит.

Г-жо Шпилман, ако сега направите свой списък на живота, той щеше ли да включва друго, освен неизпълнените желания отпреди 20 и повече години? Разбира се! Щеше да включва и писането на романи. Аз израснах в малко градче от средна класа и не познавах нито един писател. Затова на 14 години избрах професията на учител. Никога не съм си представяла, че бих могла да бъда писател. Днес е направо сюрреалистично, че съм истински писател и моята книга е по целия свят. Направо е страшно!
Възможно ли е на 14 и на 34 години една жена да има едни и същи мечти? Да, вярвам, че може. Докато работех в училище, срещах момичета с големи мечти. Искаха да са лекари или атомни физици. Но за жалост често нещо се променя у младите жени, особено тук, в САЩ. Ние губим своята увереност, свикваме с по-малко, отколкото сме се надявали да получим. Вярвам обаче, че има много жени на 34, които искат да сбъднат мечтите от юношеството си.
Когато срещнахте настоящия си съпруг, говорихте ли кой за какво мечтае? Да, двамата искахме семейство и много приятели, дом, в който всички са добре дошли. Искахме да се научим да плаваме, което направихме, както и да пътуваме в Европа заедно. Ако двама имат различни мечти, животът им заедно е доста труден.
Има ли пределна възраст, от която нататък е невъзможно да се мечтае? Не мисля. Като млада смятах, че мечтите са по-общи – неща като да имам семейство или да живея близо до океана. С възрастта те често стават по-конкретни и ясни. По-възрастният човек по-скоро мечтае да посети място, на което не е бил, отколкото да види внуците си женени.
Не е ли по-добре човек да има повече несбъднати, отколкото сбъднати мечти? Вярвам, че е много важно да има нещо, към което да се стремиш. И че е чудесно това да е нещо голямо, дори и никога да не го постигнеш. Вярвам също така, че има баланс между привличането и очакването. Трябва да се стремим към големи неща, но не трябва да ги очакваме.
Вярвате ли, че написвайки мечтите и желанията си, човек по някакъв начин ги програмира? Твърдо вярвам, че ако не поемем контрол над живота си, той поема контрола над нас. Интересно е как дори всекидневните дреболии ми поставят капани, докато не ги напиша на лист хартия. Направя ли списък на нещата, които трябва да свърша, аз се изненадвам колко бързо се справям с тях. Така че защо това да не важи за големите житейски цели?
Г-жо Шпилман, cпоред мен влюбването просто се случва в живота ни, независимо дали мечтаем за него или не. Как ви се случи на вас самата? Така е. Любовта не е нещо, което можем да създадем, и понякога идва, когато най-малко я очакваме. Въпреки това има неща, които трябва да направим, за да й дадем шанс да се случи. Имам приятелка, която иска да срещне единствения, много специалния, но работи в девическо училище. Вечер ходи в своя женски читателски клуб, вечеря с приятелки или чете вкъщи. Бих искала да я видя да прави нещо различно, нещо, което да увеличи шанса й да срещне подходящия мъж. Придобий класа! Усмихни се на симпатягата, който те заглежда в магазина! Тръгни на фитнес – аз там срещнах съпруга си!
Бъркала ли сте любовта със секса? Да. Обичах един мъж, невероятно красив, но искрата я нямаше. Много страдах, направо разбих сърцето си, прекъсвайки връзката, но знаех, че трябва да го направя.
Трябва ли да се обяснява, че любовта няма нищо общо с желанието да промениш другия? Да! Който мисли, че може да промени другия, греши. Със сигурност понякога хората се променят, но като цяло – не. В Америка имаме поговорка „Каквото виждаш е това, което имаш“. С други думи, по-добре е да харесваш това, което виждаш у човека отсреща, защото него получаваш. Не очаквай нещо по-различно.
Всеки ли стига до този извод, след като се опари? Разбира се. Не смятаме ли всички ние, жените, изобщо или от време на време, че можем да променим мъжа?! В моя случай той бе великолепен пич, който не можеше да се задържи на работа. Винаги имаше извинения – трудно детство, ужасни шефове, нужда от почивка. Искаше ми пари назаем и аз като глупачка му дадох. Оказа се обаче, че ме е излъгал, и това беше краят на връзката ни. Но после си казах: „Слава Богу, че ме излъга, защото и досега можеше да съм с него, убедена, че мога да му помагам и да го пазя!“
Не се ли притеснявате, че младите хора мечтаят повече за материални неща? Хората гледат реалити по телевизията и смятат, че бляскавият външно лайфстайл е ключ към щастието. И ужасно бъркат. Обаче мисля, че дори най-големите материалисти все някога откриват, че парите не са еквивалент на щастието, че то е в нещата, които не можем да си купим, но ни носят най-голяма радост.