Монсерат Кабайе и дъщеря й Монсерат Марти пред списание EVA

На 12 април Монсерат Кабайе навърши 80. От години насам тя става всяка сутрин в 3.30 ч. и проучва архиви на стари композитори, които е издирила в библиотеки и частни колекции, за да открие още непоставяни класически творби. После ги разработва с пианиста си

Монсерат е една от най-великите на оперната сцена. Пее на италиански, френски, немски и испански от барок до веризъм, през романтизъм до сарсуела. Репертоарът й включва 90 автори, играла е повече от 132 роли, сред които са всички най-големи главни за сопрано. Мария Калас я обявява за единствената си наследница. Монсерат е харизматична, нежна и топла жена с изключително красив глас и безупречна техника. Тайната на тази техника е разработената от първата й учителка по пеене и бивша шампионка по плуване Еухениа Кемени система за дишане, основана върху засилване на мускулите в тялото и на диафрагмата. А според Кабайе красотата на гласа й се дължи на това, че е сопрано. „Сопрано гласът прилича на майчиния писък и затова толкова привлича човешките същества. То ни връща към звука на майчиния глас с неговата интимност. Трябва да пеете наистина много лошо, за да не се постигне този магичен ефект“ – уверява примата.
Монсерат е силно вярваща и стриктна католичка. Казват, че шепне молитви в театъра и по хотелските стаи, навсякъде. За тези, които коментират фигурата й, ще обясним, че след катастрофа преди много години е засегната част от мозъка на певицата, отговаряща за изгарянето на телесните мазнини. Оттогава примата е на специална диета, изготвена от лекари. Храни се предимно с плодове и зеленчуци, но всичко, което пие и яде, се превръща в мазнини.
С името на Кабайе винаги се споменава и това на Фреди Меркюри заради прекрасния им дует Barcelona и едноименния албум – първи в музикалната история, обединяващ класика и рок. Фреди се влюбва в гласа на Монсерат през 1983 г. по време на изпълнението й в „Бал с маски“ в Ковънт Гардън, Лондон. Монсерат е една от първите, които научават за болестта му заедно с Барбара Валентин и единствената жена в живота му – Мери Остин. След смъртта на Фреди Монсерат изпълнява песента Barcelona на финала на Шампионската лига на стадион Ноу Камп. Гласът на Меркюри е на запис. И до днес Кабайе отказва да пее тази песен с друг.
След Фреди пътят й към поп- и рокмузиката се отваря. През 1995 записва саундрака за филма „Ел Греко“ с Вангелис. През 1997 записва албума Friends for Life с дуети с Брус Дикинсън, Вангелис, Джони Холидей. Вангелис композира и дуетен албум за Монсерат Кабайе и дъщеря й Монсерат Марти – With All My Heart.
Монсерат Марти пее от 1998 г. и за това време изгражда стремителна кариера, включваща брилянтно изпълнени роли на най-големите оперни сцени.
На 27 септември ще имаме удоволствието да видим двете Монсерат на сцената на Зала 1 на НДК.
Ето какво споделиха майка и дъщеря пред EVA преди концерта. Благодарим на BG Sound Stage.

Удоволствие е да посетя прекрасната ви страна отново – казва Монсерат Кабайе, която е била у нас и през 2000 г., – и да пея и с дъщеря ми в София. Програмата ни включва оперни арии и дуети и музиката на нашата родина – сарсуелата.

(към Кабайе) Кога разбрахте, че дъщеря ви има талант да пее?
МК: Честно, не го очаквах. Тя мечтаеше да бъде балерина и от петгодишна се занимаваше с балет. Беше ученичка на Мая Плисецка. Но претърпя лек инцидент и това наложи да се занимава с друго. Изживя го много тежко. Беше тъжна дълго и баща й, който е тенор, за да я успокои, започна да я занимава с пеене. Тя се увлече и след време се реши да пробва на сцена. А аз осъзнах таланта й, когато гледах изпълнението й в „Дон Джовани“ в Хамбург и две години по-късно при дебюта й в Ла Скала с „Уестсайдска история“ (2000 г).
ММ: Много ми липсва балетът. Мая остави у мен незабравим спомен и като личност, и като приятелка, и като учителка. Но в пеенето и музиката открих изкуството на изразяването, към което винаги сме се стремили в балета.

(към Кабайе) Споделяла сте, че най-хубавият ден в живота ви е този, в който сте се запознала със съпруга си, тенора Бернабе Марти – бихте ли разказала повече?
МК: Вярно е. Мъжът ми е най-голямото съкровище, завладяно от мен в този живот. Още като се запознахме, усетих едно пробождане и си казах, че това ще бъде голямата ми любов. Целуна ме истински за първи път на сцената, по време на любовния дует на героите ни в първата част на „Мадам Бътерфлай“. След шест месеца се оженихме. Бях на 29. После родих дъщеря ни и сина ни. Кръстихме ги на нас двамата, за да им благодарим, че са дошли в живота ни. Скоро с Бернабе навършихме 49 години брачен живот. Синът ни е икономист.

(към Кабайе) Пеете ли вкъщи?
МК: Бернабе е тенорът на моя живот. На сцената сме изпели много опери заедно, докато здравословен проблем не му наложи да изостави професията. Вкъщи нямахме навика да пеем, но откакто се появи прекрасната ни внучка, това се промени. Понякога пеем на нея.
ММ: Става въпрос за дъщеря ми, която е на две години. Омъжена съм, на 41 години и си мечтая за още деца.

(към Марти) Страдала ли сте от комплекса на децата на известни родители – че няма да е лесно да изпъкнете на фона на вашите майка и баща?
ММ: Напротив, горда съм с тях. Възхищавам се на прекрасната им връзка. Стремя се да се науча да обичам като тях. Двамата са ме възпитали да съм честна със себе си и останалите. Комплекси не съм имала. Опитвам се да приличам на майка си като личност. От малка харесвах пеенето й и докато растях, светът ми показа музикалната й ценност. Като певица следвам вдъхновението, което провокират композиторите при навлизането в техния свят.

(към Кабайе) Това, че сте кръстена на светица, има ли значение за вас и как се отразява на живота ви?
Появила съм се на белия свят с увита около шията пъпна връв. Излязла съм от корема на мама доста почерняла и понеже Дева Монсерат, покровителката на Каталуня, е черна, решили да ме кръстят на нея. Аз съм много горда с това име, много обичам Светата дева.

(към Кабайе) Преживяла сте сериозни изпитания за здравето. Те промениха ли гледната ви точка към живота? В кой момент изпитахте най-силен страх и как го преодоляхте?
През 1974 и 1985 бях оперирана от тумори. Нещата не можеха да бъдат по-лоши, но всичко мина. Имала съм проблеми със здравето, някои по-сериозни, други не чак толкова. Всичките съм ги преодоляла, естествено, с помощта на медицината, но и винаги съм разчитала на най-важното за мен – вярата ми и семейството ми. Те са тези, които ме мотивират винаги.

(към Кабайе) Харесвате ли рок? И чия беше идеята да пеете с Фреди Меркюри? Има най-различни версии по този въпрос.
MK: Ако рокмузиката е добре направена, тя е фантастична. Влюбих се в Queen много преди да срещна Фреди. Децата ми непрекъснато слушаха тяхна музика. И прекрасните им песни ми правеха впечатление. Знаех, че Фреди ми е голям почитател. Идваше да ме слуша на концерти в различни страни. Когато Барселона беше избрана за домакин на Олимпиадата през 1992 г., кметът на града помоли брат ми Карлос, по-скоро го попита дали може да се измисли нещо по-специално за това събитие. Идеята беше да се направи пресечна точка между класиката и попмузиката и най-добрият избор беше да се спрем на Фреди. Карлос уреди срещата ни. С Фреди се разбрахме веднага. Още като се видяхме, се родиха първите ноти на песента Barcelona. Гласовете ни толкова си паснаха. Фреди беше влюбен в музиката, аз също.

С това ли ви спечели? Поддържате ли връзка с някой негов близък сега?
MK: Фреди не полагаше усилия да печели симпатии. Те си идваха при него сами. Беше изключителна личност и велик музикант. По време на вечеря в дома му една нощ му казах, че много харесвам „Импромптю“ на Шопен. Фреди просто седна на пианото и го изсвири за мен. Останахме до 6 сутринта. Харесвах го, уважавах го, обичах неговата музика. Това беше специална връзка за мен. Поддържам контакт с всички, които бяха до него и го обичаха не по-малко от мен.

Как ви съобщи за болестта си? Как реагирахте? Как се отрази тази новина на приятелството ви?
МК: Съобщи ми го, докато правехме записите за албума, четири години преди да си отиде. Сякаш за да ми докаже приятелството си. Това доверие беше огромна чест. Много, много смело. Новината за болестта му се откърти и стовари като скала върху всички, които го обичахме. Фреди боледуваше с достойнство. Веднъж му предложих да направим дует баритон и сопрано, защото той беше баритон. Не се съгласи, защото се притесняваше, че феновете му го познават като рокпевец и нямат да разпознаят гласа му, ако пее баритон. Все пак коментирахме да запишем нещо по-класическо. Говорехме и за „Фантомът на операта“. Фреди много я обичаше. Няколко месеца преди да почине бях в Лондон и му се обадих. Беше болен и исках да го видя. Каза ми: „Не, не. Не съм много представителен.“ Пък аз включих спикъра на телефона и му пуснах моя запис на една негова любима ария от „Фантомът на операта“. Искаше да я изпее и той. Беше много щастлив. „Благодаря ти, Монтси!“ – каза и ме помоли да му пратя записа. Беше последния път, в който говорихме! Арията беше Wishing You Were Somehow Here Again и завършваше с думите „Помогни ми да ти кажа довиждане“. Фреди имаше невероятно чувство за хумор.

(към Кабайе) Пяла сте с много известни попизпълнители, с Лайза Минели, Джо Кокър, тримата велики тенори, Тина Търнър. С кой от тях сте близка? Имате ли интересни спомени, свързани с тези изпълнения?
Естествено, с тримата тенори винаги е било огромно удоволствие да пеем заедно. С тях сме големи приятели не само на сцена. С Тина Търнър не съм имала удоволствието да пея, а с Лайза Минели и Франк Синатра беше истински лукс.

(към Кабайе) Дъщеря ви каза, че мечтае за още деца, а вие за какво мечтаете?
Аз имам великолепна, брилянтна музикална съдба. От материална гледна точка имам всичко. Но това няма голямо значение. Единственото, без което не бих могла да живея на този свят, е семейството ми. За мен това е най-най-важното. Иначе мечтая за един по-добър свят, без омраза, завист и войни.

- Един от първите спомени на Монсерат, свързани с операта, е как плакала за смърт-та на Мадам Бътерфлай през целия път на връщане от театъра и после научила арията на героинята от плочите на баща си.
- Завършва Консерваторията в Барселона със златен медал. Семейство Бертран – меценати на изкуството в града, й помагат финансово. На финалния концерт за завършването пее много притеснена. Музикален агент от Рим я съветва да се откаже от пеенето, да се прибере вкъщи и да се омъжи.
- Пробивът й на световна сцена е през 1965. Налага се спешно да замести Мерилин Хорн в полусценичен вариант на операта „Лукреция Борджия“ в Карнеги Хол, Ню Йорк. Учи излючително трудната роля за един месец. Изпълнението й е сензация. Публиката ръкопляска 25 минути на крака. Веднага канят Монсерат в Метрополитен опера да пее във „Фауст“ на Гуно.
- През 1969 прави фурор с ролята си на Елизабета в „Дон Карлос“ на Арена ди Верона с Пласидо Доминго и Пиеро Капучили. Влудява 10-хилядната публика с последния тон от вокалната си партия, задържайки повече от 20 такта след финалните акорди на оркестъра.