За един уикенд на гръцкия полуостров Халкидики научих няколко важни за битието на дайвъра неща. Например: морето е директор; медузите са аниматори; дайвингът е наркоза

Пристигаме в Никити (типично градче в Ситония, средният ръкав на полуострова) късно вечерта. На следващия ден екипът на EVA ще снима екзотичната модна сесия в броя, а мен ще ме потопят на 5 метра под вода (възторгът ми от което е равен на отчайващите ми плувни умения). Домакините от скуба дайвинг център ATLANTIS вече ни очакват – мениджърите Тихомир и Войко и скуба дайвинг инструкторите Теодора и Михаил Балабанови. Всички са зарибени по гмуркането още от първия си курс (за двамата професионалисти това е преди 12 години). И то буквално променя живота им – дотам, че да напуснат офисите в големия град и да си създадат нов живот на пясъка и под водата. Час по-късно студената рeцина помага умората да отстъпи място на смеха, докато Теди и Мишо разказват забавни истории, опитвайки се да разсеят неразбирането ни към екзалтираните дайвинг фенове. Слушаме за вдъхновяващо романтично предложение за брак (конспирация на 16 водолази на 14 метра под вода), халюцинации за отегчени лилави мечки (в резултат на азотно опиянение на 35-ия метър), наздравици с шампанско (в Тайван, на 30-ия метър). Междувременно научаваме, че професионалистите си имат собствен тост – „За равен брой!“ (гмуркания и излизания, какво друго).

Инструктаж

Очевидно няма да съм от тези, скачащи във водата без уговорки. Имам около 357 въпроса със спешна нужда от отговор. „За скуба дайвинга не се изисква човек да бъде атлет и плувец – казва Теди на следващия ден. – Имаме немалко хора, които изобщо не могат да плуват. Сертифицирани, със 100 гмуркания и продължават да не могат да плуват... Само не бива да имаш страх от водата.“ Инструкторът ще е плътно до мен при гмуркането. В Atlantis държат на персоналното обучение на новаците и избягват да правят групи за тях. „Предпочитам така, защото това е първото ти спускане в един абсолютно различен свят. Искам да съм близо до теб, да ти показвам, да ти обърна пълно внимание.“ Още става ясно, че скуба дайвингът изисква огромна дисциплина и не е за индивидуалисти: „Под водата всички сме равни, това е отборен спорт. В цял свят е забранено да практикуваш скуба дайвинг и да се гмуркаш сам. Винаги са минимум двама. И не е чудно, че през последните няколко години интересът значително расте. Съвременната екипировка е много лесна за използване. Всеки може да пробва. Независимо от социалното си положение и мястото по света, влязат ли веднъж във водата, хората забравят кой откъде е. Напрежението и стресът остават на брега. И не е проблемът да влезеш и да кажеш – това не е моят спорт, не ме кефи. Проблемът е като излезеш с усмивка до ушите и кажеш: край!“

Следва кратък инструктаж за морската ми разходка от програмата PADI Discover (създадена за скептици като мен), в който важно място заема подводният език. Теорията е подкрепена и с DVD филмче за начинаещи от най-голямата организация в света за обучение на дайвинг инструктори PADI (Теди и Мишо покриват най-горните нива в системата – MSDT, или мастър скуба дайв тренери, с повече от 15 отделни специализации). „В първите разходки контролът е изключително в инструкторите – и плаваемост, и дълбочини. Ако възникнат някакви проблеми във водата, първо гледаме да ги решим там. Ако не се чувстваш добре – преценяваме и тогава излизаме на повърхността. И това е.“

И това е

На плажа усещам как стомахът ми се свива и нашата цел – рифът на близкото островче – ми се вижда абсурдна. Заредена съм с неопрен, обувки, кислородна бутилка, система от регулатори, маска, тежести. Плавниците малко ме изнервят. Във водата обаче всичко е леко. Преговаряме инструктажа и тествам упражненията. Първата ми глътка въздух под вода е замъглена от шумен облак мехурчета. Заради усещането за безтегловност се налага да програмирам по нов начин движенията си. Идва ми да се разсмея, но вниманието ми е отвлечено от неочакваната гледка – заобикаля ме невъзможен за описване синьозелен цвят, пясъкът изглежда мек като памук, а рояк сребристи рибки позьорски забавя ход. През следващия час започвам да разбирам защо манията по дайвинга набира такава главоломна сила. Не е само до тюркоазеносинята вода, рифа и обитателите му, нито до отпускащата безтегловност. Номерът е да изключиш шалтера на скоростната кутия, с която обичайно оцеляваш в големия град. Защото под водата всичко се случва бавно. Стресът не е поканен. И колкото и странно да прозвучи – започваш да дишаш.
Е, стига колебания. ATLANTIS ще работи до края на октомври. А в началото на есента подготвя специален мастер клас с дайвинг легендата Паскал Бернабе (единственият човек на планетата, гмурнал се до 330 метра). Всичко останало можете да научите на подробния им сайт atlantis-scubadiving.com

ПОЛЕЗНО Е ДА ЗНАЕТЕ
- Една от най-големите заблуди за дайвинга е, че трябва да си добър плувец. Ха, дори не е нужно да умееш да плуваш! Доверете се на инстинктите на тялото си и просто се наслаждавайте на новите усещания.
- Максимумът дълбочина за начинаещи гмуркачи е 12 метра (и не, изобщо не е малко). Колкото повече опит натрупваш, толкова по-дълбоко слизаш.
- Децата могат да се включат с програмата Bubblemaker. Условието е да са навършили 8 години.
- Скуба дайвингът все пак е екстремен спорт и затова се изискват медицински декларации за добро здраве. Попълват се на място.
- Не е нужно да си купувате екипировка и оборудване. Дори е препоръчително първите една-две години да ползвате такава под наем. След това със сигурност няма да имате колебания от какво точно се нуждаете.
- Пийте много вода. Щом се гмурнете, организмът ви започва да се насища с азот, а водата помага за разсейването му.
- Халкидики е чудесна дестинация за начинаещите дайвъри. Близо е (около 400 км) и водата е кристално прозрачна (за разлика от тази в Черно море).