Калина Крумова, най-младият депутат в парламента и водеща на сутрешния блок на Нова телевизия, си поръчва пица с рукола, около която някое по-малобройно семейство може да се събере за пикник. Седнали сме в Confetti, любимото й заведение. Часът е 5 следобед.

Не си ли обядвала, Калина? Не, но съм закусвала. Винаги закусвам сутрин, след това продължавам с вафли по време на почивките в сутрешния блок. Като ламята Спаска съм.

Все пак си 177 см. В колко часа закусваш? В четири, когато ставам за сутрешния блок. После излизам да разходя кучето. Понякога го водя в телевизията.

Не те ли е страх, в четири сутринта по улиците е тъмно като в рог? Не. А и няма как иначе. Трябва да го разходя, защото след това излизам и ме няма цял ден. Лошото е, че така е и в събота и в неделя – Бобо е свикнал да се буди в четири и идва да ме ближе. Много е стриктен – ако не му сменя водата, протестира, като тропа пред банята.

(Че не е от страхливите го доказва и един факт, който съм запомнила. Веднага след като чува за бомбения атентат на летище Сарафово миналото лято, Калина тръгва към болницата в Бургас буквално по джапанки и джинси – по това време прекарва отпуската си в родния град. Превежда на пострадалите израелци и на българските лекари - тя говори три езика: френски, английски и италиански. Тогава за първи път вади депутатската си карта, без нея нямало да я пуснат от охраната на болницата. „Без Калина Крумова щяхме да останем глухи и неми“, казва по-късно проф. Габи Барбаш, ръководител на израелската спасителна мисия. Калина е поканена от лекари и близки на пострадалите да посети Израел като личен приятел.)

Как си се навила за куче при този работен режим? Идеята беше на сина ми. Той е на 11 и живее в Бургас, аз съм оттам и всеки уикенд пътувам да го видя. И той каза: защо не вземеш едно куче, през седмицата ще го гледаш ти, в събота и неделя ще идва при нас. Така и стана. На кокера едното му оче е болно, не вижда с него и затова му казваме Пират. Бобчо е доказателство за силата на мисълта – преди няколко години си бях изрязала от EVA една снимка, точно на кокер, и ето че сега си имам.

Не ти ли е тежко, че си в София, а синът ти е в Бургас? На кой родител не му е тежко? Но и повечето ми познати и приятели могат да бъдат с децата си главно през уикенда или късно вечер, ако не са си легнали. Да, времето с малкия никога не ми стига. Но сега, на 11 години, той си дава сметка защо човек трябва да се бори и каква е цената. Аз искам не само да му бъда майка, а и да му давам пример – да бъде амбициозен и да иска да върви напред. А това няма как да се случи, ако си гледаш часовника и искаш да работиш от осем до пет.

Родила си го на 17, още като ученичка във френската гимназия. Как стана? Как реагира семейството ти? Влюбих се в бащата на сина ми на 16. Огнена, изпепеляваща любов, няма да имам друга такава... Не мога да кажа, че някой от близките ми е бил суперочарован, стресът за тях беше огромен, сигурно и за мен, но го разбрах по-късно. Завърших с отличие година и половина след като родих. Никога не съм бягала от час, не съм имала слаби оценки.

Ходила си бременна на училище. Ходих на училище до декември, синът ми е роден през януари. В края на февруари се върнах на училище. Докато бях бременна, единственият проблем беше, че ми ставаше лошо. Повръщах на всеки ъгъл, но въобще не ми пукаше. Бях много безотговорна бременна, признавам си. През последните десет дни преди да родя паднах три пъти. Като отидох на последната консултация, мъжът ми каза на лекаря: докторе, кажете й да спре да се разхожда, има много сняг, поледица, постоянно пада. Вкъщи имаме бягаща пътека, кажете й да ходи по нея, не по снега.

Съучениците ти подкрепяха ли те? Подкрепяха ме. Ние бяхме 22 момичета и 3 момчета. Едното от момчетата го пращахме в междучасията за закуски, защото ядях като ламя, а бях станала много дебела, вече не можех да се тътрузя. И после, след като бях родила, тъй като математиката ми куцаше, същото момче идваше вкъщи да ми помага по математика. Всеки, който е можел да ми помага, ми е помагал. Много съм им благодарна.

Оженили сте се преди да родиш. Решихме, че е хубаво, когато едно дете идва, това да се случи в семейство. Стана невероятен купон, въпреки че залата не беше украсена, нямаше подаръци за гостите. Аз бях много бременна тогава, сигурно бях качила 20 кг. Танцувах, играх хора. Бяхме невероятно щастливи. Често си гледам сватбените снимки, нито съм ги прибрала, нито съм ги изхвърлила. Бях красива, защото бях много щастлива.

Лесно ли мина раждането? Синът ми е преносен, въобще не искаше да се ражда, терминът му беше минал с десет дена. И като отивах в болницата, си пеех. Лекарите ме гледаха леко странно. Бях качила 33 кила. Въобще не ми пукаше от нищо. Родих абсолютно нормално, без всякакви упойки и бях безкрайно щастлива. Една приятелка щеше да влиза да ражда миналата година – леле, колко ме е страх, ще ме боли много. Казах й: слушай, ако ме питаш дали боли, боли. Не мога да ти кажа колко, защото не помня. Кое е нещото, което е хубаво и не боли? Понякога ни боли и без да има хубаво. Аз затова не приемам жените, които раждат по желание със секцио. Като ти е отредено да бъдеш майка, трябва да го почувстваш. Бях с най-добрата ми приятелка, когато раждаше със секцио. Знам, че няма да се обиди, ако го напишете – на по-гадно нещо не бях присъствала. Да видиш как едно дете го избутват от корема на майка му. На дата, на която майката си е решила. Не мога да го приема.

Много жени казват – първо кариерата, после децата. Аз като се влюбя, започвам да искам да се женя и да раждам... Има една много хубава приказка: когато човек иска, намира начин, когато не иска, намира оправдания. В момента имам и кариера, и дете. За мен звучи несериозно да кажеш искам да направя кариера и тогава ще родя. Не виждам как няколко месеца биха ти попречили на кариерата.

От каква възраст работиш? От 17-годишна.
Когато беше в СКАТ, често попадаше с гафове в „Господари на ефира“. Честно казано, оттам те познавам. Знам, че ти се е налагало да бъдеш човекът оркестър. Мога да си представя какви са били условията. Не можеш, повярвай ми. Била съм едновременно и сценарист, и режисьор. Условията ти налагат да можеш сам да правиш предаване, сам да си избираш кадрите, да ги монтираш, да знаеш какво искаш да ти се случи. И колкото и странно да звучи, аз се радвам, че ми е било страшно трудно. Последните 10 години ми е било трудно, но пък нещата, които съм научила, нямаше да ги науча, ако ми се случваше всичко с едно щракване на пръсти. Отстрани може да изглежда така: тя, защото е хубавка, е стигнала до еди-къде си, или защото познава еди-кого си. Това никога не е било вярно. И сега ставам и работя от тъмно до тъмно, и преди 10 години съм работила от тъмно до тъмно. Това, че изглеждам по някакъв начин, не означава, че ми е помогнало, а по-скоро ми е пречело. Смятат, че като си хубавка, си глупавка, което е супернесериозно.

Как работиш с Христо Калоферов? Христо обича да е суперосведомен, това е единственото, в което малко се различаваме и ни е по-трудно един с друг. Той е свикнал да държи всичко под контрол. А мен животът ме е научил, че колкото повече искаш да държиш нещата под контрол, толкова повече те ти се изплъзват. На мен ми е по-лесно да усещам хората. Може би това е добрият баланс в една двойка – единият да е по-рационален, другият по-емоционален. Има случаи да му правя забележка – когато пускаме тежки истории на семейства, които са загубили близък човек, и той аха-аха да се разплаче. Това е емоция, която трудно се спира. Но на фона на факта, че там са хора, които са загубили близките си, ти нямаш право да бъдеш по-тъжен от тях. Имаш право да им бъдеш добър събеседник и добър слушател.

Лесно ли се откъсваш от емоциите в телевизията? Много трудно. Сънувам ги, преживявам ги. Христо може да избухне по време на предаването дотам, че двамата още малко и ще си издерем очите, а след един час да ми каже: извинявай, ти защо ми обръщаш внимание? Докато мен може да ме държи цял ден. О, и малко му завиждам.

Защо? Защото след края на сутрешния блок той може да каже: отивам да спя, докато аз отивам в парламента.
Ти си хубаво момиче, мъжете сигурно си счупват краката да ти помагат. Да виждаш някого наоколо... Вероятно не ми помагат, защото аз се опитвам да си върша работата сама. Всичките ми приятелки казват, че толкова оправна жена доникъде няма да я докара. Според мен не са на мода хората, които се оправят сами. Има един много хубав пост във фейсбук: единственият свидетел на сълзите ти трябва да е салфетката. Въпреки че и аз имам нужда да бъда слаба, но мога да си го позволя само с хора, които след това няма да ме направят на пух и прах. Аз... не съм своенравна и с труден характер, но си имам моите особености.

Какво са ти казвали – че си прекалено независима ли? Като танцувах в Байландо, единият от треньорите, които ме учеше на самба, ми каза: Калина, въобще не завиждам на човека до теб. Като те гледам как танцуваш, ти не даваш на другия човек крачка да направи, без да си му казала. И приятелки ми го казват, и приятели, и бащата на сина ми го е казвал, с когото съм много близка. Нормално, с него вече 13 години сме заедно. Вероятно няма човек, който да ме познава по-добре.

Разкажи ми за него. Не искам да разказвам за него, защото той не би трябвало да бъде герой на никакви медийни коментари. Разведени сме, но имаме прекрасни взаимоотношения. Ние сме си едно семейство, в много случаи сме по-женени, отколкото когато сме били женени. Важното е да знаеш, че можеш и в един часа да се обадиш на другия, когато имаш нужда.

На теб ти предстои промяна, депутатският ти мандат изтича. Наистина не знам каква промяна ми предстои. Когато не съм знаела, са ми се случвали най-хубавите неща. Това е чарът на живота. През юли, когато ми се обадиха за лятното водене на сутрешния блок, какъвто беше планът първоначално, бях страшно щастлива. След това, когато се разбрахме, че мога да остана за постоянно в телевизията, всички казваха, че няма да издържа. И до ден днешен ми задават този въпрос, хората ме гледат едно съжалително: как издържаш? Издържам, защото това ми е в сърцето. Но ако някой сега ме накара да избирам между това дали да стана майка, или да бъда на екран или в парламента, няма да избера последните две. Не бих избрала кариерата, но този избор не стои на дневен ред пред мен.


В личния албум на Калина

Синът От малък съм го научила, че джентълменът плаща сметката. Когато сме ходили двамата на заведение, му давам пари да плати, да остави ресто. С цел да го възпитам, съм му направила дубликат към моята дебитна карта. Много е горд, когато плаща с нея в магазините, защото трябва да се подписва. Картата е с дневен и седмичен лимит и той знае, че ако го надхвърли, ще остане без пари. Така се учи да си прави бюджет. Много обичаме да ходим хванати за ръка. И досега, когато пресичаме оживена улица, се хваща за мен. Казва се Николай, на баща си. Сега не знам дали бих кръстила детето си на бащата.
Мъжете А, не, за мъже няма да говоря. Трябва да е Мъжът, с когото едновременно да се чувствам на небето от щастие и да ме държи здраво стъпила на земята... с когото мога да си позволя да съм мъничка, чуплива...
В dir.bg наскоро излезе моя снимка с текст „Калина Крумова в компанията на мъж, който я държи за ръка“. А историята беше следната. Отидох на ревюто на София Борисова с приятелка и брат й. Пошегувах се, че ако се хванем с него за ръка, веднага ще тръгнат спекулации в пресата и по сайтовете. Той не вярваше. Добре че не се хвана на бас с мен.
Мнение на блогър Нека Калина си говори каквото си иска, това е нейно право. Възприемай това, което ти е по сърце, и не си криви душата – с присъствието си прави студените утрини по-слънчеви и по-топли, защото преди всичко е хубава жена. А да говориш лошо за хубава жена е все едно да плюеш срещу слънцето и да чакаш да го затъмниш. Рядко срещана комбинация, умна и красива. Тя и баничарка да стане, пред нейната баничарница винаги ще има опашка.
Още за нея Има с 6 години по-голяма сестра Цветелина, която завършва японистика и 5 години преподава калиграфия в Япония.
Не знае да плува, нищо че е от Бургас. Сега се е записала на курс, синът й следи изкъсо докъде е стигнала.
Завършила е УНСС – бакалавър по „Икономика на социално-културната сфера“ и магистър по „Журналистика и масмедии“.
Работи със семейства, чиито деца са станали жертва на катастрофи.
В парламента внася законопроект за сурогатното майчинство.
Обича да пътува. Най-далече е стигала до Виетнам и Бали, харесва Рим повече от Париж.
Личен приятел с Хорхе Букай.