Ако някой ден Съдбата или пътеводителят ви запратят в Казабланка, Мароко, потърсете ресторант Le petit poucet. В него е идвала Едит Пиаф с любимия си Марсел Сердан, по масите са пиели вино Албер Камю и Екзюпери. Най-вероятно ще бъдете единственият посетител, ако ресторантът още съществува. Но не се оставяйте на носталгията по времената, когато в салоните на Казабланка или Танжер са се подвизавали Тенеси Уилямс, Труман Капоти, Гинзбърг и Бъроуз. Мазилката на колониалните сгради се е изронила, но Мароко продължава да е магическа страна за европейците. Изгубете се в медината на Фес, идете до Риф, където все още има хипита, безпаметни от пушенето на киф, разбира се – Маракеш с площада на магьосниците Джемаа ел Фна. Мароко е вълшебно кралство, в което под земята текат потоци от приказки. И за да сте готови за срещата с тях, прочетете „В хиляда и една нощи“ на разказвача Тахир Шах, който чува десетки арабски приказки, преди да намери своята... лична легенда. Точно така, много преди Пауло Коелю да направи състояние от това, в Мароко са знаели, че всеки трябва да открие своята собствена приказка, за да се съгласи с живота. ИК „Барака“