Какво може да свърже една актриса, една банкерка и една домакиня толкова здраво, че да прекарват отпуските си заедно? В техния случай -  любовта към катеренето на планини. Трите дами са актрисата Евелина Борисова (журналистката от тв сериала „7 часа разлика“), банкерката Мая Ойфалош (Fibank) и домакинята Людмила Капитанова (съпруга на успешен бизнесмен и майка на три прекрасни деца). Тази есен те бяха абсолютната атракция в Хималаите като единствената женска група, тръгнала да покорява високите върхове.

Всъщност целта на пътуването им била по-скромна - базовия лагер за Еверест. „Ние си ходим като любителки на природата, но просто малко по-упорити.“ (Ева) Все пак пет дни били над 4700 м надморска височина, където въздухът е разреден, трудно се диша и височинната болест е нещо съвсем реално. Защо си го причиняват, след като и за трите не е проблем да блаженстват на някое тихо и топло екзотично място? Защото „ни писна да ходим на обичайните почивки, където лежиш по плажовете и не правиш нищо друго, освен да показваш новия си бански костюм“. (Мая) „Когато човек много работи, има нужда от нещо, което да го извади от ежедневието. В планината цялото великолепие около тебе направо ти отмахва главата и изчиства всичкия натрупан в динамичния ни живот стрес. Плюс това имаш време да мислиш и да оставаш насаме със себе си.“ (Ева) Как решават къде да отидат? По най-стандартния начин за хора от една кръвна група. На някоя й хрумва идея, обажда се на другите и те дават единствения възможен за тях отговор: да, тръгваме.

Това е третото екстремно приключение на приятелките. Първото им катерене било в Андите и стигнали до Мачу Пикчу. На следващата година качили Килиманджаро. Сега за първи път били толкова дълго в планината - 11 дни, и за първи път били 5 от тях на над 4300 м, 2 от които над 5000 м. Този път сами си организирали пътуването, като се свързали с непалска туристическа агенция. „Ние сме жени, които знаят цената на парите, затова внимаваме колко харчим.“ (Ева)  От пътуване на пътуване се научили и какво им трябва в планината. В Андите носели страшно много ненужен багаж. Имали дори специални филтриращи сламки, с които при нужда да пият вода от локви или от блато. Както и американски комплекти за първа помощ, с които едва ли не можели да направят операция при екстремни условия. Сега всичко било обмислено и под бройка. Най-скъпото им оборудване са спалните чували, които топлят до минус 15 градуса. В Хималаите спели на точно такава температура, увити в чувалите, с шапки на главите и с челници с лампа, за да прочитат по някой ред преди заспиване. Книги, взети от някое летище, дори не ги помнят. Просто нещо, с което можеш лесно да се разделиш, за да не ти тежи на връщане. Опитът ги научил, че задължителна част от оборудването им са сухите шампоани и мокрите  кърпички, с които да правят всекидневния си тоалет. За баня, естествено, не можело да става и дума. „Тук-там на местата, където нощувахме, имаше легени и срещу съответна сума може да ти стоплят малко вода. Но беше толкова студено, че ти въобще забравяш за това.“ За 11 дни два пъти си взели душ - на отиване и на връщане. Как може жени, свикнали с екстрите на цивилизацията, да живеят без тях?
„В момента, в който се качиш на самолета, вече си с нагласата, че няма да има вани, душове и всички ежедневни екстри, с които си свикнал. Някак си престават да ти правят впечатление неща, които тук понякога биха те възмутили и се чувстваш комфортно.“ (Мая) „Оказа се, че ни харесва да поживеем малко на екзистенц-минимума. Прекрасно изпитание за волята, духа и тялото.“ (Ева)

Извървели 120 км. Катерели по 8 часа на ден по неравен терен. 17 пъти затаявали дъх, като преминавали над една река по изключително паянтови на вид въжени мостчета с урви под тях. Наградата за физическия тормоз? „Преодоляваш себе си и имаш щастието да се почувстваш прашинка от тази красива природа. На връщане имах чувството, че и най-малките нишки на мускулите ми се стягат. Не от преумора. От удоволствие.“ (Ева)

Кога им е било най-трудно? Когато летели в 11-местен самолет като играчка и кацнали в Катманду на едно от десетте най-опасни летища по света. И когато ден след това самолетът по същия маршрут катастрофирал. Имало 19 жертви. „Господи, можеше да сме ние!“ (Ева) На всичкото отгоре още при тръгването си прочели обяви за изчезнал през май англичанин. Запознали се с майка му и брат му, които още го търсели. А след едно изключително тежко катерене стигнали до мемориал и първата плоча, която видели, била на наши момчета от Сливен, загинали през 1977 г. Втората - на Христо Проданов. „Тръгваш ентусиазиран - ще покоряваш върхове, ще правиш чудеса... Дотогава и през ум не ми беше минало колко бързо може да свърши това. Навсякъде другаде не се ли държиш адекватно на ситуацията, изглежда глупаво, нелепо и смешно. В планината е въпрос на живот и смърт. Трябва да не се надценяваш и да си готов да се върнеш.“ (Ева) Имат ли си лидер? „При три силни жени това е невъзможно. Обаче толкова сме се напаснали, че си позволяваме да се редуваме в лидерството в определени моменти и ни е окей.“ (Ева) В най-тежките моменти се сърдели на себе си, защото сами си ги причинили. И се заричали: никога повече. „Но само като слезем, се питаме: момичета, къде ще ходим догодина?“ (Ева) Вече имат няколко идеи за следващото свое приключение.