След дълга пауза и премерени прояви в публичното пространство, тя отново стана главен медиен герой. Този път не като топ поп-фолк звезда, а като жената вамп, заради която футболният национал Благой Георгиев напусна бременната си приятелка. 
Очаквам да видя нахакана чалга красавица, способна да мине през всичко в името на личния интерес. Познала съм наполовина. Да, тя е стройна, секси, изобщо жена, откъдето и да я погледнеш. А впитите панталони, голите ръце и силиконовото деколте категорично показват, че принадлежи към дамското фолксъсловие. Но поведението й е някак невинно. Докато говори, кокетно свежда големите си тъмни очи, смее се срамежливо и излъчва крехкост и ранимост. Точно като едно възпитано момиче от буржоазно семейство. Какво прави това момиче сред обръгналите чалга лъвици? Не знам. Започвам също да се съмнявам, че може да открадне мъж от някого хладнокръвно и пресметливо. По й отива да го направи от романтична любов. Предполагам, че до нея винаги има силен и властен мъж, тя му вади душата с памук, той е готов да се постеле като килимче пред краката й... Не било точно така. Досегашните й връзки са такава катастрофа, че чак се стряскам.

Ексклузивно, само за читателите на EVA, Лияна разказва за уроците на живота, които учи след поредица от грешки. 


КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА НЕЯ:

че се казва Лиляна Попова и е от заможна софийска фамилия
че е братовчедка на известния фолкпевец Константин
че е завършила спортно училище с профил лека атлетика и е двукратна републиканска шампионка в дисциплината бягане на 800 метра
че е била на 12 г., когато БГ радио е издало първия й музикален албум, а Канал 1 и Ефир 2 на БНТ редовно въртели първите й няколко клипа на песни от албума
че е първата bg шоузвезда, издала DVD с фитнес упражнения за вкъщи
че е мразила чалгата и е носила значка с текст „Не на сръбската музика“
че първото й гадже е било застреляно пред очите й.

Лияна, как ти хрумна да се занимаваш с пеене? Все пак си била двукратна републиканска шампионка на бягане 800 м.
Занимавах се и с музика. На 12 г. издадох първия си албум. В пубертета надделяваше атлетиката, защото в училище ме наричаха народната певица - в албума бяха включени и преработки на фолклорни песни. На няколко пъти щях да се простя с пеенето завинаги, въпреки че от този първи албум изкарах сериозни пари. Купих си сама първото кожено яке, подаръци на родителите ми и разни неща за апартамента. Голяма гордост беше. Дилемата се разреши от само себе си. На една балканиада, когато бях в 9-и клас, се контузих сериозно и това сложи край на спортната ми кариера. В началото на 11-и клас – беше 1996-1997 г. и България беше в първата голяма криза, реших отново да покажа на нашите, че мога да бъда полезна за семейството. Започнах успоредно с училището и тренировките да пея.

Но защо фолк? Била си върл противник на този тип музика.
Случайно. В къщата ни беше дошло на гости момиче, което беше завършило народно пеене и работеше в едно софийско заведение. Покани ме да я чуя. И тъй като я болеше гърлото, ме покани да изпея една песен, за да я отменя за малко. Отговорих, че не знам такива песни. По онова време наистина бях голям противник на попфолка, даже носех значка за борба със сръбската музика. Много я мразех. Като чуех нещо такова, в съзнанието ми изникваха кебапчета и мирис на кръчма.  Все пак имаше една певица от този жанр, която харесвах - Софи Маринова. И знаех една нейна песен. Станах и я изпях. Накараха ме да я повторя 6 пъти. Започнаха да ми дават пари и цветя. Така започнах. Първо на половин надница, докато не запълних репертоара си. Естествено, баща ми беше против, а майка обикаляше вечер около заведението, за да види какво правя. В квартала се чудеха как така нашите ме пускат да ходя някъде цяла нощ. А на мен ми беше различно, не усещах умора и напрежение. Казвах си, че е хубаво хем да се забавлявам, хем да печеля и да не разчитам да ме издържа някой мъж. Защото повечето от приятелките и съученичките ми още на 15-16 г. се бяха ориентирали към някой финансов хубавец.

Появяваш се от време на време в бранша. Какво става с кариерата ти?
Откакто забременях, спрях да пея. Направих 1-2 клипа просто така, да отчета присъствие в средите. След това подписах договор със „Съни мюзик“ и издадох DVD с гимнастика. Имах доста идеи, но не мога да се слагам на този и на онзи. Не съм достатъчно амбициозна и не искам нещата да се случат на всяка цена.
Бях в хубава позиция, можех да остана там, предпочитам да си запазя достойнството. Защото съм имала какви ли не предложения и като певица, и за модел, и за титла на мис... Като се замисля, малко момичета щяха да устоят  дори с цената да продадеш себе си.

Значи вече имаш вътрешната нагласа да слезеш окончателно от сцената?
Тази нагласа винаги съм я имала. А и винаги мъжете в живота ми са ме карали да спирам кариерата си. Защото пея пред подпийнали мъже, които говорят глупости. Някои са ме преследвали с години, за тях останах неосъществена мечта.

В тази връзка те наричат мъжемелачка. Кога всъщност се появи първият мъж в живота ти?
Преди да завърша. Бях на малко под 17 г. Имах нужда от някого да ме закриля. В онези времена момичетата, които изглеждаха малко по-добре, бяха като примамка за мъжете от различните групировки. Те идваха в училище дрогирани, трошаха, закачаха ни. Ако един такъв мъж те искаше, те имаше по един или по друг начин. Положението беше много страшно... Ако знаех, че времената така ще се променят, може би щях да чакам до днес човека, когото искам. Именно в онези времена срещнах първия мъж в живота ми. Случайно, след една тренировка. Бях с мокра вързана коса, с маратонки и сак, не бях тръгнала на лов за мъже. Дори въобще не мислех за гаджета, преди този мъж бях целувала само едно момче. Започнахме да излизаме двамата. Приемах го като покровител, докато не разбрах, че има към мен не само приятелски намерения. Станахме гаджета и бяхме доста време заедно.

Този мъж също е бил от борческите среди, нали?
Можеше ли според теб друг тип мъж да ме опази и в училище, и докато пеех предимно пред подобни на него? Не исках да минавам от ръка на ръка. Въпреки името, което имаше, и въпреки че много хора не го харесваха, за мен той беше добър учител и много ме обичаше. Показа ми най-грозната страна на живота и ме накара да се отвратя от нея. Водеше ме на места, където хората правеха какво ли не, и ми казваше: виж ги, това е отврат, помия. Искаше да съм неговото чисто създание. Да съм различна от всички. Много държеше, като завърша училище, да заминем да живеем в Щатите и да следвам там... 

...Но се случи така, че го убиха пред очите ти.
Да, застреляха го пред мен. Точно на 28 февруари. Тази година се навършиха 14 г. от убийството му. Това, което видях, са виждали и преживявали единици. Ако ми се случи сега, мисля, че няма да го преживея. Едно е да гледаш по филмите как стрелят по някого, друго е пред теб да застане човек с пистолет и да убие този, на когото държиш. Случи се една вечер, много близо до дома ми. Всеки ден минавам по тази улица, но и досега си обръщам главата на другата страна. Не искам да се сещам какво стана там.

Какво се случи след убийството?
Беше ужасно. Дълго ме размотаваха по полиция и следствие. Получавах и заплахи по телефона, защото бях свидетел, а убиецът не беше маскиран. В момента, в който ти говоря, като че ли го виждам. Заплашваха и родителите ми. Това като че ли ме накара да се отдръпна от борческите среди. Да, пяла съм им, печелила съм от тях и макар че продължаваха да се отнасят добре с мен, може би от уважение към приятеля ми, защото знаеха колко държеше на мен, тези хора вече ми бяха неприятни. Покрай убийството разбрах две неща. Първо, че трябва да разчиташ само на себе си. И, второ, че за да си щастлив и да си харчиш парите с удоволствие, трябва да ги изкарваш по нормален начин. Няма нищо по-хубаво от това да си лягаш и да се събуждаш спокоен. Да знаеш, че ще видиш близките си живи... Твърде малка ги разбрах тези неща. Коства ми много нерви и причиних много болка на семейството си.

Връзката ти с баща ти е специална...
За мен той е като светец. Толкова е чист и извисен. Винаги се е опитвал да бъде мой духовен наставник и да ме предпазва от всичко лошо. Помня, че ме следеше до училище, за да види дали няма да си пусна косата. Трябваше да съм сплетена на плитки. Пък за токчета, за гримове да не говорим. Баща ми толкова ме е пазил, че явно това е привличало лошото към мен.

Следващото ти гадже обаче не е било от борческите среди.
И всичко вървеше нормално, докато момчетата с дебелите вратове не започнаха отново да ме закачат. Тогава видях, че човекът до мен не може да ме предпази от тях. Ако някой например решеше да ме притеснява, да ме погали, да ме дръпне, за да ми каже нещо, той стоеше безучастен. Така унизяваха и него, и мен. Безпомощността му създаде комплекси и като всеки комплексиран мъж започна да си ги изкарва на мен. Последваха грубости, скандали...  В един момент се почувствах изморена от връзката ни и точно тогава срещнах бащата на дъщеря ми, кюрд от турски произход, имаше у нас магазини за дрехи. Махмуд беше на 24 години, аз – на 20.  Беше твърде млад, но твърде смел. И като че ли силно ме обичаше. Когато го срещнах, се опълчи срещу много силни личности от подземния свят. Усетих, че имам до себе си мъж, който е като за десет. Бях сигурна, че дори да няма никого зад гърба си, ще застане пред мен и ще защити честта и достойнството ми... На 8-ия месец от връзката ни забременях. Направих си теста за бременност на 1 февруари...

...А на 14 февруари, в Деня на влюбените, Махмуд го арестуваха в кафене „Мадрид“.
Бях срещу кафето и купувах подаръци. За баба ми, защото е родена на тази дата. Тъкмо беше излязла от болница след тежка операция, а дядо беше починал на 27 декември. И за майка ми и баща ми, те пък са Валентин и Валентина. Щяхме да се събираме на голям семеен обяд. Обадих се на Махмуд, защото бях с три големи торби с подаръци. Той не ми вдигна телефона. Звънях 10 пъти, после отидох в кафенето и попитах бармана къде е гаджето ми. „Ами - отговори току-що го прибраха“ и ми показа един бус с двама цивилни полицаи. Те пък ми казаха да занеса документите на Махмуд в НСБОП, чакали ме там. Не можех да повярвам, че всичко това ми се случва.

Какво стана после?
...В НСБОБ ме разпитваха 6 часа. Обясниха ми за какво става въпрос – Махмуд бил уличен за шеф на една от най-големите престъпни мрежи за наркотици и го очаквали 10-15 г. затвор... Бях нещо като рекламно лице на КАТ – по време на Седмицата за безопасност на движението раздаваха брошури с моя лик. Всяка година пеех на тържеството при определяне на пътен полицай на годината. И в един момент тези хора ме виждат и ме питат: „Бе, Лиянче, какво става? Дошла си да ни пееш ли?“ Не се бях чувствала по по-отвратителен начин. Няма да забравя как един полицай ми каза: „Какво правиш бе, моето момиче? Какъв е този твой живот?“ А да кажеш, че съм имала десет гаджета, не съм. Но все попадах от трън та на глог.

Защо не се отказа да родиш бебето?
Защото Махмуд ми обясни, че не е виновен, че са го натопили, че истината ще излезе наяве... Въпреки всичко, което чух, този човек ме беше накарал да го обикна. Помоли ме да оставя бебето, за да има стимул и желание да се бори. И аз реших да го родя... Майка ми не ми говори няколко месеца. Не можеше да проумее как, при положение че съм толкова млада и с успешна кариера – имах по 15 участия на месец и достатъчно пари - мога да се вкарам в такава дупка. Изобщо атакуваха ме отвсякъде да направя аборт. Дори хора, които не са ми близки. Но каквото и да ми казваха, щях да родя детето... Много обичам дъщеря си. Може би защото я отгледах сама, тя ми е като най-добрата приятелка. Осмисля ми живота.

Какво се случи, след като прибраха Махмуд в затвора?
Прибраха го в Свиленград и три пъти в седмицата пътувах до там бременна, за да го видя. Обаждат ми се например в 7 ч. сутринта и ми казват, че в 9.30 трябва да съм там, за да ме пуснат на свиждане. Събуждах братовчед ми Светльо, брата на Коце. Той ме е карал над 50 пъти.

Не предположи ли вече, че това, заради което са задържали гаджето ти, е истина?
Да, започвах да го мисля, но ние, жените, сме интересна порода. Мислех си, че ще мога да повлияя на Махмуд и той ще тръгне по друг път. Не исках много. Само да сме едно хубаво семейство. Мечтаех дъщеря ми да получи от баща си тази нежност и обич, които аз съм получавала от моя баща. И чаках. Защото Махмуд ме уверяваше, че за раждането ще излезе от затвора. Даже ми беше казал в родилния дом да сложат в стаята ми още едно легло. За него... Докато бях бременна, не излезе. Като родих, всеки път ме уверяваше, че ще е с нас другата седмица, но не се получаваше. Така минаха 2 години.

Какво правеше, докато Махмуд беше в затвора?
Единственото ми разнообразие беше да взема сутрин храната на бебето и да отида в парка Заимов. Стоях там по 10 часа и общувах с няколко други майки. Попаднах в един друг, чист свят. Не говорехме за пари, за дрехи, за суета, а за бебетата, за памперси, за пюренца... В един момент се почувствах толкова изчистена, че когато ми се налагаше да изляза някъде на събитие, ми ставаше ужасно лошо и започваше да ме боли глава до припадък. Оставах си вкъщи. Толкова стерилна среда си бях създала... Махмуд излезе от затвора след 2 г. и 9 месеца.

Какво се случи, като се събрахте? Имаше ли най-после семейството, за което мечтаеше?
Когато излезе от затвора, той беше съвсем различен. Човек, когото не познавах и никога не бих допуснала до себе си. Беше толкова груб, че чак ме плашеше. Очаквах, че няма да се откъсне от дъщеря ни, че ще използва всеки момент, за да навакса пропуснатото. Нямаше такова нещо. Той я обича по начин, непонятен за мен. Започна поредица от скандали, от тормоз, от какво ли не. Прощавах и преглъщах. Смятах, че е така груб заради мястото, където е бил. Надявах се, че като мине време, ще си подреди мислите и ще заобича детето. Когато обаче на втора инстанция го осъдиха и той избяга от България, разочарованието ми беше пълно. Бях свикнала да живея сама, но с мисълта, че не е заради неговия избор, а защото се налага. Може да е егоистично, но предпочитах да полежи няколко години, да го пуснат и да заживеем нормално.

Как живя, след като бащата на дъщеря ти избяга в Турция?
Една година дишах. Нямаше кой да ме тормози, да ми казва: ела тук да те смачкам. Не ме е бил, но психическият тормоз беше страшен, както и арогантното му държание към мен пред хора, които знаят, че му родих дете, че си жертвах най-хубавите години за него и че съм му била вярна. Да, за мюсюлманите това е в реда на нещата. Но коя българка щеше да седи и да го чака като ненормална и щеше да се откаже от пеене, контакти, социален живот, от абсолютно всичко? Имало е случаи, в които – от ревност ли го правеше, не знам - ме караше да ходя с очила, за да не ми гледали очите. Стигнах дотам, че започнах да посещавам психотерапевт, защото психическият тормоз започна да ми се отразява на вегетативната нервна система. Получавах т. нар. акушерска китка. Цялата се извивах, ръцете и краката ми се втвърдяваха, главата, даже езикът ми изтръпваше. При всяка криза мислех, че умирам. И това ми се случваше само на 24 години! ...Абсолютно никой не може да се постави на моето място. По форумите пишат, че съм мутреса, че съм се продавала. Не искам хората да ме съжаляват, но е много болно така да ме принизяват и да ме обиждат, като знам какво ми е било и в името на какво съм търпяла. Не пожелавам на никого да се продаде така, както съм се „продала“ аз.  

Ходила ли си на врачка да видиш защо една толкова хубава жена като теб попада все на такива кофти връзки?
Веднъж случайно отидох с моя приятелка. Беше след убийството на първото ми гадже. Врачката ме подхвана от вратата и ме предупреди, че имам черен венец над главата и че ако не умра до 6 месеца, ще живея. До септември, когато е рожденият ми ден, не излизах от къщи от ужас. Повече не съм ходила на гледачки. Страх ме е.

Защо не се оженихте с Махмуд?
Той е искал и преди, и когато беше в затвора, и след това. Но аз не исках. Мислех, че ако се омъжа, трябва да съм безумно влюбена и отношенията ни да са кристално чисти. А и това със сватбата не ми се вписва в картината, в която живеем днес. Като че ли навличаш злобата на хората върху себе си... Въпреки че сега не мисля точно така.

Добре бе, жена, с кой акъл отиде да живееш в Турция с мъж, който вече не ти е никакъв?
Казах му точно и ясно, че вече не го обичам, но ще отида в името на детето. Много държах да си има и майка, и баща.

Очевидно връзката ви не е потръгнала и на негова територия.
Махмуд ме обичаше по много егоистичен начин. Чувствах го като деспот, а себе си - като частна собственост. Казваше ми, че ако не съм негова, няма да бъда на никого.

Имах всичко: коли, пари, слуги, но нямах най-важното – отношението на човека до мен. Двигателят, който да ме движи и да ми дава сили. Да ме мотивира и да ме кара да се усмихвам. Според Махмуд моята работа е едва ли не само да изглеждам добре. Знаеш ли колко пъти се опитвах да му обясня какво изпитвам в сърцето и в душата си? Не искаше да слуша моите, както ги наричаше, глупости. Бях толкова нещастна, че имах чувството, че ще умра всеки момент. Бях се затворила в една стая. Баба ми беше на гости, влизаше и ми оставяше ядене на нощното шкафче, а аз не исках дори да си отворя очите. Тя плачеше и казваше, че загивам. Усещах се като изпита. Не знаех какво се случва с мен. Отслабнах 4-5 кг, не приличах на човек. Разболях се от мъка. Вдигнах температура, изпаднах в депресия. Затворих се в себе си и си мислех: Боже, имах едно дете, за което се грижех. Сега то е записано в турско училище и вече баща му ръководи живота му. Както ръководи моя. Не виждах надежда отникъде. Но виждах, че ако продължавам да живея така, ще загубя себе си. От целия този урок научих, че нямам право да пропускам щастливите мигове. Защото аз пропуснах много. Осем години бях щастлива само заради дъщеря си.

Все пак успя да се върнеш с детето и да останеш в България. Как се случи?
Татко ми е казал в трудни моменти да се обръщам към господ и да му казвам, че оставям всичко в неговите ръце. И наистина, когато съм го правила, по някакъв начин съм се спасявала от всяка ситуация. Например като си казах тези думи, когато Махмуд беше излязъл от затвора, го осъдиха и той беше принуден да избяга от България. Така че щом си тръгнах с 39 градуса температура за срок от една седмица да снимам клип у нас, отново се оставих в ръцете на Господ. И знаеш ли какво се случи? На границата се оказа, че съм просрочила с 1 ден престоя си в Турция и ми наложиха забрана да ходя там за 3 месеца. Това ако не е Божият пръст! Ако бях тръгнала ден по-рано, трябваше бързо да се върна и да си умра там. Забравих, че съм с температура и че ми е зле. Успокоих се, че 3 месеца никой няма да ме изкара от България, а през това време все ще измисля нещо. И именно в този период срещнах любовта на живота си.

Сигурна ли си, че Благой е любовта на живота ти?
Вече не съм на 18 години и не летя в облаците, а съм голям, зрял човек и ясно осъзнавам какво е да обичаш. Благой е мъж, който много прилича на мен в мислите си, в разсъжденията си, ако щеш, и в смелостта си. След като се видяхме първия път, имахме нужда да се срещаме всеки ден и да си говорим. В обща компания, не сами. Всичко между нас стана като между тийнейджъри - постепенно, мило и красиво. Въпреки че той знае какво да прави с жените, а аз съм свикнала да се справям с агресивни мъже, двамата се чувствахме толкова неловко и същевременно толкова ни беше хубаво. Губиш представа за времето, за ситуацията и имаш нужда да получиш тази любов, която и той казва, че е чакал и е мислел, че няма да преживее.
Благой е първият мъж, когото като гледам, се усмихвам. Радвам му се, както се радвам на дъщеря ми. Много странно усещане. Знаех, че нямам право да го пожелавам. По никакъв начин. Защото имаше приятелка и тя беше бременна от него. Слагах си бариери, но се счупиха като кибритени клечки. Сигурна съм, че детето на Благой ще е щастливо с такъв татко.

Не се ли притесняваш, че като се роди детето, баща му ще се върне при майка му?
Нито за момент. Взаимоотношенията ни са на такова ниво, че изобщо не ги подлагам на съмнение. Аз съм странна птица. Имам си моя нереален свят, където обичам да  живея. Но и Благой е там. На една честота сме.

Много сте готини и двамата, но постъпката ви към бившата приятелка на Благой е жестока, още повече към нероденото му дете.
Не съм търсач на силни усещания. Досега съм правила необмислени неща, но с тях съм наранявала само себе си и близките си. Изпитвам вина към тази жена... Не мога да ти дам нормален отговор. Защото от едната страна е тя, от другата сме ние. От нашата страна има любов, от другата – задължения и принципи. Не нараняваме това момиче в името на временни плътски желания. Около Благой не е имало много свестни жени и като се е появила една, си е казал: това е жената. От друга страна, никога нямаше да си позволя да бъда с него, ако в името на детето си не бях правила компромиси дълги години и не се бях убедила, че това е безсмислено. Виждала съм и други семейства, които са правили компромиси в името на децата и пак са се разделяли, но след като са измъчили малките до невъзможност. Е, лошо е, че се случва, когато Христина е бременна, но нито аз, нито Благой сме искали да се случи точно в този момент.

Хората смятат, че си при този богат футболист заради пари и луксозен живот.
Виж, бащата на детето ми е доста богат. Живеех като принцеса. Имах армия от хора, които чистят, готвят, купуват, но се чувствах като предмет. Каква ти е мисията в такава ситуация? Да раждаш деца, които да възпитава друг?  Предпочитам да имам 5 лева в джоба, но да съм щастлива. И дъщеря си ще възпитам така. Срещнах Благой в момент, в който изобщо не ми трябваше мъж. Радвах се, че съм сама, че имам спокойствие, че мога да изляза и да си поговоря с човек от улицата. Просто се почувствах господар на себе си. Обличах всичките си дрехи, които Махмуд ми забраняваше да обличам. Никога не съм знаела, че мога да изпитам такова удоволствие, като си карам колата, където поискам. И като знам, че ще се прибера, когато поискам. Че ще си купя нещо сама, а не да пращам хора да ми го купуват. Че мога да разхождам сама себе си. Защото в Турция ме разхождаха като куче. Но се влюбих в Благой и той се влюби в мен. Просто се случи. Защо не сме се срещнали по-рано? Не знам.

Говори се, че Махмуд е бесен от новата ти връзка, че е полудял от ревност. Страх ли те е за твоя живот и за живота на любимия ти?
В момента с Благой се борим за нашето спокойствие срещу всичко, което би ни навредило и ни пречи да се чувстваме свободни. Говоря най-вече за бащата на дъщеря ми. Махмуд, разбира се, не е доволен от новата ми връзка. Пожелавам му да си намери жена от неговия етнос, която да разбира неговата любов. Не може да ми се сърди. Не съм му казвала, че го обичам, а в следващия момент да съм го предала. Не съм го лъгала. Чувствам се абсолютно чиста пред съвестта си.

Какви планове правите с Благой?
Вече съм се научила да не правя планове. Искам само господ да е с нас. Моля се да сме живи и здрави, за да имаме времето и възможността да изживеем тази любов, заради която отнесохме толкова негативизъм, но с която се родихме отново.