Той няма предаване в момента, а рубрика в сутрешния блок на Нова телевизия. Но не е нужно да отговарям, защото по-късно ще го направи сам. А че съм му студентка, е факт. Преподавал ми е „История на драматургията“. И на лекциите му винаги беше пълно със студенти. Примесваше разказите за пиесите на Лопе де Вега с разсъждения за българските политици, футбола и размера на българина. Обличаше се шарено – сив панталон, розова риза, под която се вижда моряшка фланелка. Добавяше зелено яке и гарнираше всичко с интересна шапка.

 

В хола му ме връхлита усещането за ергенско жилище. Професорът събира дрехи от фотьойлите и се извинява. Кани ме да седна. Избирам да съм срещу библиотека, пълна с книги, но подредена. Събеседникът ми отваря уста и oт нея се излива словесна лавина. Словото му е изключително емоционално обагрено. Изказът – пъстър, бумтящ от невъобразими фигури. Интонацията – характерна. А пътищата на мисълта му – неведоми. Стреми се да е максимално изчерпателен. И е неизчерпаем и неуморим. Притеснява го само, че много от това, което казва, няма да излезе. „Твоята редакторка ще го ореже. Знам ги главните редактори!“ - отбелязва със съжаление. Защото професорът умее да цени и себе си, и своя труд. Той е бил главен редактор на сп. „Театър“ в продължение на 20 години и се хвали как е вдигнал тиража от 1000 на 7000. Има 500 заснети авторски предавания, 80 участия във „Всяка неделя“, 50 – в рубриката „Храна за душата“ в телевизия „7 дни“ и е гостувал на различни шоута.
За мен винаги е бил въпросителна. Някои му се дивят, други му се смеят, трети го харесват, четвърти не го понасят. Но е неоспоримо популярен. Дали ако се съберат накуп истински популярните хора в една държава, те ще бъдат представителни за нацията, или за времето, в което тя живее. Но за това друг път.

Професор Вучков, споделихте, че пишете книга. Каква е тя?
Занимава се с всички страни на човешкия живот в България през последните 20 години - икономическа, духовна, материална. С много имена, цифри, събития, години. 1000 страници е с около 25 и кусур глави за живота на българина. Ще има и втора част с портрети на звезди от всички области на живота, с най-популярните и политическите звезди от други страни. Де Гол, мисис Тачър, Путин, Горбачов, Елцин, Обама, разбира се и Берлускони. Написана е на границата между есето и художествения разказ и ще се чете с голяма лекота. Като халва. В нея има специална глава „Любовта, сексът и семейният живот“.
А вие бил ли сте семеен? На опит ли е основана или на разсъждения?
Не съм се женил. Но смятам, че за брака е по-интересно да пише човек, който не е бил женен никога, отколкото да го анализират отдавна семейни, които ще въртят разсъжденията около техния опит и ще пропуснат безкрайно многото варианти и фактори, от които зависи семейното съжителство. Писал съм на базата на опита ми преди всичко и, разбира се, на основата на много прочетени книги за философията и практиката. 
А защо не се оженихте? Два пъти сте стигал до брак.
Да, доколкото съм одобрявал максимално тези мои партньорки, като най-многостранно развити, най-сериозно покриващи многобройните ми изисквания към жената. Те бяха и са преуспяващи адвокатки. Но аз не бях чисто възрастово узрял, за да се бракосъчетая.
А какво е „възрастово зрял“?
Повечето мъже се насищат на живота. Партньорите и въобще изненадите спират да им правят впечатление до около 30-35. А аз продължих да обичам емоционално разнообразно докъм 60, да не кажа и до ден-днешен. Приемам живота и сериозно, и като съвсем млад човек с палаво любопитство и интерес към всичко различно от сегашното, вчерашното и от опознатото.
Как изглежда жената, за която бихте се оженил?
Сега, аз съм от тези, които обичат жените - красиви физически, със силно сексуално излъчване. С тях мога да създам трайна връзка или да бъда техен съпруг. Жената, с която съм, трябва да ми е 100% сродна душевно като емоционална нагласа, духовни интереси, манталитет и т.н. Да ми допада външно и сексуално, да има техника в леглото. Склонен съм на малки, но не големи компромиси. Дълго време не можех да се задържа при една, въпреки че особено след 40 много исках да се оженя и да имам дете. Никога не съм се отказвал от това, но не намирах жена, която да ме задържи за дълго време с начина, по който се люби, проявява чувствата си и т. н. Докато през последните си години попаднах на такава.
Разкажете за нея.
Да я оставим тази тема.
А как мислите, какво харесват у вас жените?
Знам добре, че не съм с манекенска мъжка хубост, но смятам, че имам чар и общо взето съм със съразмерна и приятна физиономия. Най-важното е, че имам нещо много важно за телевизионен коментатор и водещ, но също и за партньор - излъчване. Почти магнетично. Някои може да го намират за неприятно или гадно, но във всички случаи е много мощно. Може би поне 1/3 от моите успехи се дължат на него. Харесван мъж съм, въпреки че мога да си отправя тази самокритика, че често избухвам за дребни неща. И по тоя начин си вредя.
Липсва ли ви, че нямате дете?
Това е единствената ми болка. Човек може би повече от себе си може да обича единствено децата си. Възприема ги като свое продължение и затова ги обича безумно. А и те са му още по-добър стимул да успява в работата си, за да се чувства авторитет в техните очи.
Случвало ли ви се е да обичате жена толкова, че да я поставите по-високо от себе си и да искате да се промените заради нея?
Не може да стане. Аз имам много високо самочувствие. И трудно мога да бъда променен заради устойчивия ми характер. И силно заложен голям талант. Но имай предвид, че аз никога не съм разчитал само на дарбата си. Не си въобразявам, че съм някакво едва ли не божество. Много съм работил над моите ярки природни дадености. Чета, пиша непрекъснато, пускам продукта на моето четене и писане чак когато го изпипам, извая и съм дълбоко убеден, че вече е подходящ за публично достояние. Друг е въпросът, че работя изключително бързо. Мога да напиша днеска 20 страници на машина. И 5 дена да ги редактирам.
Не ползвате ли компютър?
Не. Тракането на него ме изнервя. Когато мисля, около мен не трябва да има никакъв шум.
А какъв е вашият талант, проф. Вучков?
Всичко съм. Затова имам голям успех. Отвори интернет, за да видиш, че съм номер 1 вече три години. В интернет, да знаеш, информацията е безотказна. Тия, които казват, че са над мен, си плащат високия рейтинг. А аз го постигам, защото... Водещият и коментаторът, винаги имай предвид, че говоря и за двете, защото съм и двете, трябва да бъде отличен оратор и актьор в живота. Имам добри ораторски заложби и артикулация и изключително широка обща култура. 90 на 100 от нашите водещи не им разбирам какво говорят. Фъфлят, ядат думи, звукове и т. н. Затворени са. Могат да говорят или само за политика, или само за социални проблеми. А това ги лишава от възможността да сравняват явленията. 
Вие на кого сте кръстен?
На император Юлиан - героя на големия американски белетрист Гор Видал. Единият ми дядо се е казвал Янко, а другият - Станой. И майка ми основателно, понеже в нея имаше и нещо нестандартно, но по нейния начин, решила, че тия имена й простеят. Че в тях има нещо провинциално, даже селско. Казала: „Искам името на моя син да звучи красиво и да не е често срещано.“ Отишла в общината, разтворила книгата с имена. Тогава се даваха такива книги. И си го харесала. И аз много го харесвам, защото съчетанието на римското Юлиян с едно яко, да не кажа шопско име, което е често употребявано, те кара веднага да го запаметиш. Понеже е необичайно. Чуе ли някой Юлиян Вучков, даже да не го следи, да не го гледа, запомня веднага, че някъде човек с това име прави нещо и живее по свой начин.
Майка ви как се казва?
Виолета.
А вашите родителите какви бяха? С какво се занимаваха? И по какво си приличате?
Майка ми беше актриса, баща ми – чиновник. Кошмарен човек за мен. Беше безличие, абсолютен еснаф. Провинциално фуклив. Носеше нещо махленско в себе си. Любопитното е, че никога не беше ходил на театър, а пък синът му завърши театрознание. Минаха пред очите му хиляди спектакли у нас и в чужбина. За себе си говоря. Написал съм стотици хиляди страници за театралния живот. Нищо не съм наследил от баща си. От майка ми съм „взел“ повече: нейната свръхвисока емоционалност и чувствителност. В сравнение с мен в своята творческа работа тя беше изключително повърхностна. И много лековерна. Лъжеше се жестоко в живота и после затъваше в разочарования. И губеше. При мен е абсолютно обратното. Първите ми впечатления почти никога не ме лъжат. Изградил съм се изцяло като отрицание на моите родители. Имал съм лошо детство. Те не са ме отглеждали, аз съм се самоотглеждал.
Като говорим за първите неща, помните ли първата си целувка?
Аз се открехнах на сексуална тема доста късно. На 14-15 години съм си представял, като всяко момче, колко е хубаво да погаля момиче. Още на 12 съм бивал задочно влюбен в мои съученички, но тогава те, узрели по-рано сексуално и емоционално, се фръцкаха, важничеха, суетничеха. Аз бях по-романтично момче и се дразнех, смущавах се от агресията им. И понеже съм горд, бях сигурен, че ако споделя чувствата си, ще ме отблъснат. И малко трудно ще го понеса. Затова цялото ми харесване си оставаше в тайна. И се отключи за съжаление не толкова на еротична, а на сексуална основа, когато навърших 20. Обаче първият ми контакт беше не само емоционален, а и сексуален. С дама много по-голяма от мен, по-опитна и... която ме е свалила. Приятно ми е не само аз да свалям жените, а и те да го правят. Много обичам, особено сега.
Колко годишна беше първата ви учителка в любовта?
В секса ли? Това беше еднократна връзка. Аз съм бил на 20, тя – на 40. 
Модерна разлика.
Въпросът за възрастта е спорен. Например аз не мога да бъда постоянен любящ на жена на моите години. На 73 имам самочувствието на 43-годишен и го доказвам пред камерата. Даже един зрител възкликна: „Аз ви гледам, обожавам ви, но ще грохна на 10-ата минута, ако изпълнявам задачите, които вие изпълнявате с такава лекота пред камерата.“
Но да добавя, че след 20-ата си годишнина съм компенсирал късното си навлизане в секса с изключително много връзки. Тогава обстановката в България беше по-хигиенична, по-сигурна. Не е имало такива огромни безразборни заболявания. Дума не можеше да става за СПИН. Той изникна в света и у нас чак когато бях на 45. Винаги съм се страхувал много от болести. Понеже съм много жизнен, като легна и от най-дребното заболяване, имам чувството, че съм умрял. А съм свикнал да бъда пълноценен, на върха, да имам върхови изяви, а не междинни, кухи и кецави.
Звучите като човек, който обича адреналина.
Ами обичам го. 12 години съм водил предаване, кажи 13, със зрителска аудитория. И са ме питали: „Професоре, казват, харесваме ви, уважаваме ви, но искаме да ви питаме, като влагате толкова много енергия в изобличаването на безобразията и преживявате, не се ли изтощавате?“ И аз им отговарям: „Разбира се, че има физическа умора. Но тя е приятна, даже сладка. Уморява се тялото ми, защото говоря, движа се, ръкомахам. Но душата ми си почива. И се радва, че съм излял негативните чувства. И ме изпълва радостно облекчение.“ Според световната медицинска организация внезапните смърти се случват по-често на тия, които трупат отрицателните си чувства. Средно интелигентният човек не трябва да довежда своите силни чувства до истерия и до неврастения.
На вас случвало ли ви се е?
Не, освен примерно пред моето гадже в домашна обстановка, да речем. Но аз имам много благоприятната способност, генетично заложена, бързо да ми минава ядосването. Изниква светкавично и изчезва след 2-3 минути. Казвам груби думи, които не мисля, защото съм афектиран и не се владея достатъчно. Обаче бързам да се отменя и да компенсирам тези мои прояви с шеги, закачки, мили думи. Бързо минавам от лошото към доброто състояние на духа. Не бива да се хващаме за тези лоши думи. 
Какво мислите за порното?
В смисъл порнографското дело? Списания, шоу програми и филми?
Да. Гледате ли такива неща?
Обожавам еротиката. Красивото романтично съблазняване в леглото преди секса, гарнитурата на секса. И който говори против нея, за мен е еснаф, консерватор, отживял и изкопаемо. Еротиката е обект на велики поети, които ще загубят 2/3 от чара си, ако се разделят с нея в творчеството си. Тя шества с пълна сила и вихрено препуска из комедиите на Шекспир.
Да ви върна към порното.
Тя няма нищо общо с касапското или порнографското възпроизвеждане на секса. Задаваш ми сложни въпроси, на които никой освен мен няма да отговори. Защото никой не познава любовта и секса както мен. Обичам да говоря за философията на любовта. Но и сексът, като по-примитивно занимание, има своя философия. Порнографските филми са полезни за разни момчета и момичета, които им се иска секс, но са вързани, свити, комплексирани и не знаят как да си поискат. Липсва им заложеното любовническо начало у други по-отворени моми и момци. За тях порнографията върши работа дори ако щеш, за да се запознаят малко с техниката на сексуалния живот. Иначе хората, на които Господ е заложил секса като гориво и заряд, както и въображение да знаят как да го оползотворяват, нямат нужда от порнография. Порнографското лъжеизкуство е опит да се вкарат всички хора в един тип любене и не ни дава представа за индивидуалното начало, много важно в секса. А един обича тихото любене, друг - бурното. Трети - направо вулканичното, от което някои хора, много развити сексуално, се смущават и дразнят. Те обичат сдържаното, в което има овладяност, чувство, страст,  мярка, някакво изящество. Тоест крехкия секс. И всеки има право на някой от тези видове сексове с оглед на своята душевна нагласа, различен характер и вкусове, ако щеш.
Знам, че сте киноман. Кой е любимият ви филм, който описва любовта, както си я представяте?
О, много са. Аз избягвам да гледам филми без любов. Това е отговорът на детето в мен. Смятам, че във всеки спектакъл, роман, стихотворение трябва да има любов. Защото нямаше да има човечество, ако я нямаше. И ако тази любов не завършваше със секс. И нито политиката, нито социалните проблеми могат без нея. И за да ти отговоря - например харесвам много любовните филми с Ричард Гиър. И той, и партньорките му много красиво пресъздават романтиката в любовната връзка.
А как ви се струва „Сексът и градът“?
Взе да се повтаря още от третата серия. Много разтеглено, разводнено. Много грозна главната героиня! (Повишава глас.) И грозните жени, горките, имат нужда от любов. И право на нея. Но грозотата зависи и от отношението на жената към себе си. Има доста начини да се разкрасиш - с гримове, подходящи костюми, с поведение, жестове, обноски. Или поне да одухотвориш твоята грозота. А тая от „Сексът и градът“ се облича много безвкусно! То кич някакъв! Образец на безвкусица! Сега, Бог да й прости, че е безформена! Лошо структурирана. Но има позитивно излъчване. И нейната безразборност по отношение на мъжете ме смущаваше. Защото в тази безразборност имаше глупост и липса на собствен вкус. Ето сега тоя мъж например, с когото поддържаше постоянна връзка. Представителен е. Играе по много филми на Hallmark. (Очевидно говори за Крис Нот, който играе Тузаря в „Сексът и градът“ - б. а. ) Актьор с внушение, с излъчване, но тя не можа да разбере, че той никак не я обича. Само я притежава. Ходи при нея, защото е сексуално, леглово освободена. И това го възбужда физически, но никога душевно.
По какво си личи, че един мъж обича една жена според вас?
Първо, никога не я ранява така безскрупулно, грубиянски и брутално. Този внезапно идва, внезапно изчезва, без обяснения или опити да я успокои за това. С нея е, когато му скимне. Не се интересува, че тя има постоянно нужда от него. Как може да търпиш такъв човек? За мен това е абсолютно тъпа жена. Гъска, патка и пуйка! И се чудя как може да й се обръща внимание и чак толкова много да бъде гледана на екран. Такива са и всичките й партньорки!
Като споменахте гардероба й, вие как избирате вашия гардероб?
Небрежен съм, когато се движа вкъщи и в махалата. Но при сериозни публични изяви държа да бъда облечен елегантно и с вкус. Имам усет за добро съотношение на тоновете, за кройките на дрехите.
Марките имат ли значение за вас?
Маркови костюми са ми осигурявали в телевизиите, в които работя. Подарявали са ми няколко в телевизия 2001. Не ми даваха хонорари, но на бартер ме подпомагаха с маркови хубави дрехи. Имам 10 костюма от фирмите, които работят с телевизиите.
Любопитно ми е какво сънувате?
Цялото списание няма да стигне да разкажа, защото съм много интересен в това отношение. По всяко време на деня и нощта, непрестанно сънувам. Като легна леко така – не да заспя, а да полежа, вече сънувам. Моите сънища са мащабни спектакли. Филми, наводнени от герои.
Сънувам на първо място майка ми и втория й съпруг, когото ненавиждам. Все не ме обичат. И са далеч от мен и се стараят ме прогонят, ако влезем в  контакт. Дълги години, допреди 20-30, сънувах, че се давя в кладенец. Имам много кошмари. Толкова страшни, че понякога с всичка сила се старая да се събудя. Един, който се повтаря, е, че входната врата на апартамента не се заключва както трябва. И през 5 минути ставам насън и оправям ключалката, за да мога да я закрепя някак. И се връщам в леглото със съзнанието, че пак някой ще я бутне и отвори. Друг път сънувам, че идвам от моя кабинет в тази гостна, където сме, опитвам да отворя вратата, а някой отвътре жестоко я подпира. Сънувам и много забавни сънища. Например спорове непрекъснато с мои учители, с мои съученици от 100 години, кавги, разправии.
Сънувате ли известни личности?
Всички. Много бездарни колеги в моите „филми“ заемат върхово положение в телевизиите, във всички институти, а аз съм много под тях и не мога никъде да си намеря място, защото никой не ме иска. Значи сънувам много често обратното на това, което е в реалността. И! (вдига показалец нагоре). Летя мнооого пъти, огромно количество. Може да се каже, че надделява летенето ми. Някой ме гони, но аз за нула време перфектно летя във въздуха. Издигам се с безподобна лекота. Много по-добър от парашут и с всичка сила летя далеч от него и го оставям зад гърба си. Мислейки обаче да не се изпречи, като продължавам напред.
Кажете, вярно ли е, че любовта на мъжа минава през стомаха?
Приятелката ми е отлична готвачка и сладкарка. Макар че има много сериозна  професия, типично интелектуална, няма значение каква, тя е супер майстор, би могла да бъде блестящ шеф на ресторант за възможно най-изисканите храни и сладкиши. Но не това е решаващото за мен. То допълнително ми създаде спокойствие в живота и условия за по-добра работа. Макар че аз съм изключително работоспособен. Дано да съм и жизнеспособен дълго!