Ако идва краят на света, да сбъднем поне една мечта

Ваня Щерева е от онези занимателни хора, около които все нещо се вихри, във вихъра те се променят, ту нов цвят на косата, ту емоционално участие в телевизията, книга, филм, правят музика, телевизионни сценарии, правят си публично харакири на депресиите. И е искрена във всичко, толкова малко хора го могат това. Последния път, когато я чухме, тя правеше кукли, имаше мъж до себе си, малко анонимен беше този мъж, обичаше дъщеря си Мила (на 16 г.), дебеличката котка Лора (на нея не й знаем годините) и многото си приятели. Научихме, че открива арткафе. Това, което не знаем, е дали е гледала ВИП Брадър.

Ти си била сценарист на Биг Брадър. Гледа ли ВИП Брадър и защо не бе вътре?
Да, гледаха го. Приятно ми е да слушам разговорите на Патрашкова, Юлиан, Мариана – групата от пушкома. Но знам, че това не е интересно за зрителите. Убеждавам се за пореден път, че този формат с интелигентни хора не върви. Няма луди, няма фрикове (с леки изключения), няма сеир. Не съм вътре, защото никой не ме е поканил. Ако ме бяха поканали, пак нямаше да бъда заради дейностите ми отвън, които не търпят отлагане. Но аз и не съм подходяща за Къщата. Твърде неконфликтна съм.
Много от бившите участници във формата твърдят, че сценаристите решават кой да живее и кой да умре - метафора, де.
Не е съвсем вярно. Те могат да бутат нещата в желаната посока, но дали ще се случи – не се знае – това е риалити все пак. Когато работех в Биг Брадър, си спомням, предстоеше една мисия, която бях измислила и всички много харесвахме. Много шантава и зрелищна. За нейното реализиране ни трябваше конкретен участник – един по-възрастен човек, Иван ли се казваше... не съм сигурна. И на елиминации се вижда, че той е пътник. Попитах продуцентите дали можем да го спасим. Казаха НЕ. Резултатите са си резултати и ние не можем да ги манипулираме. И така. Този човек си замина, мисията се обезсмисли и не я проведохме.
Напоследък си много заета - направи арткафе.
Казва “Стая номер 5“, намира се на съседния тротоар на Консерваторията. Исках да събера в едно помещение целия си свят – правенето на красиви вещи, книгите, уюта. Домът ми се превърна в работилница, реших, че е време да я изнеса другаде. Ще готвя, ще има супи, кексчета, мъфини. В някои от дните ще готвят Катето Евро, Ечето (актрисата Елена Бозова – бел. ред.). А когато имам време, ще пиша там и книгите си. Това е място за приятели, а непознатите ще се превръщат в такива. Имам съдружничка, Ралица Анганаки - най-позитивния човек, когото съм срещала.
Това ли е новият ти аватар – бизнес дама?
О, не, никога не искам да се наричам бизнес дама. Това не е точно бизнес. Това е удоволствие. От много време изработвам красоти и ги продавам по галерии. Повярвайте ми, много по-изгодно е, отколкото да вложиш пари в свое собствено място. И в наем. Но това ми се прави. Преди много години имах такова място, пак в същия квартал, срещу парка „Заимов” – най-любимия ми квартал. „Зелената къща“ се казваше. Беше твърде успешно, но тогава се хванах с музиката и го изоставих. Явно сега ми е дошло времето за завръщане.
Имаш цял кош приятели, кой от коя по-интересни. Елена Бозова, Саша Безуханова, Людмила Сланева, Миролюба Бенатова, Катето Евро, Васко Василев и... изморих се да ги изреждам. И това със сигурност не е пълният списък. Как намираш време за всички?
Лошото е, че не намирам. С Ечи, Люси и Миролюба се виждаме сравнително често. С Васко винаги, когато си е в България. Но ей сега като каза Саша – толкова я обичам, а не сме се чували цяла вечност. А на Катето всеки ден се каня да звънна. Ще го направя точно сега. Да.
423-ма приятели ти честитиха рождения ден във фейсбук. Колко ти изпратиха подаръци?
Нито един. Но тези, които не ми честитиха във фейсбук, дойдоха вечерта и ми надонесоха суперготини подаръци. Руши даде една чудесна идея, а Людмила я реализира – подреди свещи по дърветата в парка пред нас, направи бар, нареди сандвичи. Имахме и китари. Отделно аз, Ечи и Люси през деня изрепетирахме кратък скеч-танц за „разчупване на обстановката“. Аз много не разбрах от рождения ден, тъй като бях страшно болна и заета със задачата да не ми личи.
Какво става с облаците на любовта? Метафората е твоя и много ми харесва.
Ми нищо в тази посока. Не я чакам и с нетърпение тая любов. Ако дойде – добре дошла. Ако не – значи така ще е. Не харесвам сприхавото търсене на любов, доста ми е досадно да го наблюдавам в разни хора. Тя винаги сама те намира. И ако случи подходящия момент, нещата се нареждат. Само знам, че ако искаш да си последна на конкретния мъж, все идва време, в което спираш да го искаш. Може би не при всички, при някои. Аз съм от по-непостоянните.
Много ме разсмя един твой пост: „начи който си позволява да ми пуска на стената изявления, че преслава и без грим е страхотна, и да ми предлага да харесам страницата й, мигновено бива изтрит.“ И все пак – ти направи книгата на ултрафолкаджията Азис и там има доста по-провокативни неща от това някой да е без грим.
Не, не, изобщо не е ставало въпрос за грима в този пост. Ставаше въпрос за предложението да харесам Преслава и просто го цитирах, както беше оформено. С кой акъл ми предлагаш такова нещо, значи ти нямаш представа от мен и моя светоглед... Преслава може да е страхотен човек, но не съм фен на тази музика и няма да харесам музикалната й страница. А за Азис – интересен ми беше литературният герой Азис. Откъде е тръгнал, какво е преживял, как е стигнал дотук. Затова приех. После обаче книгата не излезе такава, каквато исках да бъде. Продуцентът бързаше и не ми даде време да я редактирам. Нямах достатъчно самочувствие да тропна с крак и да кажа: не, тази книга в този вид не става. Ако беше в днешно време, щеше да е друго. Азис е достатъчно умен, сигурна съм, че щеше да ми се довери и пошлостта щеше да е сведена до минимум. Но тогава думата имаше единствено продуцентът.
Ти си човек, който, изглежда, винаги има нов заек в ръкава. Оттук накъде?
Искам да тръгне добре „Стая номер 5“, след това да продължа да пиша за „Под прикритие“, защото много ми харесва, и ако не свърши светът, се надявам да успея да направя филм по книгата ни с Людмила „Мила Мерилин“. Това са близките планове. По-далечни нямам.
Излиза, че не те е страх да започваш нещо точно преди края на света?
Ха-ха, не вярвам в този край. А ако дойде, какво? Защо да ме е страх? И ако това са последните ни месеци, не е ли хубаво да сбъднем по още една своя мечта?