Фотография Темелко Темелков

Гергана Полежанова не стъпва на модния подиум от месеци. Най-известната българска манекенка, работила за повечето световноизвестни дизайнери, е бременна в деветия месец и заедно със съпруга си очакват своето първо дете. Въщност тя работи почти до петия месец от бременността си. "След време детето ми ще може да се "види" на снимки и то в престижни каталози...", шегува се красавицата.

След 4 години непрекъснати пътувания и тежък труд на модния подиум, Гергана внесе (поне засега) спокойствие и нови усещания в своя живот. Назад остана шумният успех от ревютата на Ханае Мори, Армани, Валентино, Галиано, Фенди, Ескада, Исей Мияке, Фере, Мариела Бурани, Рокобароко и много други дизайнери; безбройните каталози и фотобукове на модни фирми и големи компании; световните рекламни кампании на Пупа и Шарп; фотосесиите за почти всички известни модни списания на запад, престижните снимки за американския "Плейбой", в които партнира на Адриана Скленарикова. Нещата от живота, на които посвещава днес времето си, са очакваното бебе, новото семейно жилище, което обзавежда, и щастието на съпруга си. Бизнес духът й обаче отново е пробуден от възможността двамата с Николай да разработят успешно фирмения магазин на Асикс в София на бул. П. Евтимий 72.

С ГерганаПолежанова теглим чертата на един бурен период в живота й и заедно правим разбор на "моделския" труд - надникваме зад кулисите на голямата мода.

Началото

"Започнах на 22 години - бях втори курс студентка. За чужбина обаче заминах следващата година и оттам нататък 4 години ревюта и снимки, в паузите на които спях в самолета. Първо работих за агенция Флеш, после 2 години бях в Рикардо Гай, след това в Паоло Томей, а сега съм в италианската Фешън. Работя за агенции в Мюнхен, Хамбург, Дюселдорф, Ню Йорк, Париж, Барселона, Япония, Швейцария, Южна Африка и т.н.

Първото ми ревю на известен дизайнер бе на Исей Мияке в Париж. Може би имах късмет, че попаднах още в началото на японец. Те се славят с изключителна любезност, за разлика от всички останали. Независимо дали става въпрос за гримьори, фризьори, фотографи или дизайнери. Те са и клиентите, които плащат най-добре. А след това започнах работа като манекенка в Милано. За

Връх в кариерата си

смятам сезона преди две години, когато участвах в ревютата на почти всички известни дизайнери. (Ако една манекенка участва в две-три ревюта на известни дизайнери по време на седмицата на модата в Милано, то тя се смята за звезда. - б.а.) Не ги помня като брой, помня само, че всички бяха от добри по-добри - Фере, Армани, Валентино, Гай Матиоло, Рокобароко, Джени...

Лудницата по ревютата е невъобразима. В рамките на около седмица имаш сто кастинга. На ден трябва да отидеш при 20 дизайнера. След това при тези, които се те одобрили, правиш фитинги - проби на дрехите за ревюто. Следват репетициите. Пълна лудница. Можеш да имаш по три, дори четири ревюта на ден. А да не говорим, че някои дизайнери, като Армани например, правят по три ревюта едно след друго. И ако сутринта си букиран за Фере, който прави две ревюта, значи през деня имаш общо 5. Което е невероятно изтощително.

Дизайнерите - свръхперфекционисти или ексцентрици

Най-лесно работя с Фаусто Сарли, но това е лично мое предпочитание. Когато дизайнерът те харесва, много леко се работи. Ако не е съвсем убеден, че те харесва, но те е взел, се работи трудно. С Фере също се работи приятно. Армани е доста взискателен и капризен. (Италианският печат бе обявил преди две години Гергана за любимка на дизайнера, тъй като тя участваше във всичките му ревюта, появиха се и снимките им заедно- б.а.). Последния път, когато участвах в негово ревю, смени целия британски екип фризьори и гримьори. Влезе при нас и като видя косите и грима, заяви: "Това да не е Нешънъл Джиографик?! Динозаври ли сте ми пуснали на подиума?" Случи се точно преди самото ревю - нямаше време за промяна и затова само малко ни "позамаза" грима с пръсти и това беше. Но следващия сезон смени целия екип от гримьори и фризьори. Той вечно нещо е недоволен, вечно ходи да оправя грима сам. Иначе е много симпатичен, приятен, но си има своите изисквания. Не говори английски, затова ходи с преводач.

Ревюто на Галиано за Кристиан Диор

Участвах в ревюто му преди две години в Париж - януарските дефилета висша мода. Явих се на кастинг при неговия помощник. Видяха ме и след това си тръгнах. Приготвях се да заминавам за Мюнхен за ревюто на Ескада, когато отново се обадиха да се върна до Диор, защото Галиано искал лично да ме види. Бях спортно облечена, изключително неглиже, без бук (професионален албум от снимки) и само с една чанта с малко дрехи. Аз отсякох "абсурд, нямам никакъв вид, тръгнала съм да пътувам все пак". Но се подчиних накрая. Не бях с анцуг, защото не нося, но ако носех, щях да съм с него. А той ми дава едни обувки с високи токчета, които да сложа, за да ме види как ходя, иска ми бука, а аз нямам. Помислих си, че това е пълен провал, че съм си изпуснала шанса на живота...Ужас. Тръгнах си от там с увесен нос и абсолютно убедена, че нищо няма да стане. След малко от агенцията ми се обаждат: "Диор те искат много. Галиано е влюбен в теб и си потвърдена за ревюто". Впоследствие той ме по-твърди за участие и в следващите си две ревюта - прет-а-порте и висша мода. Не успях обаче да участвам в нито едно от тях. Първия път нямах работна виза, а във втория случай по същото време имах важни ангажименти в Милано.

Впечатляващи като мащаби и лукс са ревютата на Ескада. Участвала съм може би в 4 или 5 техни дефилета. Винаги ни настаняват в 5-звезден хотел, осигуряват ни кола (мерцедес или БМВ последен модел) и шофьор, които са на наше разположение през цялото време. Водят ни на вечеря, подаряват ни подаръци, организират купон на първата вечер и ти предоставят техен тоалет за партито. Ревюто е в рамките на два дни - първия ден е голямото представително ревю, а втория е само за техни важни клиенти, където представят вечерните облекла. По-трудно е да те по-твърдят и за втория ден - смята се за привилегия, ако участваш и в дефилето пред техните клиенти.

Модата - престиж, лудост или просто въпрос на пари

Висшата мода - от кутюр - в Париж е най-добре платена. След това е прет-а-порте Милано, а след тях висша мода в Рим и прет-а-порте в Париж. По принцип за отделно участие най-добре плащат японците. Таванът, който съм взимала за ревю, е 10 000 ДМ. Но това е много относително. За реклама или кампания цените са много по-високи - вземала съм и 5 пъти повече. Най-добре се заплащат кампаниите, след това са ревютата и накрая каталозите. Случва се обаче, каталозите да са по-добре платени от ревютата - при тях цените варират. Най-трудно моделите пробиват в Милано - това е световната модна столица все пак. За пробив на модели и дизайнери дори Париж е много по-отворен, отколкото Милано. Лондон е най-либерален в това отношение.

Да направиш ревютата в Ню Йорк е много по-трудно отколкото да участваш в които и да е други ревюта. Това е така, защото дизайнерите са по-малко и съответно и моделите, които вземат, са по-малко. И макар по-известните дизайнери да са в Париж и Милано, факт е, че в Ню Йорк по-трудно се пробива. Но ако едно момиче пробие в Ню Йорк, по-лесно се налага и в Европа. Докато в обратния вариант е по-трудно. Кармен Каас, която е супер известна и няма по-работещ модел от нея (дори и от Жизел Бюдхен работи повече), беше известна в Европа години преди да започне да се налага в Ню Йорк. В момента, в който стана известна в Ню Йорк и взе кампанията на Диор (Ж'адор), достигна върха. От друга страна в Ню Йорк е много по-лесно да станеш известен, отколкото в Европа. Това е парадокс. Така е, защото в Ню Йорк не ставаш известен по субективни причини (някой те е харесал и е заложил на теб), а ставаш известен от само себе си един вид. Докато в Европа момичетата се налагат изкуствено.

Ролята на агенцията и букера, явлението пиеро пиаци

Тези случайности, за които говорят, от рода на "тръгнала, харесал я Фере, например, и тя станала топмодел", са пълни глупости. Фере харесва много момичета. Важното обаче е агенцията като види, че те харесва Фере, да те лансира и при другите дизайнери, да те "продаде" като лице на списания и фирми. Повечето момичета роптаят, че агенцията взима проценти, но без агенция наистина не можеш да постигнеш нищо. И без добър букер.

Ще ви дам пример с Пиеро Пиаци.Той е главен букер на ревютата в Милано. Пиеро лансира и мен. Изключително известен е и с много голямо влияние в тези среди. Той решава на кои момичета да даде ШАНС да отидат на кастинг. После вече решава дали да ги "бута" нагоре или не. Примерно има момичета, на които дори не им дава шанса да опитат. Многократно съм била свидетел на подобни неща. Пиеро казва например "Добре, ще имаш Наоми, щом я искаш, ще я докарам. Обаче вземаш още 5 момичета, които аз ти кажа." Нещо като пакетна продажба, колкото и грубо да звучи. Така действа той. Има ревюта, в които участват само негови момичета - преди от агенция Рикардо Гай, сега пък от Паоло Томей, където работи вече. С едно важно условие. Големият дизайнер се съгласява на условията му, защото е убеден, че Пиеро ще му подбере добри момичета, такива, които са в неговия стил. И той го прави.

Звезда за една нощ - историята на Девон

Пиеро Пиаци решава, че от нея ще стане нещо. Тя е 1.67 м висока, т.е. общо взето, за нищо не става. Но има много интересна физиономия - азиатски тип с малки дръпнати очи, пълна и нисичка. Пиеро успява да я "набута" на ревюто на Алберта Ферети. В последния момент обаче Ферети се обажда и казва: "Всъщност не съм убедена, че искам да я ползвам" и той веднага отговаря: "Ами чудесно, че се отказваш, защото Фере и Версаче са луди по нея...". Това няма нищо общо с истината, но Ферети размисля и решава, че щом Фере и Версаче са луди по нея, то тя трябва на всяка цена да я задържи.

Обажда се Пиеро на всички журналисти (той постоянно ходи по купони и партита) и уж "случайно" вметва: "Ще ви кажа нещо, но моля ви, не казвайте на никого (представи си на журналист да го кажеш това!). Девон е новото откритие - всички са луди по нея. Девон ще бъде новата звезда" и т.н. Започват да излизат статии една след друга и резултатът е налице - Девон прави всички ревюта, кампанията на Шанел и много други неща. И това не е единичен случай. Пиеро Пиаци е направил много момичета известни. Клаудия Шифър, например, е тръгнала от агенция Рикардо Гай и по-специално от ревюто на Валентино. Което е работа на Пиеро Пиаци, защото той дълго време работеше за тази агенция.

Доказан факт е, че момичетата, лансирани постепенно, имат много по-дълга кариера от станалите за една нощ звезди. В продължение на една година ги виждат навсякъде, после - нищо, изчезват. Ако разглеждаш модата като бизнес, по-добър е постепенният напредък - така се налагаш и се усъвършенстваш.
Внезапното изгряване и залязване на звезда често е свързано със

Скандали, проституция и наркотици

като този с агенция Елит преди година. Преди време имаше такъв с Флеш в Италия. После втори път името на същата агенция беше замесено в такъв скандал - за една 12-годишна манекенка, която беше изнасилвана многократно, дрогирана и т.н.

По-малките, дребните агенции (големите агенции като Фешън, Рикардо Гай и т.н. не биха си позволили подобно нещо), които не могат да се издържат от моделство, правят точно това. Водят момичетата по дискотеки, за което им се плаща "на глава". Момичето консумира безплатно вечеря и пиене и междувременно може да бъде дрогирано... Но това всички го знаят. Те обаче не канят момичета, които работят, а такива, които нямат почти никакви ангажименти и виждат, че са податливи на това. Дори не те карат насила - не можеш да ги обвиниш в подобно нещо.

Рецептата на Гергана за успех

Няма някаква кой знае каква универсална рецепта. Ако си се загледала напоследък, т.нар. нови топмоделки са направо грозновати. Всъщност ролята на агенцията и късмета е огромна. Трябват също дисциплина и манталитет. Много неща. Но за съжаление в тази работа има много късмет, каквото и да си говорим.

Може би светът на модата вече е толкова пренаситен с модели и толкова преситен от тях, че се търси нещо съвсем различно, нещо изчанчено. Всички в този бизнес вече са изчанчени - не само в облеклото, поведението, маниерите, а и в характера, в представите за света. Просто нормални хора няма. Всичко е толкова изкуствено и "прекрасно", всички се обичат, всички се харесват. Но аз съм свикнала и го приемам."