Пътят към село Фазаново е като поредица от картички - ослепително зелени дървета, обли топли хълмове и посивяла от слънцето жълта трева. Обикновен коларски път, а неусетно те завладява усещането за различно, особено място. Минаваш покрай циганин с кобила, река, къща, над чийто дувар щръква ритмично главата на скачащо върху батут момиченце, после гробища, табела “90 години село Фазаново Честит юбилей!”. На пейка пред сцената на мегдана седи актьорът Юри Ангелов, когото цяла България нарича Распутин заради героя му от „Седем часа разлика”. И обяснява: „Нали знаеш, че коренът на думата Странджа идва от „странен“. Тя е ниска, суха, набраздена като мозък, ако я погледнеш отгоре, с много дълбоки долове, които задържат влага. Казвам й “утроба”, защото е женска планина.“ Юри е с риза и панталон с различни принтове, съчетани възхитително. „Исикия знаеш ли какво е? - пита. - Свободна земя. Странджа е била такава през цялото турско робство.“ „Знам - отговарям, - че човек не избира случайно мястото, където живее, още повече това, от което се зарежда.“ И преди да го попитам защо сменя света и живота си с тая дива отшелническа красота на „утробата“, той ме изпреварва. Заявява, че иска да говорим за женското начало, за жените. Даже - че иска да направи изповед.

Юри е умел разказвач, от тия, които се увличат от сладостта на разказа и от желанието да впечатлят слушателите си. На моменти е краен, шокиращ. Питам се дали е откровен, или изпитва границите ми. Интересен е безспорно с колоритния си живот, на който според собствените му думи се намирал на попрището жизнено в средата, и с разнообразните си превъплъщения. Народен артист, хамалин, пенсиониран дъновист, последовател на Лидия Ковачева, бивш съпруг на словачка, член на комуна в Шотландия, месояден вегетарианец или накратко, както се самоопределя - Обитателят на Западния склон. Не само защото на такъв се намира къщата му във Фазаново. А и защото „ето тук съм аз“ – ми казва и ми връчва книга на китайския дворцов писател от XI век Су Шъ „Записки от Източния склон“. Книгата е за дзен, за това, което прочиташ между редовете, чуваш между думите и не долавяш с очи. И между редовете на изповедта на Юри - въпреки опита ни тя да се случи насаме - непрекъснато се включват все интересни негови съседи, колоритни образи, чудесни разказвачи и разказвачки - мънички местни баби със сини престилки, дълбоки бръчки и млади красиви очи, един бивш световен шампион по свободна борба, а след него и бившият каскадьор, шеф на казино и мъж на актрисата Ваня Цветкова - Павката.

След няколко чаши вино и хубав обед аз, Обитателят на Източния склон, се облягам на масата, загледан в белите облаци отляво или в бистрите води на реката отдясно. И външните, и вътрешните врати на моя дом са широко отворени и през тях сякаш нахлуват далечни хълмове и върхове. В такива мигове стоя сякаш дълбоко замислен, но същевременно свободен от всякакъв размисъл. В това състояние така ненаситно поглъщам изобилието на разгърналата се пред мен природа, че почти ме дострашава колко ли дълго бих съумял да се задържа в прилична за човека форма.
„Обитателят на Източния склон“ Су Шъ

Защо искаш да говорим за женското начало? По две причини. Преди време имах дива кобила, която отгледах от малка. Благодарение на нея осъзнах майчинството. Тя роди конче и го изкара да ми го покаже. Трепереше цялото. Пипнах го. Тя изпръхтя предупредително. Но аз го погалих. Както беше на метър и нещо, тя ме гепи за ръката. Не гризна, само ми пообели кожата. Изгледа ме, пусна ме и продължи да пасе, но ме гледаше. И тогава разбрах - животът идва от утробата и е уязвим, а жените са силни, за да го пазят. По-куражлийки са. Изнасят по-голямата тежест. Майката ражда, отглежда и пази. Мъжкият си взема тоягата и емигрира.

А каква е втората причина? Миналата есен почина майка ми, пет часа преди премиерата ми в габровския театър. Разбрах го по телефона. Играех главната роля - и пиесата, и всички млади артисти зависеха от мен. Режисьорът се опитваше да ме успокои. Един млад колега, чул разговора, ми каза: “Юри, да играеш тази вечер е единственият начин майка ти да дойде да погледа.” И ми даде такива сили! Играх много! Майка ми беше учителка по български и музика в Плевен. Тя видя в мен талант и ме направи артист. Голяма фога беше! Накрая я натисна нещо като склероза и заживя в оптимистично безвремие. „Внедрих“ я да пази един бостан с дини вместо мен. Пък аз ходех да я контролирам. И майка не се страхуваше - насред гората чакали вият. Тя пази!

Ами, чакали?! Да, в Странджа има. Но бостана вече го няма! Мама абдикира, а аз съм много зает.
Да не е онзи, от който сте крали дини със Сашо Морфов и майка ти го пазела с пушка според Морфов, а според теб - с тенеке? Извинявай, но Сашо го разказа лошо! Нямаше никаква пушка. Истината е друга и той добре го знае. Всичко организирах аз. Бяхме арткомпания и викам: “Отиваме да крадем дини!” Ама съм наясно, че до бостана се слиза 3 км и представи си на връщане тия недъгави интелектуалци как катерят баира с дини!

Кои бяха? Сашо Морфов е сред тях. Аня Пенчева е получавала диня 30 кг - дар от Бостан (с ударение на „о“-то). И Андрей Баташов, Бог да го прости, дойде с Аня на бостана, още преди да играят в “Синята стая”. Не беше толкова известен. Пили сме ракия под ореха в двора, който пък е заченат в същата година, в която и аз. А камъните на огнището съм ги напасвал сам, без цимент - нарочно, защото вечер, като гори огънят, стават фрактурни. Изглеждат много добре и на кино, и на фотография. Всички ниши се отразяват, става много красив декор. Магнетично място е. Художниците ме наричат Гауди в Странджа.

Откъде знаеш, че орехът е посаден в годината, в която си заченат? От баба Нуна, от която купих къщата. Последната нестинарка в селото. Била е ясновидка като Ванга. Казвала: „Кюприя (така наричали Приморско), когато стане като София, светът ще се унищожи.“ В това село има много интересни типажи. Имаме си даже афганистанец, женен за българка. Той е от най-голямото племе в Афганистан и знае български. По Радио София веднъж чух, че в музея (неясно кой – б. а.) в Афганистан пазели древен каменен надпис, на който пише “Най-хубавите деца раждат българките”.

Ха-ха! А ти защо се ожени за словачка?
Защото бях много глупав! Хвърлях се в неизвестното. Хем малко съжалявам, че сега вече не съм толкова смел. Но и настръхвам при мисълта, че може да не съм поумнял. Баща ми ме пита тогава: “Абе, Юрка, какво правиш?! Хората не вземат куче от друго село, а ти взе жена от друга държава!” И знаеш ли какво му отговорих? Самонадеян, дързък, му казах: “Стига, бе! Ти ли ми го казваш - с твоя горчив опит? Нали те видях какво представляваш с майка ми! Ти не си преживял любов!” Мама някога мразеше татко и му викаше “животно”, “скот” и го презираше. Беше преди много години. После не можах да му се извиня за глупостта си. Съжалявам.

Какво й хареса на словачката? Жените ни харесват. Жената те заплюва. И прави всичко да те „прикалъпи“, ако е решила, че трябва да си омеша гените с теб. Беше голяма любов, но ме изкарваше от нерви. Жените са нежни, но психически по-силни и издръжливи. Това, че ние сме силният пол, е мит. Слаби сме. Всички ревем в тежки ситуации и викаме майка си. Беше силна любов. Аз обичах жена си и тя ме обичаше. И сега казва, че само мен е обичала. Но се разделихме, защото ме изкарваше от нерви. Продадох апартамента си в Младост и й дадох парите. И тя се съгласи да се разведе. На развода я питам: “Защо, Даренце, ме вбесяваше толкова много? Кажи ми, защо три пъти те предупреждавах и ти минаваше границата?” Знаеш ли какво ми отговори. Помня й още физиономията. Тя е мъничка и кръглолика. Погледна ме и каза: “Защото, като се ядосаш, имаш много сексуален вид.” Като си помислих какъв съм бил на третото предупреждение - работех в Народния театър. Там не беше лесно. Бях изнервен по много линии. Тя не работеше. Аз се грижех за всичко. Плащах. Хранех и децата, защото нямаше мляко. На третото предупреждение съм бил целият син.

Какво стана после? Аз съм човек с дълги връзки и не изневерявам. Със следващото ми гадже се запознахме в Бургас. 17 години бяхме заедно и не сме се скарали нито веднъж, разбираш ли? Тя ми сервира кафе например. Разсипвам го, без да искам, защото гледам сутрешния блок и се ядосвам по политическа линия. Тя не ме упреква. Не ми вика: “Простак! Съсипа чаршафа!” Не, тихо го взема. Тя не ме е карала да се карам дори. A аз се карам леко бутафорно, театрално.

НА БОЖИ ЕЗИК
Докато говорим, отнякъде се появява малка баба в синя престилка и с добро лице. Юри казва:
Виж, това е баба Милка. Тя е първият човек, когото срещнах тук. Цяла година търсих село, където да се заселя, след като Петър Димков ме окуражи да живея близо до земята. Обиколих България - планините към Петрич, Рожен, всичко. И чух за Фазаново. Бях проучил един атлас за морето – почви, води. Имах аграрни планове, машини, за да обработвам земята. И търсех. Понеже ходех пеша, пристигнах тук на обед. Нямаше много хора. В една къща баба Милка и баба Марулка центрофугираха мед - в голям барабан го отделяха от восъка. Баба Марулка беше мънинка, облечена в носия. И ме поканиха: „Чедо, ела да къснем.“ Да хапнем означава. Казвам: „Благодаря, не съм гладен, вегетарианец съм.“ Не разбраха съвсем, питаха дали не съм религиозен. „Ми нещо такова съм“, отговарям. Хвърлиха питите с мед, хванаха ме за ръката. Въведоха ме в една стая отстрани. И там имаше Библия. Паднаха на колене. И почнаха молитва. Аз гледам като актьор. А те повтарят сугестивно някакви думи.
„Алелуя, Господи“, се включва баба Милка.
Юри: Бях на колене. Баба Марулка се обърна към баба Милка и й каза: Пущай са! Тоест да се отпусне. И тримата бяхме облени в сълзи.
Изпаднаха в транс – продължава Юри - и баба Марулка заговори на друг език.
На какъв?
На Божи – пояснява баба Милка.
Много древен – твърди Юри, - между турски и латински. Беше ми странно в началото, и чуждо. После двете се успокоиха, благодариха на Господ, че ме е пратил, и питаха: „Ми, сине, ти сега защо идваш тука?“ Търся къща, казвам, с орех в двора. Помолиха се за мен. И къща с двор и орех връстник получих. Всичко се уреди с лекота за мен, който не мога паспорта да си уредя. Това ми беше първото идване във Фазаново. Бях запленен. Не бях виждал по-чиста вяра в живота си и не видях. Те впоследствие се събираха да пеят в къщата на дядо Манол, който беше изкривен като крал Лир, защото го ритнал пръчът. И аз ходех, въпреки че бай Петко, кметът, ме предупреди: „Юре, бе, да та не вербуват вангелистите!“ Били ги след 9 септември и ги навирали в къпините, а те пееха песни за любов и вярваха от сърце. В София не съм си подсвирквал с уста. Не съм чувал и колеги да пеят и да свирят освен за хонорар. А тук започнах да пея, докато си вървя.
Баба Милка се намесва, разказва историята на Адам и Ева. „Жената е от мъжа създадена. И направи Бог от реброто на Адам жена Ева, Ева-Мария. Жената е дългокоса и плиткоумна. Ние, жените, сме много по-проклети от мъжете.“
...Защото на вас по-голям товар се пада – казва Юри.


КЪМ ЗАПАДНИЯ СКЛОН
Наистина ли си бил в шотландската комуна? Да. Един месец. Бях приет безплатно като първия гост от социалистическа страна, а там се плаща. Тогавашното ми гадже остана. Харесаха я, защото е много умна. Предложиха й да работи срещу заплащане. Имаше хора от цял свят, предимно жени. Започвахме деня с така наречените sharings - разговори, водени от психолог, в които си разказвахме миналото и детството. Всички бяха вегетарианци. Отглеждаха храната си в градина. Там видях какво означава работлив. Готви се в кухнята, боядисват се бунгала. Има театрална зала. Всичко е много добре организирано.

Как попадна в тази комуна? Знаех за нея от Лидия Ковачева.

А как срещна нея? Заведе ме каскадьорът. Лидия Ковачева и Петър Димков ме спасиха. Дадоха ми да чета книги. Бях много зле - в средата на 30-те с цироза на черния дроб, без да съм пиел, с болни бъбреци и хроничен синузит от казармата. Пиех антибиотици с шепи. Имах срастване, главоболие, постоянна температура 37,3 - според лекарите на нервна почва, защото съм артист и си внушавам много. Ходех с възпаление на простатната жлеза, хемороиди, гастрит и колит, от който припадах. Изчистих всичко с 30-дневно гладуване - само на вода. Каква вътрешна козметика е! Оттогава не пия никакви антибиотици. Сега мога да изям чиния люти чушки.

Как изглеждаше Лидия Ковачева, каква беше? На 80 имаше чисто излъчване като на млада жена. Преживя голяма загуба. Самоуби се най-близкият й човек – синът й. Заради жени, несполучливи бракове. Беше художник и се пропил. Скочи от прозореца на майка си долу на тротоара. И тя остана абсолютно сама. Мъжът й се беше развел с нея. Била е болна от туберкулоза. Излекувала се с гладуване под въздействието на един човек, който й беше казал за това. А помагаше на всички. Спасила е хиляди. Един от тях съм аз. И имаше период, в който прехвърли цялата си любов върху мен. Но ми стана в повече. Не издържах.

А твоите синове – как се вписаха във всичко? Единият само носи това предразположение от майка си. Другият – не.
Осигурих им детство на ореха, на морето, с циганите на реката, без майка им. Циганите са ни свестни, трапери, имат коне. Ловят риба. Тук беше много диво и истинско. После завършиха артгимназия в Ню Йорк – единият за артист, другият за художник. Заживяха сами. Големият работеше в кафене. След това ги „осинови“ украинският посланик. Чистеха посолството и спяха там. Сега големият прави пясъчни фигури в Ибиса. Живя бохемски, но вече одърте – стана на 34 и му паднаха два зъба. Викам: „Ти какво мислиш, бе?! Сега разваляш това хубаво тяло, дето съм се блъскал да създам?“ Малкият е на 26, учи документално кино в Лондон. Дойде пролетта със свой приятел китаец, в училището му викали Пени накратко. Тука го питаме - как се казваш. Отговаря нещо. Каскадьорът го гледа, мисли, пак пита: „Знаеш ли за династията Мин?“ Оня вика: “Не.“ Каскадьорът го тупна по рамото и го кръсти: „Ще се казваш Минчо!“ Китаецът се зарадва: „Йеее, булгериан нейм – Минджа!!!“ И щеше да умре от пиене. Изпи всички пърцуци. Те нямат каквото е необходимо за разграждане на алкохола. И ми повърна във водопада.

Говориш ли си със синовете ти за жени? Опитът ми от брака е горчив. Раздрънках се за чехкинята. Не съм преувеличил, но е минал път. Да не ме идентифицирате с него! Отдавна е било. Аз се покланям пред женското начало. Казвам на синовете ми да не се женят, за да не съсипват момичетата на хората. Незрелият мъж, необученият е глупак дълго време. И съсипва жената. Може да й усложни живота. Аз усложнявах живота на моята и ставаше взаимен хаос. След като попрочетох, преживях туй-онуй, съм абсолютно на друга позиция. И те ме наблюдават... Когато земеделският министър ми подари кобилата, ми каза, че ще ми дадат кон, чиято генеалогия се следи от 200 години, с който да я кръстосам. Защо при животните има такава селекция, а хората се зачеват в пияно състояние? Ставаме родители преждевременно. Не знаем какво правим, мечтаем за едно, почва друго.

След този опит с жените каква жена искаш да срещнеш? Просто жена. Доста да прилича на Мария Магдалена. Нали знаеш, че е най-добрата ученичка на Исус Христос. Тя е сред тези, които го прибират от кръста.

А майка ти казвала ли е нещо важно за жените? Да. Майка ми аз трябваше да я гледам, защото сестра ми беше в Америка. Баща ми също. И майка ми беше вече възрастна. Не понасяше вече женско присъствие. Възрастните майки са обсебени от синовете си и не им позволяват да бъдат с други жени. Получава се дива ревност. Дори съзнателно съм казвал на големия ми син: час по-скоро се откъсни от майка си. Тя има неуспешен живот, неуспешен брак. Самотна е. Ще се вкопчи в теб и няма да позволи да имаш гадже. Майките успяват да разкарват гаджетата.

Защо се реши на тази изповед? Поводът е, че майка ми изчезна и го преживявам още по някакъв начин. Не сантиментално. Просто ме накара да мисля какво представлява животът. Изведнъж се оголи екзистенциалната истина, че всички сме смъртни. Мама офейка. Много ме дразнеше преди това. Бяхме в постоянна война. Ама като абдикира и изведнъж се отвори празнина. Разбрах, че и аз съм смъртен.