Рут е от идващото младо поколение, за което няма граници. Сама е намерила начин да учи в Hollywood Music Academy в Лос Анджелис, спонсорирана от Стиви Уондър. Записвала е в Ню Йорк с Джо Флечър - мениджър, работил с Eminem, Black Eyed Peas, BB King. Следва медии и комуникации в Холандия. А ние я забелязахме в Music Idol. Наградата й за БГ изпълнителка на 2012 огласи успеха й. Рут отдавна пълни клубовете в цялата страна. Тя е на 22, с коса, оранжева като на Пипи, голдън ритрийвър вместо кон и голям гостроприемен дом, пълен с приятели. И също като Пипи може всичко на света. С Рут ти е приятно всичко – да си говориш на чаша вино, да слушаш музика, докато си й на гости, да я чуваш по телефона, да пееш и да танцуваш, докато е на сцената. Зарежда те с младост, свобода, талант. Смела, честна, открита, сърцата, решителна, дисциплинирана, креативна или накратко - Рут. Ето какво си говорим на чаша мохито пред Народния театър.

Гледай ти каква хубава татуировка! (Над глезена на Рут е изобразен ключ сол.) Имаш ли и други?  Да. Ключ сол олицетворява музиката, която искам да бъде с мен и никога да не ме оставя. За първи път се татуирах на 15 години на гърба. Докато пеех в Music Idol, си направих ръкав на лявата ръка.  Ето, има водно конче. То живее кратко и винаги е в движение. Харесва ми да живея динамично, колкото и дълго да е. Имам и надпис Faith с крила – за да не губя вярата в това, което правя. И един лотос на гърба - символ на будизма и източните учения. Те са ми много интересни.

Засега съм приключила с татуировките. Интересното е, че с изключение на сегашния ми приятел Божидар, който си татуира ретро касетка на ръката, след като станахме гаджета, не съм била с други татуирани мъже. Боби е тромбонист и е по-малък от мен с три години и половина. На 19 е.

Кой кого свали, ти - него или той - теб? Спорно е. Той доста явно си ме сваляше. Спомням си на един негов рожден ден, тогава нямаше нищо между нас, просто го гледах и си мислех: „Ей, колко е готин! Ау, колко е готин!“ Ако го видиш какъв сексапил излъчва на сцена. Тромбонист е в „Саут Уик“ - една група. Правят много готин фънк.

Ей, аз не съм имала гадже музикант. Аз пък не съм имала друго. Музикантите имат сходен начин на живот, мислят по един начин и си говорят за музика. И се привличат с това. Готино е да видиш човека до себе си на сцена. И как се движи, и как изпълнява музика, и как я усеща, чувства. Има магия в това. Красиво е.

Любимата ви музика за правене на любов е? Ди Анджело.

При теб как се появи музиката, Рут? Като спасение. Родителите ми се разведоха. Аз бях на 10 и много го преживях. В училище ме подиграваха, че баща ми бил пенсионер, че не нося нови и скъпи дрехи. Баща ми е бил на 48 тогава. Спортистите ги пенсионират рано. И сега, на 59, изглежда идеално и се справя идеално като президент на Федерацията по вдигане на тежести. Но аз съм свидетел как децата могат да бъдат жестоки. И тогава се намерих в музиката. Тя ме кара да се чувствам щастлива. Винаги съм обичала да пея. Бях на 3-4 годинки и майка ми ме учеше да свиря на пиано. По-късно си пуснахме кабелна телевизия, слушах и записвах на видео - от Cypress Hill през Pearl Jam до Jamiroquai. Свалях си текстове в интернет клуб. Дебнех да съм сама вкъщи и пеех. Усетих, че ми се удава, че го чувствам със сърцето си. От едно момиче от квартала, което се занимаваше с пеене, взех телефона на добра учителка. И въпреки че баща ми не даваше, ходех сама на уроци - с трамвая до квартал Толстой, което беше доста далече, а после и в Пловдив, с влака.

Защо не ти даваше? Може би е искал да се занимаваш със спорт? Не. Като малка ми беше любопитно да наблюдавам спортистите как вдигат тежести, но баща ми не ми позволи да се занимавам с това. Тренирах лека атлетика и се развивах супер. На едни IQ тестове получих доста висок резултат, имах и много добри оценки по математика и литература и всъщност баща ми се надяваше да имам по-сериозна професия, да уча в университет - бизнес, финанси, икономика. Аз уча медии и комуникация сега.

Ти при кого остана след развода на родителите ти? При него. Избрах го в деня, в който майка ми си тръгна. Тя взе със себе си брат ми, който е по-малък от мен с 15 минути. Горда съм с моето решение. С баща ми сме много близки. Уважавам го безкрайно. Той ме е отгледал. Възпитал ме е добре. Научил ме е на много ценни неща. Не ни беше лесно.

С брат ти виждахте ли се, докато живеехте разделени с вашите? Заради по-тежкия развод - не. Беше ми много мъчно тогава. Но се събрахме не след дълго. С брат ми сме тотално различни в интереси, ценностна система, поведение, идеали, мечти, даже музика, която харесваме. Аз съм по-одухотворена. Той е по-материален. Като външност е по-висок, по-слаб. Има различна структура на лицето, зъби като за реклама! Абсолютно прави. Много го обичам. Идва на всичките ми концерти. Баща ми също е идвал. И въпреки че не искаше да се занимавам с музика, ми казва, че се гордее с мен.

Сърдиш ли се на майка ти? Абсолютно съм в мир със случилото се. Аз съм от хората, които директно махат всичко лошо от себе си. От друга страна, майка ми е много креативна. Занимава се с изобразително изкуство. Може би затова и мен ме влече към музиката.

Срещала си се с много големи звезди, доколкото знам. Разкажи за това. Срещала съм доста известни личности - с хипхопъра Моус Деф, стиснах ръката на Куинси Джоунс на един от най-големите джаз фестивали - Нордсий Джаз. Веднъж си говорих с Орландо Блум в парка до нас, когато живеех в Лос Анджелис. Отидох да го питам дали е той, защото съквартирантът ми и една приятелка не вярваха. Блум си извади личната карта. Поздравих го за филмите му и той ми пожела успех. На концерта на Боби Макферин тук в София пях с него на сцената. Виж - показва ми на телефона си - има клипче в YouTube. А в Hollywood Music Academy, която Стиви Уондър поддържа, ни изнасяше лекции Пола Абдул. Главен хореограф ни беше един от най-известните хип-хоп хореографи Шейн Спаркс, който е работил с Майкъл Джексън.

Как попадна в тази академия и как си намери американски мениджър? С Джо Флечър се свързах в сайт за мениджъри на млади таланти. Хареса нещата, които му изпратих. Предложи ми да запиша няколко песни в Ню Йорк и с тях да ми намери музикална компания. Но ми я намери още докато записвах. Те ме чуха и ми предложиха сериозен договор със сериозен артистичен аванс. Бяха дъщерна фирма на “Дисни”, казваха се нещо като Wiskids. Искаха да ме направят артист като Джъстин Бийбър и Хана Монтана, да пея тийнейджърски поп, което тогава в Щатите тепърва прохождаше. Обсъдихме го с баща ми, който трябваше да подпише договора, защото аз бях на 15, и решихме да не го правя. Компанията впоследствие фалира. Сега Джо работи по кампании на Обама и още поддържаме връзка. А Академията ми се случи две години по-късно. Все ме влечеше към Щатите. Тук през 2004-2006-а нямаше възможности за изява. А там има много места, където предлагат уроци и курсове с пеене и танци. И открих конкурс онлайн. Изпратих видео, което записахме с приятели в двора, ей така, за половин час. Беше готино монтирано. След месец и половина получих писмо, че съм одобрена и имам стипендия. Имаше опция и да остана в Щатите, но си дойдох да завърша 12-и клас. И сега пак искам да се върна в Ню Йорк. Това е моят град - като музикална сцена, мащаб, динамика. Има дух, който усещаш и ходейки по улиците с всичките ти сетива.

И това го казва човек, живял на толкова екзотични места като Бахрейн, Индия и Тайланд. Да, това са страни с великолепна природа, но аз съм градски тип човек. Иначе имам много колоритни спомени. В Бахрейн например ходехме на по-специален плаж в отделна заградена част от острова. Там ходеше и емирът. В Бахрейн по принцип хората се движат и по плажа облечени с едни „чаршафи“. Имаше малко чужденци в страната тогава и може би сме правели впечатление. Емирът много ни харесваше двамата с брат ми и ни носеше миринди, лимонади. Беше поканил родителите ми на кафе, но майка ми отказала от притеснение. Беше спокойно, за разлика от Индия след това.

Какво й беше на Индия? Там животът беше доста екстремен. По едно време живеехме в Бангалор, където имаше кобри. Много хора умираха от ухапване. Спомням си съседът под нас – кореец беше специалист в убиването им. Чупеше им вратовете с две пръчки като щеки. Имаше две много впечатляващи случки. Веднъж майка ми излезе на балкона и видя десет човека да носят седемметрова убита змия. А друг път бях останала с баща ми. Майка ми и брат ми бяха в България. И една вечер татко се прибра късно, с побелял кичур коса. Години по-късно разбрах, че една змия му се увила около крака и заспала. Седял, докато не се махнала. После живяхме три години в Тайланд, където сега съм изпратила албума ми за презентация на един фестивал в Банкок.

Каза, че се интересуваш от будизъм. Вярвам, без да съм религиозна. Източните учения ги усещам най-близко до себе си, мотивират ме и ме олицетворяват като човек. Запалих се преди години. Четях Ошо – той ми е любим, „Кришнамурти“, Робин Шарма. Следя Дийпак Чопра в twitter. Пише готини неща. Сигурно това с Изтока има общо с детството ми.

А как изглежда животът ти всеки ден, Рут? Ставам в 9. Даже и да сме свирили до късно – което ни се случва обикновено от четвъртък до събота, понякога и в сряда. Боби спи до късно, буди се трудно и му отнема половин час да стане. Аз за 2 секунди съм скочила. Вземам душ. Закусвам. Не пия кафе. И след 15 минути започвам да действам. Пиша текстове, записвам, давам интервюта. Сега подготвям серия тениски и чанти с моя идея за дизайн с елементи от татуировките ми. Малко по-градски, ърбън неща. Ще са леки, от органичен тънък памук, с готини щампи. И рисувани чанти тип торби. По концертите ще се продават заедно с албумите и значките.

Усещам те като мъжко момиче. Каква си? Не съм мъжкарана. Умея да организирам. Знам какво искам и го следвам. Чувствам се по-добре, когато изложа идеите си, и го правя смело, без значение какъв отговор ще получа. Не съм много емоционална, но съм лесно ранима. Приемам критика, но не обичам злорадство, арогантност, интриги. По тази причина нямам много приятелки. И се страхувам от кучета и летене със самолети, но се боря. За да се развива кариерата ми и аз като човек, се качвам на самолет с мъка и сълзи. Дори с идеята, че мога да не сляза. С Боби си взехме куче на втората ни седмица заедно. Такова беше общото ни „семейно“ решение. Съгласих се отчасти, за да се преодолея.

Две момичета от съседната маса, които ни наблюдават отдавна, ни прекъсват за малко. Питат Рут дали може да им даде автограф и се снимат с нея. Поръчваме по още едно мохито. Рут се усмихва на някого зад гърба ми. След малко разменят целувки по бузите с Деян Донков. Рут ми обяснява, че Радина Кърджилова е една от най-добрите й приятелки.

Каза, че имаш малко приятелки жени. Радина как стана от тях? През 2006-а с тогавашния й приятел основахме заедно един лейбъл. Ради ми беше интересна. Има силно излъчване. Станахме приятелки на второто ни виждане. И заформихме много силна женска компания. Ние сме Рут, Ина, Тина и Радина. Не сме си преплитали гаджетата никога, но по едно време четирите ни гаджета бяха също приятели. И постоянно излизахме заедно. Изкарвали сме по цял ден – пазаруваме, ходим си по къщите. Радина ми прави грима за бала. До края на вечерта Ради постоянно ходи след мен с една пудра, оправя ме, пръска ме с парфюм. Седя до 5 сутринта.

Какво ти е важно в един мъж? Мисля, че за да има страст, игра и провокация, но без мамене, лъжи или непристойно поведение. И другото е да знам, че във всеки момент мога да разчитам на този мъж. Да имаме мечти заедно, да е в плановете ми за бъдещето. Ако обичаш някого,  искаш да сте заедно днес, утре, независимо дали ще се случи.

Най-скъпоценното, което притежаваш? Душата ми.

Любимото ти занимание? Да готвя. Правя торти, суперготини супи, индийски, тайландски ястия. Не умея много неща с месо, но телешкият ми стек с лук, кисело мляко и балсамов оцет е супер. Правя най-якия сос за спагети евър, леко пикантен, с нарязани на кубчета домати, италианска наденица, чушка, червен лук, много чесън и чаша хубаво ароматно вино – пино.

Май разбираш от вина? Това пия. И мохито. Харесвам бургон, пино ноар, божоле. Приятно ми е да направя чаша с резенчета моркови с лимон, сол и вода за мезе. Ако е червено вино, да има сиренце, особено от онзи чедър с боровинки.

Добре си живее явно твоят Божидар! И той си има божи дар. Да, онзи ден ме изюрка да му направя печени картофки с копър в 2 през нощта. И му направих. Те поне стават бързо.