Пистолет, куфар и една Естер Симеони

Всеки екшън филм има нужда от красиво момиче. В „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“* това е Естер Симеони.

Ирина Иванова 17 October 2012

Всеки екшън филм има нужда от красиво момиче. В новата българска екшън комедия „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ това е Естер Симеони – светлоока, с фигура на водно конче и заразителна разказвачка на истории. Тя е на 31, завършила е икономика във Виена, работила е като модел, а в момента се изявява като актриса и сценарист (освен на „Пистолет, куфар...“ тя бе и в сценарния екип на „Столичани в повече“). Преди три години преживява тежка катастрофа, която обаче подрежда живота й. 
Естер твърди, че е невероятно точен стрелец. Стрелец – значи разбира от пистолети. Модел – значи разбира от куфари. Оказва се, че има какво да каже и по въпроса за смърдящите варели, но оставяме темата, защото сме на маса с бутилка домашно приготвена лимонада с мента за двете и чийзкейк само за мен. Самата Естер отказва сладкиш, въпреки че „въобще не спазвам никакъв режим“. Между впрочем Естер означава „звезда“, а за да се убедите, че името й отива, гледайте един от най-новите клипове на Лили Иванова – към песента й „Икар“. В него Естер изпълнява главната роля и излъчва блясъка на холивудска звезда от 30-те.


Естер в Шанхай През 2005 г. от виенския клон на агенцията Body and Soul, в която Естер е модел, я изпращат в Шанхай. Тамошната агенция е втората по големина в Китай, а един от собствениците е Джеки Чан.
Естер така и не знае дали се е срещнала със своя китайски „шеф“ Джеки Чан. „Спомням си, че имаше едно парти, на което всички момичета отидохме много пипнати, защото ни казаха, че той щял да дойде. Искам да ти кажа, че беше пълно с джекичановци. Всичките си приличаха като две капки вода. Запознаха ни с една част от тях и на всичките имената им звучаха по подобен начин. Така че може да съм се запознала с него, но може и въобще да не е бил там.“
Естер си спомня много смешни неща от Шанхай. „Хората там се разхождат по пижами, пазаруват по пижами... За тях това е символ на богатство и благополучие. Избират си пижами както хората в Европа си избират костюми. Подбират, ходят при шивач, подгъват, стесняват. Това не са дрехи тип пижама, а истински пижами за спане. Попитах откъде идва тази традиция, защото ми беше много странно. Отговориха ми, че се дължало на американско влияние и че те винаги са искали да приличат на американците.“

Естер във Виена Естер заминава за Виена да учи икономика. И тя не знае защо. На първата лекция в университета заспала, после изкарала следването си с лудо зубрене. Истински интерес към сериозните науки така и не се появил, но все пак завършила. А докато учила, започнала работа като модел. „Една приятелка ми каза, че според нея ставам, снима ме и изпрати снимките ми в Body and Soul. И ме взеха. Така си изкарвах допълнителни пари, пък и пътувах доста.“
Виена е любимо място на Естер и до днес въпреки лошите спомени от икономическите науки. „На пръв поглед това е стар, строг и много достолепен град, но всъщност там могат да бъдат видени най-шантави и необичайни спектакли и пърформанси. И със сигурност има кой да ги оцени.“
Естер се връща в България през 2004 г. по най-достойната причина – любов. „Но после пътищата ни се разделиха“, махва с ръка тя. А точно по това време си имала страхотно „занимание“ във Виена. Играела на сцената на Бург Театър, националния австрийски театър. „В Бург Театър попаднах с кастинг. От 600 момичета избраха 9, бях сред тях. Направихме страхотно алтернативно представление и го играхме около 50 пъти. Носехме супертрудни за управление костюми, дело на известен техен дизайнер. Обаче се появи любовта и аз зарязах всичко.“
Иначе, като изключим любовните, Естер не си пада по другите видове приключения и екстремните адреналинови изпълнения, пътешествия и т. н. „Защото знам, че винаги нещо се обърква. Докато учех във Виена, се записах на стрелба. На първата тренировка – с пистолет, зареден със специални учебни патрони, наречени чашки – учителят ме простреля в ръката, тъй като се оказа, че някой си е забравил чашката вътре. Цялата се разтреперих, а учителят стана бял като платно. На другия ден ми донесе бонбони от този, дето си е забравил чашката и...“ „...И се отказа от стрелбата“, довършвам аз. „А, не – небрежно казва Естер. - Дори станах много добра. Искаха ме в националния отбор на Австрия, защото имах суперточен мерник. Обаче никога не съм мислила сериозно да се занимавам с това. Веднъж на тренировка реших да сваля един мъж. Ама беше суперготин! Отидох и му казах: искаш ли да се състезаваме? Той ме погледна мааа-лко отвисоко: „Аз тренирам от четири години. Сигурна ли си?“ И на мен изведнъж ми дойде настроението. Размазах го просто. Направо го сравних със земята, тръгна си много засрамен.“ И Естер разбрала, че май да показваш на мъжете, че си по-добра от тях, не е най-добрият начин да ги свалиш.

Естер в София – катастрофа и втори живот Когато се върнала от Шанхай, Естер започнала работа в една известна фирма в София като личен асистент. Междувременно ходила на частни уроци по актьорско майсторство при проф. Илия Добрев. Работата й във фирмата била престижна и добре платена, но Естер не се чувствала щастлива. И тогава се случило. „Понякога Господ те разтърсва, за да те събуди.“
Една декемврийска сутрин, преди три години, бързайки за работа, Естер катастрофира жестоко. Било заледено, колата й се завъртяла в някаква гигантска софийска дупка, пълна с вода, и се обърнала в коритото на Перловската река. Естер изпаднала в безсъзнание, от което от време на време я изваждало звъненето на телефона й. „Много странно реагира човек в такива случаи: дори вдигнах телефона, както бях цялата в кал и кръв, дори видях, че е шефът ми, той беше немец. И дори му отговорих на перфектен немски, че съм катастрофирала и ще закъснея малко. След което пак припаднах.“ 
Катастрофата променила Естер и й дала сила да промени живота си. Решила от този момент да прави само нещата, които й доставят удоволствие. Напуснала работата си във фирмата и се отдала на истинската си страст – киното, актьорството, писането. Тръгнала на частни уроци по актьорско майсторство при проф. Илия Добрев и на курсове при гостуващата у нас преподавателка по актьорство Мери Уоркман от Националната академия за драматични изкуства в Ню Йорк. „Нейна ученичка е Сандра Бълок например.  По време на курсовете при Мери реших окончателно, че това ще е моят път. Точно тогава Жоро Костов – режисьорът на „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ - ми разказа идеята си за филм. Аз се запалих, започнахме да пишем сценарий, напуснах работата си и ето ме сега. Рядко рискувам, но като го правя, го правя както трябва. Така например дълго време се страхувах от водата. Научих се да плувам чак на 19. И като се научих, реших, че трябва да скоча от някъде. Чудих се, чудих и накрая се метнах от една 10-метрова скала. Беше на едно море в Хърватска, по онова време имах гадже хърватин. Хич не ми хареса и повече не повторих. Но не съжалявам, че скочих.“
Сценарият на филма е написан за един месец, заснет е за два (с фотоапарат между другото). „Работихме ден за ден. Направихме го на мускули, без субсидия, без нищо. Помогнаха ни страшно много хора, ей така, безвъзмездно. Голям кураж ни даде фактът, че актьорите харесаха сценария. А в нашия филм участват Деян Донков, Асен Блатечки, Георги Кадурин, Ивайло Захариев. Разказва се за момче (Ивайло Захариев), което се забърква с мафията, защото й дължи пари. За да успее да ги върне обаче, се овъртолва в още проблеми, но някаква невидима сила винаги го пази и оправя нещата.
Всъщност нашият герой е роден с късмет, но аз самата също се чувствам такава, защото винаги се случва да съм на правилното място в правилното време с правилните хора.“
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР