Той намести изчезналата от политическата карта Югославия в музикалния свят. Освен с прочутия оркестър за сватби и погребения той обикаля концертните зали по цял свят с полски симфоничен оркестър и с руски хор за църковни песнопения, както и с две български народни певици.

"Моят оркестър за сватби и погребения, в който участват около 100 души, е като ранната пънк-музика, съчинявана без участието на машини," казва популярният музикант и композитор.

Горан Брегович е роден на 22 март 1950 г. в Сараево от брака на сръбкиня и хърватин и досега говори сръбски със сараевски акцент. Женен за мюсюлманка-босненка, Джанана, за която не обича да разказва публично. Все пак EVA научи, че тази, на която много жени завиждат, е на 43 години, много красива и от нея Горан има две дъщери - на 8 и на 2 години. Третата му дъщеря е извънбрачна, но той навсякъде декларира "три девойки".

Реномето му на женкар не е измислено, но няма и как иначе да бъде при мъж с неговата външност, с неговата душа и известност. И с навика му да ходи облечен в палави шарени ризи, комбинирани с дънки и фасонлийски обувки. Джанана разбира това и философски заключва: "Трябва да се знае кой работи в една къща."

Освен с това Брега се слави и с почти приказната си щедрост. За нова година през декември 2002 поканил всички свои музиканти и изпълнители със семействата им в Палермо. На негови разноски, включващи и самолетните билети за отиване и връщане. Станал приказен купон. Притежава скъпа яхта (според сръбската жълта преса - един милион долара), с която прави дълги, понякога шестмесечни плавания, без да стъпи на суша. После се връща. В Белград, където се е установил след началото на войната в Босна през 1992. Там има къща в престижен квартал и е съсед на Милошевич. В Белград е и звукозаписното му студио, а архивът му се съхранява в Македония. Има и жилище в Париж, където обаче се задържа за малко, когато е там по работа. Космополитната му натура така и не можа да пусне корени извън Балканите - след като стана доброволен изгнаник от Сараево, се опита да живее в САЩ, после във Франция...

На упреците, че е напуснал родината си, отговаря простичко: "В Сараево стана невъзможно да се работи, нямаше ток. Аз не съм от тези, които ще отидат да воюват, нито съм готов да жертвам живота си в името на обединението на Сърбия и Босна... Не бих могъл повече да живея в Сараево, макар че на практика за мен той не се е променил: малкият град е хубав, докато не си навършил 18. Аз много обичах Сараево, през лятото там се пазеше моето зимно палто, през зимата - плувките ми. А аз през цялото време пътешествах и вършех глупости като типична рок-звезда. Първи в Югославия си купих шикозна кола, но през цялото време стоеше в гаража - притеснявах се да я карам из Сараево."

Брегович още от дете взема уроци по цигулка, но скоро я заменя с китара, защото "момичетата харесват китаристите". Свири в няколко рок банди, най-популярна от които и извън пределите на Югославия е "Бело дугме", създадена през 1974. За първия албум на групата днес Брегович казва: "Ако сега слушам тази музика, там няма нищо освен тогавашното ми отвращение от професорите по философия."

Младият Горан съчетава безкрайните турнета със следването на философия в университета в Сараево, но така и не се дипломира. Защо ли да го прави, след като музиката го храни и напълно задоволява амбициите му - преди да влезе в казармата, прави прощален концерт на стадион в Белград, където 100 000 души го изпращат с масов плач. Разпадането на "Бело дугме" в края на 80-те години е предизвикано от надигналата се вълна от национализъм в пределите на бившата федерация, но и съвпада с предложението на Емир Кустурица, с когото се познават още от ученици, Горан Брегович да напише музиката към филма му "Циганско време". Брега излиза от безделието, в което е затънал, и двамата заработват в перфектен тандем - "Аризонска мечта", "Ъндърграунд" ги изстрелват към висотите на европейска и световна известност. Разривът им идва преди снимките на "Черна котка, бял котарак". Версиите за него са различни, но най-вероятната причина са парите. Как иначе да си обясним, че Кустурица създаде свой оркестър No Smoking, с който тръгна да пее същите толкова популярни песни, които изпълнява и Брегович. Разбира се, дотолкова неуспешно, че всеки, който го слуша, да реши, че работата на Емир Кустурица е да прави филми, а на Горан да композира и пее.

Горан Брегович отрича обръщането му към традиционната музика да се дължи на Кустурица: "По-скоро е заради Офра Хаза. Преди повече от десет години ме поканиха в Ню Йорк на връчването на наградите на MTV. Там пяха много хора, все с китари, много шумни и това беше твърде уморително. А после изведнъж излезе Офра Хаза. Беше облечена в национален арабски костюм и пя древна йеменска песен. Аз бях потресен. Изглеждаше толкова прекрасно: жена, която се опира на своята музикална традиция. Много малка, според световните мерки, традиция, но своя. Всеки сериозен композитор - от Шопен до Стравински - се е опирал на традицията. И забележете какво става: всяка интересна национална музика веднага става известна навсякъде."

Израелката Офра Хаза, която изпя приказно красивата "Черна песен", дълго време беше любимка на Брегович. След като тя почина от СПИН, той повери нейните песни на българката Людмила Радкова. И винаги, когато е на концертно турне в Израел, Брега посвещава изпълнение на покойната си приятелка.

Брегович пише на цигански и на един странен измислен език. Но сам той цигански не знае, само десетина от най-често използваните думи.

Странно е и друго - в духовия оркестър за сватби и погребения няма нито един циганин! Ето какво друго разказва големият музикант пред ЕВА.

Обвиняват ви, че откровено крадете своите теми от народните песни, от фолклора на циганите.

Разбира се, че крада. Всичко крада от традиционната музика. Но в това се състои традицията. Ако нищо не заимстваш от нея, тя просто умира. Така е правил Стравински, така правят архитектите, дизайнерите на дрехи, всички. И в това е основният смисъл на традицията. Струва ми се, че в усвояването на родните корени съм по-успял от другите, може да съм бил по-настойчив. Сигурно след мен хората ще станат по-възприемчиви към народната музика. Макар че сега и без това има достатъчно средства за информация - интернет, телевизия. Нямаше ли ги тях или ако аз се бях родил 50 години по-рано, никой освен моите земляци не би познавал Горан Брегович.

Но за това, че криете източниците на музиката, която записвате, говорят не само музикантите. За това говори например режисьорът Емир Кустурица: "Брегович е човек, който ще ви покани на вечеря, ще ви открадне портмонето и накрая ще каже, че той е платил." Чувала съм, че сте се скарали именно на тази основа.

Честно казано, за моя конфликт с Кустурица узнах от вестниците. Ние просто сме в много малка страна един много известен композитор и един много известен режисьор. И всички са свикнали с мисълта, че сме такава антична двойка като в старото кино, където Фелини и Рота са се разбирали от половин дума и са работили винаги заедно. А след "Ъндърграунд" всичко се промени. Сигурно на Емир му е била нужна тази промяна. Кинорежисьорите въобще са много странни хора. По време на снимки те започват да усещат своята власт, тъй като се разпореждат с големи количества хора, и лесно загубват способността да разграничават изкуството и реалността. Повечето режисьори като хора са твърде далеч от това, което изглеждат в своите филми. Кустурица е велик режисьор, но е съвършено неинтересен като частно лице. Какво може да кажеш за човек, който на 50 години е започнал да се учи да свири на китара?

Вие написахте музиката за филма "Кралица Марго"на режисьора Патрис Шеро, с която спечелихте Златна палма в Кан една година преди палмата за Ъндърграунд. С кой режисьор още бихте искали да работите?

Михалков. Това е единственият човек в света на киното, когото дълбоко уважавам.

Много хора смятат, че той спекулира с националната екзотика - брезички, влакове. Май в Югославия вие сте в същата ситуация.

Аз бях тук звезда повече от 30 години. Но ние живеем в страни, където не е прието да се поддържа успехът на когото и да е. На Запад има механизми за обслужване и експлоатация на този успех. Сигурен съм, че при Михалков няма структура, която да прави пари от неговия успех. А при Спилбърг има.

А защо вие в зряла възраст се обърнахте към циганската музика?

При циганите няма дисциплина. Ти им предлагаш мелодия, даваш им някакви указания, а по-нататък те всичко правят по своему. Те просто не са способни да мислят за нещата като за заслужаващи уважение. Това е свързано с тяхното отношение към Бога. Те нямат религия в християнския или мюсюлманския смисъл на думата. Те са твърде горди, за да се прекланят пред Бог. Имат с Бог преки отношения. Така че даже военните маршове, изсвирени от цигани, се превръщат в нещо весело и танцувално.

Благодарение на вас и вашия оркестър за сватби и погребения тази музика звучи в респектиращи европейски зали.

Стана така, че тя може да се изпълнява и в класически зали, и в най-мръсния бар. На практика обстановката малко ме вълнува. Главното е, че навсякъде има хора, на които музиката им харесва. Не преувеличавам мащабите на нашата популярност, тя се дължи на особената ни музикална традиция. Ние тук танцуваме в странни ритми. В Европа го правят на "раз-два-три". А ние танцуваме на "раз-два-три-четири-пет-шест-седем" или девет или единайсет. Не е разбираемо за всеки.

Вашата музика се възприема по цял свят, макар понякога "Калашников" да е единствената разбираема дума от текстовете.

Това е песен, написана от мен на цигански, нещо от типа "балканско есперанто", и мога да се закълна, че преди мен тази песен не е съществувала, макар да я чувам от бабите в сръбските села. Тя е за хората, които обичат оръжието. "Бих продал собствената си тъща за нов Калашников, бих направил всичко за нов Калашников." Хората понякога изпитват странна страст към оръжията: не искат да ходят на война, не искат да стрелят. Просто им е нужно да имат оръжие, да го чувстват.

Защо винаги на сцената сте облечен в бял костюм, понякога с яркозелена брошка на яката на ризата?

Така обичайно се обличат диригентите на циганските оркестри. Целите в бяло - разкошни хора. Аз също искам да изглеждам като цигански барон.

Често на концертите ви бъркат с диригента на оркестъра за сватби и погребения Огнян Радивоевич или с Иги Поп, който познаваме от хита "In the Deathcar" и когото вие понякога замествате в концертните изпълнения.

Сигурно не съм толкова забележителен човек. По-рано изглеждах като истинска рок-звезда - сериозен мъж с дълга коса. Но не може цял живот да се ходи в едни и същи памперси.