Карлос Саура: Саломе е митът за агресивната жена, за страстната любов, прескочила границата

Карлос Саура e роден през 1932 г. Следва инженерство, но скоро се записва в Института по кинематография. Сценарист и режисьор на близо 40 филма, театрални и оперни постановки.

Ивайло Харалампиев 02 май 2003

EVA на премиерата на Саломе, седмият мюзикъл на легендарния испански режисьор Карлос Саура

Изявява се още като художник, фотограф, писател. Автор на филмите "Танго", "Кармен", "Кървава сватба". Разведен от 1979 г. с Джералдин Чаплин, дъщерята на Чарли Чаплин, която участва в първите му филми. Член е на Американската Академия, която решава спора за статуетките Оскар. Никога обаче не използва правото си на глас. Самият той четири пъти е номиниран в раздела за неанглоезичен филм. Един от най-премираните режисьори на фестивала в Кан. Лидерската позиция има шанс да му отнеме единствено Педро Алмодовар. Саура никога не приема поканата за участие в жури, защото го намира за неморално. Един от последните режисьори в света, които се осмеляват да правят мюзикъли за големия екран. В този жанр е и последният му филм "Саломе". Продуцент е синът му Антонио, режисьорът има общо 7 деца. Карлос Саура няма мобилен телефон.

Най-награждаваният испански режисьор пред EVA в Мадрид.

Защо Саломе, този толкова краен, разтърсващ женски персонаж?

Историята на Саломе е метафора на кастрацията. История за страстна любов, прескочила границата. А когато страстите достигнат болезнени крайности, идва трагедията. Вечната борба - мистична, духовна, този никога неумиращ любовен дуел. Идва, струва ми се, от нестихващата борба между телесното и духовното, между секса и духа, живота и смъртта. Трудно е да си представи човек това насилие на Саломе над Йоан Кръстител, което излиза от всякакви граници. Затова толкова вълнува и психолози, и психиатри. Тема толкова библейска и универсална, че вече е станала мит за силната и агресивна жена.

Смятате ли, че прекалено силните страсти трябва да бъдат контролирани?

Подходящо е, най-малкото. В никакъв случай не оправдавам убийството например. Въпреки че има и неконтролируеми страсти. Те често ни отвеждат до граници, до които иначе не бихме стигнали. Добре го е казал Гойя - когато загубиш разума, започваш да раждаш чудовища.

Филмът започва с нещо като документална част, "the making of", но в същото време е измислена.

Би било прекалено лесно да е документален филм в чиста форма. Затова ми хрумна тази фикция. Винаги съм на ръба, който толкова много обичам, между реалността и фикцията.

Мюзикълът не е ли прекалено претенциозен за модерните вкусове?

Проблемът е по-скоро в лошия подход към него, в предразсъдъците. Мюзикълът е едно тотално шоу. Трябва да отидеш да се наслаждаваш на музиката, на танца, на сценографията. Докато мога, винаги ще правя музикални филми. Когато преди години споделих, че ще правя "Кървава сватба", много познати ми казваха: "Луд ли си, ще направиш един испански боклук." След този филм разбрах, че това е жанр, който много ме интересува.

Използвате фюжън от много видове музика.

Търсехме универсални ритми - ориенталски, пакистански дори, но винаги с фламенко за фон. Бих сравнил влиянието му върху световната култура с това на джаза. Закодиран е в миналото, идва от там, живее в сегашното и се проектира в бъдещето. Постоянно се подновява. Притежава силна мощ откъм настроения и чувства.

Откъде тази страст към музиката и танца?

Майка ми беше пианистка. Много обичам музиката и танцувам добре. Опитах се да стана дори танцьор, но се провалих. В Аржентина се осмелих да пробвам с тангото. Казаха ми никога повече да не го правя.

Вие сте в повечето случаи сценарист и режисьор, но също се занимавате с фотография. Изглежда сте способен сам да направите цял филм.

Наистина съм самодостатъчен в този смисъл и не го казвам от суета. Бих могъл да направя един малък филм от началото до края. Но пък нали целият процес в киното е начин да прогониш самотата, това чувство, че си сам, когато пишеш или твориш. Да разчупиш рутината на всекидневието. Киното за мен е начин за социално общуване. Нуждая се от тази страна на киното.

Вие сте сред най-награждаваните кинаджии в света, но никога не приемате ролята на жури. Като член на Американската Академия отказвате да дадете гласа си за Оскарите. Защо?

Не вярвам в тия неща. Винаги имам съмнения към механизма на присъждане на награди. Често се гласува на приятелски начала или от геополитически мотивации. Това е срещу моите етични принципи. Не ми се струва морално.

Но тогава неизбежно сте изпитвали съмнения и относно някоя от многобройните премии, които сте получавали? Как разрешавате това противоречие?

Не го разрешавам. Винаги съм поласкан и благодарен, с всички творци е така. Приемам наградите като своеобразна лотария, но никога няма да се съглася да участвам в журита.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР