Фотография Калин Руйчев

Филмът за войната в Македония на репортерката на БНТ беше избран сред 450 журналистически работи от 70 страни. "Когато отидох да си получа наградата в Нешънъл прес клуб във Вашингтон, където влизат избран кръг хора, сред журналисти от CNN, "Вашингтон поуст", "Таймс", имах чувството, че това не се случва с мен", казва Севда.

Същата година филмът й за Пакистан бе номиниран на френския фестивал в Биариц, най-големия фестивал за телевизионна продукция.

След двете престижни награди, които за западните журналисти биха били сериозен катапулт в кариерата им, Севда продължи да работи тихо и кротко като репортер в телевизията, да дава дежурства и да "покрива" събития. В момента завършва режисура на документалното кино в НАТФИЗ, специалност, която записва след филма си "Надежда по скалата на Рихтер" за земетресението в Турция.

Учи турски, по-скоро си го припомня, и търси спонсори за следващите си два филмови проекта - за палестино-израелския конфликт и за Северен Ирак. В по-далечен план мечтае да започне да работи самостоятелно и да направи серия от филми за вътрешнополитическата обстановка у нас.

Да, това е същата репортерка, която преди години предизвика оставката на вътрешния министър Любомир Начев, след като го свари почерпен на маса сред хубавици в деня, в който загинаха трагично български войничета. Какво се случи със Севда през 2002?

В професията си от 1987 г., а в телевизията все още си репортер. Не доказа ли след двете награди от 2001 г., че заслужаваш да се изкачиш нагоре?
Винаги съм била репортер. Не ми предложиха друго. Не съм се и натискала. За мен е важно да си свърша работата, както трябва. Наградите означават много за американците, но не и за българския медиен пазар. Тотално разминаване в начина, по който се степенува успехът, в България и навън.

Но все пак прословутият ти репортаж, с който свали от власт Любомир Начев, беше твоят голям шанс в професията.
За мен този репортаж беше страхотно изпитание. След еуфорията започна сериозна кампания срещу мен от хора, ангажирани с тогавашното управление. Те се стремяха да докажат, че това не е журналистическо постижение, а манипулация. Човек от тогавашното правителство намери начин да ми подскаже, че трябва да внимавам с телефона си и с хората, с които се срещам.
Но знаеш ли, с този репортаж разбрах, че телевизията е най-безпощадната медия и никой не може да постави направеното от теб под съмнение. Чувствах се страшно силна и над тези хора, които бяха някъде ниско долу с всичките им опити за манипулации. Няколко пъти преди това касетите ми с други интервюта бяха прибирани на входа пред телевизията.  Просто този път нещата бяха в моя полза. Така че има шанс, но е важно и ти да се окажеш на висотата му, както и да го търсиш. Не може едни и същи хора непрекъснато да имат шансове, а други да нямат. Това е професионализъм и до него не се стига от първия, петия или десетия ден.
Трябва да си платиш професионалната цена, за да постигнеш това ниво.

Ти доказа, че имаш талант за това, което правиш, но всяка професия е сбор от успехи и провали. Разкажи за някои от твоите професионални провали.
Ето един провал от работата ми в националната телевизия. Отразявах президентството по време на кризата, когато падна правителството на Филип Димитров и вървяха консултациите с политическите сили за ново правителство. В един от тези дни късните новини бяха паднали, имаше някакъв мач. И аз, след като си направих директното включване в 8 ч., си тръгнах заедно с екипа. Два-три часа след това Доган каза ключовото изречение за депесарския шут и аз го пропуснах. До ден-днешен като се сетя, настръхвам. Вярно, че нямаше как да го излъча, но бях длъжна да остана и да чакам. Приех го като личен професионален провал. От тогава знам, че на събитие се стои до дупка.

Много си отдадена на работата си. Страда ли от това личният ти живот?
Доста хора мислят, че когато човек прави кариера, особено ако е жена, не може да има личен живот. Това просто е някакво оправдание. Винаги намирам време за нещата, което искам да направя в личния си живот. И много трудно се разпилявам за други, които не ме интересуват. Работата не е засегнала личния ми живот по никакъв начин. Това не мога да го позволя.

Има ли място за любов в живота ти?
Имала съм няколкото влюбвания, които бяха много истински. Може би защото мъжът до мен трябва да ме приема с цялото напрежение, което нося. Когато работя, мога да те изхвърля от апаратната. Мога да те отрежа по телефона така, че да не посмееш да ми се обадиш втори път. Мога да ти кажа изречение, което дълбоко да те нарани. Аз съм това. Не мога да подчиня нито работата си, нито почивката си, нито моя свят на нещо по-конформистко. Нямам време и не искам. Затова понякога влизам в конфликти, но пък съм от хората, които могат да кажат извинявай и го правя.

Аз всъщност попитах как си с мъжете.
Когато се влюбя, е за дълго време. Едно от нещата, с които мъж може да ме свали, е начинът, по който пуши. Макар че не съм палила цигара през живота си. Първата ми любов в математическата гимназия в Разград - родния ми град, беше едно момче, което пушеше тайно и много красиво.

Разкажи ми за големите си влюбвания, които обикновено идват след ученическата любов.
Те са три, всичките за по 7-8 години и с по-възрастни от мен мъже. Тези връзки не са минали незабелязано през живота ми, те са ми животът. Едната, която започна от студентските ми години и продължи и след това, беше със словенец, търговски представител у нас. Той си замина и връзката ни приключи от само себе си. Следващата беше с човек от нашия бранш, който ме убеждаваше, че може страшно да ставам за тази професия, но на една жена мястото й е вкъщи. Не се разбрахме в това отношение и се разделихме. Последната ми връзка е от 8 години. Влюбих се просто за 24 часа. Нали знаеш, човек си мисли, че най-голямата му любов е тази, която е в момента. Връзката ни се задълбочи в последните 4 години, откакто този човек вече не живее в България. Дотогава нямах представа, че толкова много ще се мислим един друг по начина, по който чувстваш някого страшно близък. В тези 4 години много пътувах служебно и можехме да се виждаме често. Чувствах се спокойна в тази връзка, но вече мисля, че тя приключва. Обичам този човек и той ме обича, но от доста време между нас нищо ново не се случва.

Какъв е проблемът в тази твоя връзка?
Проблемът е, че този човек е женен. За мен това винаги е било проблем. Защото съм възпитана, че нямам право да засягам живота на някого, който е създал семейство. Но човек просто се влюбва. На няколко пъти сме се опитвали и аз, и той да прекратим връзката, не се е получавало. До ден-днешен нямам негови домашни телефони, не съм си позволила да го потърся, ако той не ми се обади. Доста дълго не знаех името на жена му, на децата му, нито какво се случва у тях и не ме е интересувало. Моите приятели ми казват: докога ще ходиш сама, за да си вярна на един човек. И аз им отговарям: докато го обичам. Не разбрах как стана така, че тази връзка продължи толкова дълго и защо. Сигурно съм била много вътре в нея.

Спомена, че няколко пъти сте се опитвали да се разделите…
Да, три пъти за по 7-8 месеца. Винаги той е възобновявал връзката. Но вероятно е знаел, че ще откликна. Преди около 3 години в един от периодите, в който се бяхме разделили, в живота ми се появи друг мъж, но му позволих да си отиде, защото не мога да допусна покриване на връзки. Запознах се с него точно като в приказките. Бяхме с приятелки от телевизията на дискотека и след като си тръгнах - винаги си тръгвам първа, защото друг ми е в главата, той поискал телефона ми. Така или иначе нищо не стана. Не можах емоционално да приключа в себе си с онова, което имам от години, макар че съзнавах, че ми се случва нещо друго, истинско и красиво. Може би човек трябва да се научи да си признава, когато е влюбен. Аз трудно го правя. Колкото повече разбирам, че съм влюбена, толкова повече се опитвам да го скрия, защото се чувствам страшно беззащитна. Дойде обаче моментът, в който трябваше да зная какво място заемам в живота на мъжа от последната ми дълга връзка. Защото, колкото и да щадиш човека отсреща, си казваш: ако той толкова искаше да бъде с мен, щеше да го направи.

Последния път, когато бяхме заедно, си позволих да го попитам какво точно означавам за него, какво мога и какво не мога да очаквам и дали се е замислял какво означава тази връзка за мен - да съм с него по няколко дни през няколко месеца, да имам една безкрайно щастлива телефонна любов. Казах му, че искам да се събуждам до човека, когото обичам, и да заспивам до него, а не с телефонната слушалка. Казах му също, че досега по никакъв начин не съм искала да засегна нещо в живота му. Той мълча през цялото време. И единственото, което ми каза, беше, че ние затова сме заедно - защото аз съм такъв човек и това, което е между нас, няма нищо общо с другата част от живота му. Тогава реших, че връзката ни сигурно приключва. Поне за мен. Мисля, че съм в процес да взема това решение.
Още повече, че сега в живота ми пак се появи един мъж. Не, той просто връхлетя. И ми напомни за онзи от преди три години. Имам чувството, че сега ми се случва нещо подобно. Този човек е тук, не е женен, всичко е наред. Остава само да се убедя, че това е човекът. Като имам предвид, че рядко съм се чувствала така щастлива, като сега, сигурно наистина между двама ни нещо се случва. Но ми е мъчно. Знаеш ли как ми е мъчно. Наскоро си подчертах в една книга следната фраза: истинското име на любовта е тъга.

Пожелавам ти да разбереш, че истинското име на любовта не е тъга. Не си ли ходила на врачка, за да ти каже нещо за бъдещето?
Не, но съм ходила един път преди 4-5 години на астроложка. Според мен звездите са част от земния живот. Не че напълно вярвам, иска ми се да е така. Жената ми направи хороскоп и ми каза, че не е виждала толкова сложна кармично-астрална картина. Все едно, че е правила хороскоп на няколко души и ги е наслагвала един върху друг.
Когато си тръгнах, бях подвластна на думите й. Беше уловила няколко много точни неща, които не вярвах, че ще ми се случат. Едното беше - и тя го уточни до година, че ще направя нещо, което ще обърне политическата ситуация в страната. Второто - че ще получа признание зад океани. И двете неща ми се случиха. В личен план ми каза, че ще имам късен брак с всичко, което поискам - дете, спокойствие и т.н. Каза още, че няма да живея в България и че мъжът ми или ще е много по-млад от мен, или много по-възрастен. На последното винаги се смеем с приятелки.

Би ли се отказала от работата си заради мъж?
Абсолютно съм сигурна, че ако се наложи, ще го направя. Отраснала съм в семейство, в което майка ми винаги е била отдадена на мен, на брат ми и на баща ми. Но никой не иска да ми повярва, че бих го направила. Нещата никога не са това, което изглеждат. В първия момент те възприемат с целия ефект около теб. За мен най-важното е някой да може да мине зад него, по-точно да му позволя. Сещам се за онзи мъж, с което се запознах в дискотеката, и си казвам, че тогава направих грешка. Много ми се искаше той сам да разбере истинската ми същност, но аз трябваше да му помогна. Не съм решителна в личния си живот. Трудно мога да звънна на мъж по телефона. Възпитали са ме, че мъжът трябва да носи агресията и в живота, и в личните отношения. Той трябва да е водещата фигура.

Вече имаш ли планове за дете?
Имам усещането, което е по-важно. Винаги можеш да вземеш решението и да не си готов. Не съм от хората, които планират живота си. Никога не съм казвала примерно, че на еди-колко си години ще постигна това или онова. Може би защото професията ми е толкова динамична, че дори да вземех решение, изведнъж се появяваше нещо, което обръщаше всичко с главата надолу.

Казваш ли на колко години си?
Защо да не казвам? През лятото навърших 40. Наскоро някъде четох за периодите при мъжа и жената, когато си правиш равносметка. Е, аз още не си правя. И си казах: Севдо, как можеш да забравиш на колко години си и да не си теглила чертата, за да си направиш равносметка! Не мога да кажа идилично, че моят живот е щастлив. Но аз получих страшно много от него и съм доволна.

Само че не е лесно да останеш верен на себе си.
Не, много ми е коствало. Бях подлагана на страхотни изкушения. Предлагали са ми да водя новини, предаване и беше въпрос на огромна сила да откажа. Мисля, че това ценя в себе си. Начина, по който съумях да отказвам много неща. Защото освен че има значение какво правиш, има значение и какво отказваш да правиш. Второто според мен е по-трудно.

Но това обрича една жена на самота. Плашиш ли се от самотата?
В един филм се казваше следното: ако нямаш твоя страх, как ще имаш силата, че си го победил. А за да победиш нещата, от които се страхуваш, трябва да се изправиш срещу тях. Не се плаша от самотата. Нито от старостта. В последните няколко години обаче ми се случиха две неща, които ме разтърсиха и ме накараха да мисля за страха.

Загубих най-добрата си приятелка от детството. Тогава си казах, че има нещо извън нас, които не можем да управляваме или да променяме и сме обречени да приемем. После мама се разболя и два-три месеца беше между живота и смъртта, умираше в ръцете ми. Тогава осъзнах онази свръхсила, която човек носи в себе си, за да може да се изправи срещу смъртта.
Когато снимах филма за земетресението в Турция, няма да забравя един баща, който беше загубил жена си и петте си деца и беше дошъл да спасява чуждите. Попитах го как ще живее от тук нататък. Той ми каза: Ако човек живее истински, винаги е по-силен от това, което му се случва.

Как оцеляваш в телевизията?
Там, по мнението на мъже от вашия бранш, момичетата бързо се превръщат в свадливи жени. В началото може би оцелявах интуитивно, по-късно съзнателно не позволих на телевизията да ме засегне с всичките си интриги и с липсата на правила. Понасяла съм удари под кръста и те са били страшно много. Винаги съм противопоставяла на това работата си. Нямам случай някой да се е обадил за мене, някой генерален директор безкрайно да ме е обичал и да ме е толерирал. Всичко, което съм постигнала, съм го отвоювала. Но е уморително непрекъснато да се доказваш.

Какви са твоите женски удоволствия, станали част от живота ти?
Дори когато се грижа за себе си, не го правя пряко сили или с напрежение. Правя го с лекота, с удоволствие, иначе няма смисъл. Например ще стана час по-рано, за да мога да си изпия бавно кафето със списание в ръка, после ще си взема душ, ще се облека и гримирам много леко, ще се погледна в огледалото. Плувам, тичам, сутрин правя леки упражнения. Козметичката ми се шегува, че си съобразявам полетите с часовете при нея. Факт е, че обичам да се глезя. Месо почти не ям, обаче понякога знаеш ли колко нервозни кюфтета мога да погълна? Така че не съм човек, който се насилва.

Имаш и друга страст - спортните коли.
От десет години имам спортна Тойота Селика и безумно обичам да я карам. Шофирането ме разтоварва. Например когато трябва да мисля върху даден текст, се качвам на колата и тръгвам, да речем, към Панчарево или Боровец. Докато карам, нещата се наместват.

Три неща, които не харесваш у себе си?
Може би защото приемам изцяло някого, когато ми стане приятел, понякога съм склонна да абсолютизирам дребна негова постъпка и да го зачеркна от живота си. След време си давам сметка, че не съм била права. Няколко пъти безумно съм съжалявала. Може би идва от нежеланието ми да изясня проблема - друг мой недостатък. Една приятелка ми казва, че е изключително важно да мога да говоря. Защото моята истина никога не е истината отсреща. Опитвам се да се променя. Не знам дали ще ми е по-лесно, но ще е по-честно към хората срещу мен. При мен тази реакция не е афект, а някаква болезнена ранимост - трети недостатък.

Може би болезнената ти ранимост идва от това, че са те предавали приятели?
Може би. Предавали са ме много близки хора. Страшно близки. В такъв момент все едно ме няма. Броя го като личен провал. Казвам си, че някъде нещо съм сбъркала. През 1998 г. заминах на специализация в Англия и оставих една от най-близките ми приятелки да ме замества като репортер на телевизията в президентството. На практика я върнах на работа, защото тя беше напуснала телевизията. Направих всичко възможно да остане на мястото ми. Като си дойдох, се оказа, че е подготвила всичко, за да стане титуляр. Същата приятелка, която ми звънеше всеки ден в Лондон да ме информира какво се случва в телевизията. В професията в такива ситуации противопоставям работата си. А в личния живот какво да противопоставя? Няколко години след това се разминавахме, без да си говорим. Тя се опита да ми каже, че няма вина, но не можах да го приема. Пък и вече нямаше значение за мен. Може би от такива случаи идва това мое затваряне.

Няколко пъти, докато говорим, Севда се просълзява. Но не си представяйте кълбо от нерви. Нейната ранимост е в странно съчетание с хладна сдържаност. Жена, която винаги е готова да се бори за свободата си и я поставя на първо, винаги на първо място.