На голямата стъклена маса в трапезарията са захвърлени два пластмасови пистолета, автомат и лък. Явно прислужницата, която ме посреща, не е сметнала за нужно да пооправи малкия хаос. Нищо чудно да е така, особено ако Илона й е казала, че съм нещо като стар приятел - познаваме се повече от 12 години.

 

Чичолина току-що се е върнала от родната си Унгария, където представи автобиографията на своя бурен, пълен с превратности и любов 50-годишен живот.
Облечена е в изтъркани дънки и ослепително бял вълнен пуловер, върху високата яка на който се стелят мокрите й руси коси. Не е пропуснала да си сложи ярко червило и да се обвие в приятния облак на любимия си парфюм "Москино". Прилича на малка порцеланова кукла, също като затворените зад стъклените витрини ангелчета.

Защо около теб има толкова много ангелчета?

 

Носят късмет! Така ме научи баба и е била права. Дори сложих две в ковчега на мама - аз и моят син Лудвиг да сме с нея в отвъдното, защото много ни обичаше…

Донесоха ли ти късмет?

 

Донесоха ми и то много, чувствам се щастлива жена, осъществена, независима икономически, с един прекрасен син на име Лудвиг, който вече е на 10 години. Той е моят голям приятел, моят другар в живота, тъй като единствено на него мога да разчитам във всеки един момент. Трогателен е, когато ми казва: "Мамо, какво става, виждаш ми се нещо тъжна, мога ли да ти помогна с нещо?" Ако не му отговоря веднага, продължава: "Мамо, ще ти направя чаша мляко с какао и веднага ще ти мине!" Той е малкият мъж, който расте пред очите ми с всеки изминал ден и обича да повтаря: "Само ако някой ти причини зло, ще го убия, защото ти си най-добрата майка на света!" Умствено е над възрастта си и вече мога да говоря с него почти за всичко - за всекидневни проблеми, за училище, кино, театър, музика, често четем заедно, танцуваме, гледаме филми. Страда много заради проблемите, които си имам с баща му, и вече пети месец не иска да се вижда с него. Преди това Джефри идваше всеки месец в Италия и двамата оставаха за по седмица заедно в луксозния римски хотел "Екселсиор". Но от май не иска да чуе за него. Върна се от последната им среща и през сълзи ми каза: "Страх ме е от погледа на тати! От сутрин до вечер ми разправяше, че трябва да те оставя и да отида с него в Америка. А аз не искам да те оставя, обичам нашата къща, тук са приятелите ми и всичко, което харесвам, затова Америка не искам изобщо да я видя."

Каква е причината за непрекъснатите съдебни разправи с бившия ти съпруг?

 

Иска да ми отнеме Лудвиг по съдебен път, след като италианските власти не му позволиха преди време буквално да го отвлече. Отправил е жалба до американския съд, в която ме е описал като жена с всички смъртни грехове, неспособна да се грижи за детето си. Тези неща ги говори и пред Лудвиг. Ако го обичаше истински, нямаше да го направи. Досега, за да си запазя Лудвиг, съм пръснала по адвокати тук и в САЩ близо милион долара. Преди три дни баща му се обади и плачейки, той му тръшна слушалката с думите: "Остави ни на мира!" Сърцето ми се пръсна от болка. Не зная защо е така освирепял Джефри, какво всъщност иска. Освен това вече има и двегодишен син от секретарката си в Америка, за която се ожени. Нека си живее с новото семейство, предоставих му всички възможности да се среща и с Лудвиг...

Може би има нещо срещу порноизявите ти или пък не иска синът ви да знае какво си работила…

 

Запознахме се през 1990 г., когато бях в апогея на славата си - световноизвестна порнозвезда, депутатка в парламента на Италия, търсена жена от десетки красиви и известни мъже. Тогава говореше навсякъде, че съм чиста, неопетнена, едва ли не светица, една от най-добрите актриси на планетата! Повярвах му, влюбих се като хлапачка и през 1992 се оженихме. Тогава той беше напълно неизвестен скулптор, особено в Европа, но благодарение на мен за него научиха всички. Снимаше се с мен, докато ме чукаше, после от снимките рисуваше картини или пък правеше скулптури на двама ни в най-различни пози. С работите му от началото на връзката ни бе подредена дори цяла секция на Биеналето във Венеция. Картините му достигнаха цени от 300 хиляди долара, а скулптурите се котираха двойно. Продаде десетки, ако не и стотици и само за това трябваше да ми плати поне десет милиона долара авторски права. Съвсем сериозно говоря. Но след като спрях да му бъда източник на слава и пари, ме заряза и поиска да вземе със себе си Лудвиг. Слава Богу, италианският съд ми го остави. Сега продължава да води дела, за да ми го отнеме. Не знам, вече е на 50 години, минава за известен скулптор и интелектуалец, не си ли дава сметка, че ако ми го отнеме със съд или насила, детето ще го намрази за цял живот. Не можеш да разправяш непрекъснато на сина си, за да го спечелиш, че майка му е глупачка и порнолайно. Още повече, че с порнобитието свърших през 1989 и той добре знаеше това.

Да оставим тази тема и да поговорим за "първите пъти" в живота на Илона Сталер. Спомняш ли си кога се ядоса за пръв път истински?

 

Когато видях за пръв път срещу себе си лицемерен и фалшив човек. Бях на 9-10 години и изведнъж разбрах, че не съм заобиколена с онова, за което мечтаех - усмивки, любезност, внимание. Тогава бях невинно, сладко дете и се озовах пред човек, който сияеше във вечна усмивка. После обаче разбрах, че не е желаел добро нито на мен, нито на близките ни, защото се опита да отнеме дома ни. Не можех да се побера в кожата си от гняв.

Кога за пръв път получи плесница?

 

Истинският ми баща бе хубав, висок мъж и жените не го оставяха на мира. Изостави ни, когато бях на 3 години. Отгледа ме с много обич вторият ми баща Игнацио. Работеше в министерството на вътрешните работи и най-голямата му радост бе винаги когато се връщаше вкъщи да си играе с мен, по-голямата ми сестра и двамата ми братя, които мама роди от него. Всяка вечер с него бе истински празник и се разтапяхме от щастие. Зашлеви ми само веднъж плесница - бях на 15 години и отидох на пробни снимки на Балатон, като му казах, че ще се върна вечерта. Прибрах се чак сутринта на другия ден, без да предупредя никого. Чувствах се много виновна и нямаше да му се разсърдя, дори да ме бе напердашил здраво.

Кога за пръв път се почувства тъжна?

 

Беше на първата Коледа, след като ни остави баща ми. Видях мама да плаче, прегърнах я и я попитах защо го прави. Каза ми, че дядо Коледа няма да ни донесе подаръци, защото се бил разболял. Стана ми много тъжно и също заплаках. Но една съседка ни донесе шоколадови бонбони и сушени смокини, на мама й стана хубаво и обясни на мен и сестра ми, че Христос се бил смилил над нас. Тогава чух за пръв път името му. Много по-късно разбрах, че за тази Коледа сме оставени без пукната пара.

Вярваща ли си?

 

Да. Католичка съм и се моля всеки ден, макар да ходя рядко в църква. Не искам да карам свещениците да се чувстват неудобно.

Кога се почувства за пръв път момиче?

 

В детската градина. Следобеда ни слагаха да спим по двама в легло, но един срещу друг, тоест до главата ми бяха краката на моето другарче Андреа. Баща му беше хлебар, а той един такъв пухкав, с лунички от челото до петите. Говореше много и не ме оставяше да мигна. Веднъж поиска да види какво имам под гащичките си и аз ги смъкнах. След това той направи същото с неговите и установих, че там се мъдреше нещо съвсем различно от моето. Иначе започнах "да говоря" с тялото си, да го откривам и да се чувствам добре с него на 8-9 години. Правех го пред огледалото, където стоях с часове.

А жена?

 

Някъде на 12 години, когато вече си имах всичко. По улиците мъжете извръщаха глави, за да ме огледат хубаво и ми подхвърляха неприлични думички.

Първата целувка?

 

Оная приятната, зашеметяващата, получих в едно кино. Целуна ме по устните момчето, в което отдавна се заглеждах. Бях на 14 години. Имам и неприятен спомен за целувка - от учителя ми по цигулка. Както ми обясняваше, че за да свиря добре аз трябвало да се влюбя в инструмента си, и ме награби. Започна да ме целува бясно по устата, имах чувството, че иска да ме задуши с езика си. Едва го отблъснах, след което му казах, че с вмирисаната си на вино уста само ще ме отврати от музиката. Иначе свиря добре не само на цигулка, но и на пиано.

Кога се влюби за пръв път?

 

На 13 години в един съученик, който ми пишеше стихове, но не посмя поне веднъж да ме пипне даже за ръката.

Кога изгуби девствеността си?

 

На 16 години с един истински бонбон, шоколадов при това.

Толкова сладък или такъв на цвят?

 

На цвят, на цвят. Беше от Южна Африка, следваше медицина, висок, слаб, с хубави черти като Хари Белафонте. Беше доста по-голям от мен, но се влюбих безпаметно в него и му се отдадох. След година - две завърши и си замина за Йоханесбург. Не се върна в Унгария никога и повече не сме се виждали.

Кога опита за пръв път дрога?

 

Никога не съм докосвала наркотик. Не че не съм имала възможност - напротив. Била съм на стотици купони, където са ми предлагали да пуша трева или да смъркам кокаин - нещо обикновено за средите, в които се движех. Винаги съм отклонявала подобни покани. Сега умирам от страх някой да не пъхне на Лудвиг пред училище дъвка или бонбони с наркотици. Непрестанно му повтарям, че са най-лошото нещо на света.

Кога спечели първите си пари?

 

Още момиче - на 13 години, когато унгарската информационна агенция MTI, която се занимаваше и с реклама, ме нае за манекен на дрехи. Рекламирах още какво ли не - кремове, домашни прибори, градински мебели. Помагах много на мама и на цялото семейство да живее по-добре.

Как се стигна до първия ти брак?

 

Беше през 1971, наближавах двайсет и вече чувствах, че Унгария започва да ми става тясна. Изгарях от желание да се махна. Запознах се с първия ми мъж Салваторе в хотела, където работех като сервитьорка. Беше от Калабрия и с него заминах за Милано. Живеехме много мизерно и на мен ми домъчня за Унгария. Но си казах: виж какви скапани момичета има по рекламните плакати, а изкарват луди пари. Защо да не успея и аз?! Започнах да обикалям с мизерния си бук от Унгария и ме наеха от "Вела", но Салваторе не искаше и да чуе, че ще се снимам разсъблечена, да не говорим гола. Тогава му казах, че не искам да живея в мизерия и ще трябва да се разведем. Той неочаквано се съгласи, но при условие, че аз поема разходите по развода.

Кога се снима за пръв път гола?

 

Още в училище, за МТI, когато бях на 13 години. За мен нямаше нищо страшно в това другите да видят тялото ми, тъй като си го намирах за красиво. Наистина нямаше от какво да се срамувам.

Първият собствен дом кой е?

 

Този тук. Купих го през 1976 година. Печелех много, бях красива, свежа, и трите програми на националната телевизия РАИ ме отрупваха с работа и съответно с много пари. С режисьора Енцо Трапани направихме осем поредни неделни предавания и Италия полудя по мен. Интервюирах, танцувах, пеех.

Първият филм?

 

През 1978 година - една "разголена комедия".

 

 

През 1986, когато радикалната партия ми предложи да събирам подписи за предложен от нея референдум. Успехът ми бе зашеметяващ и година по-късно вече бях депутат в камарата на депутатите на Парламента.

Какъв спомен пазиш от политиците?

 

Не искам да си спомням. По простата причина, че единствената им цел са били винаги парите. Мога да цитирам имена, но трябва да ги гарнирам с обидата, която им подхожда най-точно. Съжалявам, но и в момента парламентът ни нищо не прави, икономиката не върви, хората стават все по-бедни. Бяхме пета-шеста страна в света, сега и Гърция май ни изпревари. Питам се нима вече сме страна от третия свят?!

Първата ти среща с мъжката глупост?

 

Вече не си спомням, но много пъти съм се сблъсквала не само с глупостта на мъжете, но и с лошотията им. Особено в началото на кариерата ми в Италия през 70-те. Имаше мъже и те не бяха малко, които се отнасяха с мен направо като с парцал. Слава Богу, тогава получавах покани за вечери, разходки, купони и пътувания и от истински джентълмени. Сред тях бе и премиерът Силвио Берлускони, който по онова време ми предложи да отидем заедно в Гърция за кратка ваканция. Летяхме с личния му самолет.

Можеш ли да кажеш, че познаваш добре мъжете?

 

Що се отнася до леглото - може би да. Но иначе си остават и вселена, и енигма като нас, жените. Сигурно за това сме си интересни.

Как започна порно-кариерата ти?

 

Отначало с няколко актови снимки в "Плеймен". Бях любопитна да се хвърля в някакво ново предизвикателство и един ден се вслушах в предложението на бившия ми вече мениджър да направя "по-хард" снимки. Излязоха успешни, скъпо платени и се почна. Филми (тя е участвала в 12 порнофилма), шоута пред хиляди зрители, корици на списания, участия в среднощни телевизионни програми у нас и в чужбина…

Ако имаше момиче и то ти кажеше: "Мамо, искам да стана порнозвезда!" какъв съвет щеше да й дадеш?

 

Разбира се, не се отказвам от миналото си, но веднъж вече казах на сина си, че не искам той да става в никакъв случай порнозвезда. Нямаше да го позволя пък особено на дъщеря ми, ако имах такава. Това е изключително тежка, на моменти направо гадна работа. И както навсякъде медалът има две страни - печелиш добре, дори прекалено, ако си истинска звезда, но определена част от обществото, особено онази от висшите му етажи, не те възприема, не те допуска до себе си, дори да я превъзхождаш физически, интелектуално и дори морално.

Мъже обиждали ли са те често?

 

Не, мъже не. Отнасяли са се пренебрежително с мен онези от така наречения елит, които в обществото ти обръщат гръб, но на другия ден те търсят по телефона с покана за вечеря примерно в парижкия "Максим".

Кой е най-хубавият спомен от артистичната ти кариера?

 

Веднъж ме бяха поканили като специален гост на новогодишното шоу в една дискотека в Северна Европа и взех с мен мама. Локалът се намираше в много красива хижа сред преспи сняг, такава зимна красота не бях виждала. След шоуто, явно видимо доволен, собственикът затрупа масата ни с чер хайвер, стриди, омари, лееше се "Дом Периньон". Мама дълго не опита нищо, после й обясних как да си вземе, но изглежда не й хареса и ми прошушна: "Ех, Илонка, защо няма сега малко гулаш, да си топя колкото искам, и чаша токайско за настроение!" Смяхме се до сълзи и прекарахме чудна вечер.

А най-лошият ти спомен?

 

През 1977 г. по време на спектакъл пред повече от 5000 души младеж изля върху ми някаква гадна и смърдяща течност. Почувствах се отвратително, отидох до него и го попитах нежно: "Защо го направи, комплекси ли избиваш?" А той взе да ме целува и ближе - стана ми още по-зле. Друг път пък изгорих на един площад в знак на протест срещу насилието знамената на САЩ, СССР и на терористите от "Червените бригади". Полицаите ме свалиха насила от подиума и ме вкараха в ареста. Едвам отървах затвора тогава.

Сега с какво се занимаваш?

 

Пиша книги, статии, с обществени изяви. На 27 ноември в Будапеща бе световната премиера на автобиографията ми. От нея вече се заинтересуваха издатели от САЩ, Канада, Германия, Япония. Мъча се да бъда мениджър на самата себе си. След като мъжете, с които съм работила досега, ме експлоатираха по най-жесток начин, реших, че най-после е време Илона Сталер да използва малко Чичолина…

Кой те кръсти така?

 

Слушателите на радио "Луна". Наричах ги "чичолини миеи", нещо като пухкавелковци мои, след което те започнаха да се обръщат към мен с "Чичолина миа".

Какво бъдеще чертаеш за сина си Лудвиг?

 

Тъй като всички майки желаят синът им да стане президент на републиката, защо да бъда различна от тях?! Още повече, че Лудвиг може да стане президент на САЩ, тъй като е американски гражданин и говори отлично английски, освен италиански и унгарски. Шегата настрана - той често ми споделя, че иска да стане актьор. А очертава се и той да бъде красив мъж. Само че така ще го загубя…

Кой е най-хубавият комплимент, който са ти правили?

 

Веднъж един италиански професор, който е философ и писател, ми каза, че съм порнозвездата на всички времена. Където да отидел по света питал събеседниците си да му кажат името на една порнозвезда. Всички до един отговаряли: Чичолина.

Съжаляваш ли за нещо в живота?

 

За това, че не бях до майка си през последните й дни. Не беше добре, но никой не ми каза, че болестта й се е влошила изведнъж и неочаквано. Преди да издъхне, успяла да каже на медицинската сестра само: "Целуни по устата Илона - нещо, което мама никога не бе правила - и й кажи, че винаги съм обичала най-много нея."

 

Изведнъж вратата се отваря рязко и синът й нахлува в хола с приятел и велосипед. После вади пистолет-играчка, насочва го към майка си и стреля. Тя се хваща за корема и главата й клюмва встрани. Лудвиг се хвърля върху нея с вик: "Мамо, нима те заболя? Знаеш ли колко пъти Джани ме уби и нищо ми няма!" Смеят се дълго прегърнати. Преди да се разделим, й подарявам две български кукли в народни носии. Радва се като дете на розовата есенция в "краката им". Благодари ми и ги слага зад витрината при ангелчетата.