Усмихва се леко и демонстрира завидно спокойствие и контрол на ситуацията. Свикнала да балансира в бурни дипломатически дебати, Олбрайт не се стряска да коментира скандала на Бил Клинтън с Моника Левински, политиката на Джордж Буш и други големи политически фигури. В книгата си "Madam Secretary" жената, достигнала най-висок пост в американската администрация, преплита изживяванията си по време на мисията си и личния си живот.

Мария Яна Корбел е родена в Прага през 1937 г. Семейството с еврейски произход е преследвано от нацистите. След края на войната фамилията бяга от комунистическата диктатура. Мадлин получава американско гражданство на 20 г. Като млада имала силно излъчване, но твърди, че момчетата не се редели на опашка, за да танцуват с нея. Не спестява и неприятна "прогноза" на баща си по отношение на личния й живот: "Продължавай така и ще се влачиш в калта като курва".

Признава, че се опитала да намери едновременно перфектния мъж и да направи кариера в журналистиката или дипломацията. В средата на 80-те мъжът й я изоставя заради много по-млада журналистка. За този момент пише: "През всичките тези години не бях поглеждала друг мъж. Последната ми среща с момче беше през 50-те, а вече живеехме в 80-те".

Мадлин дори отслабва с надеждата съпругът й да се върне. Той, който също е журналист, й казал, че ще се прибере у дома, ако тя спечели наградата Пулицър. Олбрайт завършва докторат и отново се връща в политиката. Има кръв на дипломат - баща й е дипломат и професор (преподавал е на Кондолиса Райс). Отговорен политически пост обаче Маделин достига чак на 45 г.

Защо издавате мемоари?

Имам усещането, че след като работих на такъв пост, имам известна отговорност да разкажа за работата и за живота си. По време на мандата си имах достъп до важни документи и някак си съм длъжна да споделя това сега, когато спомените ми още са пресни.

Не се ограничавате само с работата си, а навлизате и в много по-лични моменти.

Разказвам и за себе си като емигрантка например. Струва ми се, че на един читател трябва да се даде по-широка визия, за да разбере някои неща. Едни мемоари трябва да са честни и истински. А, и друго важно нещо, трябва да са все пак интересни, за да не умре някой от скука, докато ги чете.

Ще се ангажирате ли с мнение или дори прозноза за изхода от предстоящите президентски избори в САЩ?

Като държавен секретар ми се струваше, че се бях оперирала от партийни интереси и пристрастия, но си давам сметка, че продължавам да си бъда демократ. И струва ми се, че за Щатите е много важно да имат президент демократ през ноември.

Разказвате, че в политиката се впускате след развода си.

Никога нямаше да стигна толкова високо, ако не бях се развела. Не зная каква точно е връзката между двете събития, просто така стана. Случват се често подобни неща в живота.

Твърдите, че имате общи преживявания с Хилъри Клинтън и с кралица Нур.

Общото между нас и изживяванията ни беше, че идва момент, в който съпрузите ни ни изоставят, умират или ни изневеряват. И трябва да се справяме сами.

Каква беше вашата лична реакция по време на грандиозния скандал с Моника Левински?

Бях много сърдита на президента, че рискува толкова много за едно нищо. От собствен опит обаче бях свикнала да не се изненадвам, когато мъжете лъжат по отношение на секса.

Как работи тогава кабинетът, за да намали негативния ефект?

Президентът беше излъгал първата дама и това вече не беше работа на кабинета, а на самата Хилъри.

Вашата автобиография би ли могла да се сравнява с очакваните вече спомени на Бил Клинтън?

В никакъв случай моите мемоари не могат да се сравняват с тези на Клинтън. Няма нормален човек, който да може да му се опре в този смисъл. Та той е президент, а аз - просто служителка.

Хилъри Клинтън също написа спомени. Говорихте ли с нея за това?

С Хилъри говорихме за опита да пишеш мемоари, но не навлизахме в подробности.

На няколко пъти семейството ви е било преследвано. Какви следи остави това у вас?

Винаги много съм уважавала хората, които силно се привързват към своите корени. На мен като малка ми бяха откъснати и зная какво означава това.

В книгата твърдите, че сте искрена. Кое качество си признавате, макар да не се гордеете много с него?

Мразя да губя!

Една жена достига върха във все още "мъжкия" свят на дипломацията и висшата политика. Какви предимства имат жените според вас?

Не е лесно да постигнеш това, което аз постигнах. И моята история все пак е реална в мъжкия свят на външната политика. Жените можем да използваме различни "оръжия" - да бъдем по-дипломатични и очарователни, докато дойде наистина сериозният момент и тогава да бъдем твърди и директни.

Кой е големият успех на Мадлин Олбрайт?

Освен постиженията, които бих могла да имам в областта на външната политика, най-горда се чувствам с това, че показах на едно поколение по-възрастни жени, че могат да се задържат, ако си повярват и бранят позициите си. А младите момичета не бива да се страхуват да действат.