Срещаме се с Тодор Колев по време на снимките на комедийния сериал „Сутрешен блок“ на TV7, в който той изпълнява главната роля. И комедията, и телевизията Тодор Колев ги познава и ги умее добре. А хората обичат тези, които умеят да ги разсмиват. Животът му е минал през два прехода – 9 септември и 10 ноември, два брака и едно съжителство, две деца, безброй роли, незнайно колко любови и хиляди километри, пропътувани в преследване на най-голямата му страст – сцената. Към всичко това можем да добавим и много щуротии. Например номера, който с приятеля му Стефан Данаилов скроили на бившата съпруга на Тодор – Данчето. Една вечер се връщали подпийнали. Стефан Данаилов „разпънал” на кръст с тиксо Адама за една от стените на асансьора и звъннал на жена му да си го посреща. Вратата на асансьора се отворила и пред смаяния поглед на Данчето стоял мъжът й, разпънат на кръст, със залепена с тиксо уста в компанията на Александър Лилов и охраната му. Лилов живеел един етаж под тях.



След всичко, което съм гледала с Тодор Колев, очаквах да го срещна ведър и усмихнат, но зад кулисите видях друг – затворен, самовглъбен, скептичен към медиите, не особено оптимистична за реалността, сложна личност. „Баща ми е тъжен човек – описа ми го дъщеря му Албена. - Той винаги много работеше и много пътуваше. Когато се прибираше вкъщи, повече мълчеше и мисълта му беше другаде. Сега понякога му ходя на гости, сядам да гледаме телевизия и коментираме заедно. Много сме близки – каза тя, - защото аз го разбирам. Просто го усещам.“
С Тодор Колев говорим в голямо хале на фона на декора, пресъздаващ телевизионно студио.

Откъде ви е тази интересна шапка? Видях я в магазин в Германия през 1982-83 г. и се влюбих. Подобна е носел, а може и още да носи, Хелмут Шмит – бивш канцлер на Германия. Аз моята, като остарее, я подменям с нова, но същия модел и така повече от 30 години. Същият съм и с обувките. Пак през 80-те си харесах един модел на Clarks и оттогава го нося. Не е някаква маниащина, но си ги харесвам. Като син на шивач съм много внимателен към облеклото си от малък.

Видях ваша снимка от абитуриентския ви бал в биографичната ви книга и много ме впечатли колко сте елегантен. Да! Още в десети клас бях манекен в ревю на баща ми, много известен моден шивач в Шумен, с прякор Адама, и много елегантен човек. За бала ми пътува до Букурещ, за да ми купи специален плат – габардин ластикотин.  “Ъъъ, ела сега - казва - да видиш баща ти какво ти купи!” “Да, да, хубаво!” – отговарям и попипвам плата. “Не хубаво, моето момче! В тази държава няма по-хубаво, запомни!” После – няма да забравя – във ВИТИЗ професор Гриша Островски, който обичаше да изглежда добре, веднъж ме спря: “Бе извинявай, но кой ти шие дрехите?” Ми викам: „Баща ми.” „Сега разбирам!”, казва. Тогава имаше само конфекция. Носех дрехи, които не можеха да се намерят.

Много харесах моноспектакъла на дъщеря ви Албена Колева “Шърли Валънтайн”, който вие режисирате. С какво ви беше интересно това партньорство? Каква е Албена? С дъщеря ми, особено откакто и тя влезе в тази професия, станахме още по-близки и имаме да си кажем още повече неща. Албена е много положителна – нещо, което не съм предполагал, че ще бъде.

Дъщеря ви е актриса, синът ви - музикант. Сигурно е много весело и шумно, като се събирате – свирите ли, пеете ли? А, не. Това за нас е професия и да го правим и на празници...

Не ви се случва да пеете извънработно? О, първо, аз много обичам да пътувам, а заедно с това да слушам музика и да пея. Бог да го прости Коко Азарян – пътуваме веднъж заедно с колите един зад друг. И със съпругите си. Аз слушам музика, пея и си тактувам с глава. По едно време Коко в задната кола ми дава панически сигнали с фаровете. Спрях. Той изхвърча притеснено от колата: “Тодоре, да пиеш кафе веднага! Става опасно!“ „Защо?“, питам. „Гледам те през цялото време! Главата ти клюма!“ Но да довърша за пеенето. Текста на „Как ще ги стигнем американците“ го измислих в колата, на връщане от концерт, докато слушах Let It Be в изпълнение на великия Рей Чарлз. Докато карам, първите четири стиха се подредиха. На първия паркинг след Перник взех кафе, пуснах пак песента и записах целия текст. Усетих, че си се смея на глупостите, а засмея ли се, знам, ще ми се получи. Като се прибрах към 12.30 ч., ми се наложи да обяснявам на бившата ми жена Данчето защо съм се забавил.

Вие верен мъж сте? А, не! Не! Вижте, в нашата професия, животът предлага такива жени, на които е трудно да се устои! Случвало се е да сме на снимки месец-два. Или пътуваме в чужбина за по-дълго. Може да се почувстваш самотен. В крайна сметка имам максима, че да спиш с умна жена е все едно да спиш със самия ум. И на първо място слагам ума, интелигентността и забавността на жената. И ми е отвратително да бъда с пияна жена.

Признавали ли сте си пред съпругите ви? Общо взето, да. Дали има смисъл? Много е трудно. Когато не съм могъл да кажа, съм стигал до разводи. И до раздели.

Коя е най-голямата любов в живота ви? Съпругата ми Мария. Наистина! Не зная как ме влюби. Не съм се и замислял. Просто сме един до друг и това е. Във всяко отношение си допадаме.

Кой прави у вас кафето? Жена ми. Аз съм много кафеджия. Любимо ми е едно кафе, което открих в Канада (в началото на 90-те той е депутат във Великото народно събрание и съветник в посолството ни в Канада), в магазин на 200 метра от посолството. Леле как замириса още докато го мелеха в магазина!

Пушите ли? След инфаркта вече не. Бях свиреп пушач, но като стана тая работа със здравето ми, ги отказах. Не от разум, от страх. Изплашваш се, после се радваш много, ако оздравееш.

Викат ви Адама. Пък аз съм от EVA и се питам как изглежда вашият рай? (Усмихва се.) Не зная. Ако можех да си го подредя, щях да живея както искам – добре, хубаво, по-смислено. Аз съм Дева. И обичам да ми е подредено. Детайлите са важни за мен. Даже когато правя някоя роля, тръгвам от детайл, който да отключи всичко останало. И ще има хубава музика в моя рай. Когато слушам хубава музика, чета хубава поезия, срещам хора, които умеят да правят такава музика, се размеквам. Чуя ли Стиви Уондър и Рей Чарлз, ставам като салфетка.

Вярно ли е, че с Ал Пачино сте оспорвали награда за главна мъжка роля на фестивала в Карлови Вари, вие сте били номиниран за филма „Двойникът“? Да, и той взе наградата. Ал Пачино е фигура и го доказва с всеки изминал ден. Имам много награди, но чак такива големи признания нямам.

Има ли моменти, в които се уморявате от чуждото внимание, и как си почивате след спектакъл, шоу? Може да ме умори единствено досада. Иначе не обичам многолюдни компании. Това може да ме умори. Спектаклите и шоутата са наистина огромен обмен на енергия. Как се възстановявам? Италианците имат много хубав израз, подходящ за тия ми моменти – dolce far niente. Много обичам да не правя нищо и даже съм се улавял и се питам как може така да стоя и да блея. Стоя на морето, на океана и нищо не правя, нищо не виждам, нищо не мисля. Ей така! Като някоя патка.

Е, на това му викат медитация на Изток! Може, ама не съм знаел. На Балканите ето казваме му друго.

Колко е опасен чарът ви, г-н Колев? А, това не знам. Ха-ха-ха. Даже не съм сигурен дали притежавам. Не кокетирам.
Наистина. Но във филма “Опасен чар” имам. Друго време беше.

Какво ви предстои, какво виждате пред себе си? В момента виждам живота си в графика на продуцентите на “Сутрешен блок” - репетиции, снимки, репетиции, снимки, репетиции, снимки... и това ме прави тоооолкова щастлив. Няма по-хубаво нещо от това да работиш и да харесваш работата си.